Благодарско за инфото .
Ето малко посъкратено и от мен:
В древните мистични религии червеният цвят се свързва със земята и тялото, еднакво осмислени. Земята се счита за ирационален свят, в който душата се спуска от небесата, а тялото е формата, в която се измъчва заключената душа.
Цвят на жертвата, символ на страданията и смъртта на тленното тяло. Да се прилага изключително внимателно в цветотерапията при отоци, немощ, анемия, при всички възпалителни заболявания, за изтегляне на болка през ходилата.
Оранжевият цвят символизира славата, добродетелта и плодовете на земята. Стимулира растежа, дава живот.
Жълтият цвят в ранното християнство е цветът на светеца и учителя. Тонизира, пречиства.
Разумът се асоциира с жълтия цвят на Слънцето, а духът със синия. В някои метафизични системи за истински цвят на Слънцето се приема синият.
Символ е на висшите постижения на духа, съзерцанието. Успокоява, въздейства върху менталните процеси.
В ранното християнство зеленият цвят символизира младостта и плодородието.
Изумруденият, с преливне в синьо е цветът на лечителството. Прилага се за пречистване на ефирното тяло и на кръвоносния поток, също за намаляване на възпаления.
Виолетовият и лилавият означават унижение и скръб. Присъства в аурите на хора, които търсят призвание или вяра, хора, тръгнали по верния път.
Приложение - при сърдечни заболявания и ниско кръвно налягане.
Белият цвят е най - съвършен и ако душите бяха хармонични, цветните вълни щяха да се слеят и аурите ни щяха да бъдат бели, от нас щеше да струи чисто бяло сияние. Такава аура е имал Христос.
източник - Тайните на тибетската медицина от Акад. Виктор Востоков