selsal
Смелият човек е поне с една идея по-различен от волевия човек. Волята допринася за устойчивостта, последователността и трезвостта, а смелостта в известен смисъл ги надминава. Волята е човешко постижение, но смелостта е дар от бога. Ако аз проявявам воля, това говори добре за мен, но ако съм смел, то не е от мен, то просто се случва с мен. Та в тоя смисъл волята изисква постъпателност и дългосрочност, а смелостта е революционна, тя позволява на човек да надскочи себе си.
Аз мисля, че смелостта е състояние. От такова състояние може да бъде споходен и слабия човек. Разбира се, при него има опасност смелостта да се изроди в безразсъдство или в инат (празно бунтарство).
И още един паралел: волевият човек, ако е вярващ, е способен да обича хората като цяло и по отделно, въпреки бесовете, които твърде често се шмугват в тях. От друга страна, смелостта е тая, която прави човек истински влюбен в един конкретен човек. Принципната обич към хората е велико човешко постижение, и то се дължи на вярата и волята, но любовта към конкретния човек е от бога. Затова, ако във волята и принципната обич има трезвост, то в смелостта и любовта има къс нетрезвост, или по-точно къс опиянение.
Ако човек кали волята си и в същото време има благодатта да бъде смел, той може да изпита и човешките и божествените измерения на любовта.
Правилно.
И от тук следва, че именно волята да обичаш, която е човешкото достояние, е базата, на която може да се прояви смелостта. Или по друг начин казано само тези с осмислената воля за любов биват окрилявани от самата любов, която им дарява и смелост. И тогава подобно опиянение може да бъде един постоянен спътник на човека в неговия живот така осмислено чрез волята за обич. И от това опиянение не само да не боли глава на следващата сутрин, но и да не се изтрезнява никога.