Силвия СД

Омагьосва ме тази музика! Това е пулса на живота. Инфинити, благодаря ти за вълшебството! От някаква медна сплав ли е този инструмент, как се нарича, не успях да видя отдолу кух ли е, моля да ми кажеш каквото знаеш за него.

Инфинити! Прекрасно е! Как се нарича този инструмент? Арабски е, нали? От 8 годишна свиря на тарамбука, но звукът там е съвсем друг, макар ритъмът да е същият, дори по-забързан. Това какво е?

Аватарът ли е толкова важен? Ако съм с аватар някакъв или без аватар, аз различен човек ли съм? Аватар... съм си аз. Моят беше образът на Исус. Образ какво ме топли мен, ако сърцето ми не гори.

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Ех, щом и в сметките си го сложихме вече Господ, с каква ли принадена стойност ще се сдобием, ако го изтъргуваме по курс продава. И заедно с Него и себе си. Себе си и любовта си. Защото бог е любов. Как върви днес любовта на пазара, а, че да си направя сметките добре? Не разбирате ли - не вашите заблуди/наочници/юзди/камшици под форма на учения, писания, всякакви велики научни и езотерични знания са истината, а вие. Вие самите. Вие - хората. Вие сте истината!!! Поклони не правя пред имагинерности, но се прекланям пред човешкото същество. Чрез него духа опознава материята. То е мостът между тях. Толкова много страдания умее да мъкне на гърба си, а не успява и грамче щастие да понесе. Мъничко щастийце, леко като перце на гълъб, като мъничко цветенце, кой знае от кой вятър довеяно и поникнало някъде между калдъръмите на моста. Човече, Ти си Господ! Ти!

Добро утро! ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Тук не става дума за похот. Става въпрос за любов - под една или друга форма. Разбира се, че сме нещо много повече от плът. Но плътта е продукт на нашето съзнание също. Не сме и плът само, но не сме и само съзнание. В човека се сливат и материя и дух. Там те се любят. Как да ги отделиш? И защо е нужно всичко това? За да погледна на себе си като на съзнание? Че аз си знам това - съзнание съм. Но съм и тяло. Двете оживяват в мен.

Из житието на Св. Патриарх Евтимий - източник Нали доброто и злото, бяха крайно нещо, защо работиш като доктор тогава? Противоречиш си, без дори да се усетиш. Колкото до мнителността... наречи го сетивност и питай другите, те може да дадат и по-точна оценка. Нали знаеш, че само околните могат да ти дадат оценка, а не ти самата за себе си?! Аз не зная кое е добро и кое зло. Не зная зло ли върша или добро като работя. Зная само, че работя. А дали добро върша като практикувам тази работа - не зная. Един приятел хирург казва, че със сигурност ще отиде в ада, след като умре, защото се заинатил нещо на Св. Петър - оня дърпал хората за ръцете нагоре при него да ги съди, моят приятел ги дърпал за краката и му отлагал удоволствието. Та и аз сега - ходи ми се в ада, не обичам да стоя на студено. Околните пита само този, който не е сигурен в себе си. Да питам други изобщо нямам намерение. Достатъчно ми е, че не си спестявам нищо сама, дори това, че ти отговорям, не знам докога. Ти, щом искаш да питаш другите, защо не питаш мен - ето - аз съм една от тях, нали. Аз наричам например тази твоя/ваша сетивност мнителност и нищо друго. Да любиш образа си в огледалото или обектива на камерата се нарича суета. Аз знам само кое какво е - но добро ли е или зло - не знам. За мен всичко е и двете по малко и много, много повече от двете. Този наш разговор - също.

Не те насилвам, Силве! Кадвам ти да опиташ, живота ще те научи. Отново виждаш себе си в другите. Погледни си мненията, тогава прецени кой насилва някого да приеме неговия начин на мислене, който в голямата си част е подръжателен на друг човек. Виж си мненията и направи оценка на колко хора си навредила и на колко си поднесла цветя. Казваш, в едно си мнение, за това някой да те остави да напишеш "Своето евангелие", с други думи, никои друг да не пише и да не се обажда, за да можеш да получиш така търсеното от теб признание и възможност за изява. Не виждам обаче кой те спира? Пишеш си, модераторите са достатъчно благосклони към теб и не те модерират, дори и когато ругаеш и обиждаш другите. На теб обаче и това не ти стига. Отново в друг си пост обвини Донка в това, че имала мегаломания и отново само видя собсвеното си отражение в нея. Виж си мненията, Силве! Никак не са крайни понятия, а колкото са крайни, толкова са изначални. "Ин" и "Ян" изпълват всичко отвътре и отвън, та дори и най-малките частици. Щом вършиш насилие, зло вършиш. В повечето случай човек си мисли, че помага, ама вреди. Точно поради намесата си се е стигнало до тук. Значи все още си мислиш, че да прекъснеш болеста (злото) е добро. Тук ти си протиноречиш на само себе си, защото сама се противопоставяш на така нареченото зло. Трябва да познаваш кармичните закони, за да имаш вярна намеса. Знаеш ли кой има нужда от болест и кой от страдание? Не. Тогава зло ли вършиш или добро? Греха на човекът, е че се опитва да изземе Божиите функции, а те се дават, тях не може да ги вземеш. Ти ли спасяваш или Бог? Ако му е писано на някой да си умре, медицината е безсилна, но виж молитвата върши рабата. Човек само си мисли, че помага, а то всяко негово действие е преднаписано и с едни си действия помага, а с други вреди и точно тук е мястото на Будността, с което да бъде правено различието. Ако за някого е по-добре да страда, а ти правиш опити да отнемеш болката му, добро ли му правиш? Природата, Силве е в пълен Баланс, до като не се появи човешката навеса. Тревата която расте под бора е щастлива и бора не и пречи, нито тя пречи на бора. Ако вълци ме нападнат, ще се моля на Бога да остана в ненасилието. Щом са ме нападнали, значи си заслужавам нападението им, за да порасна, пък ако ми е писано да умра от вълците, ще съм щастлив, че поне съм устоял на изпитанието и болката. Ето тук, човек с молитвата, произтичаща от сърцето и третото око, може да твори и претворява времепространството. Надали ще ме нападнат вълци, ако остана праведник. Не е зъл, този които различава доброто от злото, помърдрял е и ги различава. Към злото се опитва да се не придържа. Не е в неопределението различаването, напротив в определението е, но определение и съдене са различни неща. Щом всичко е Светлина, ходи и джасни някой в главата. Ако всичко е Светлина защо се подразваш от критиката и от мненията на другите, напримерно от това на Донка? Нали не натрапваш своето мнение? Нали не натрапваш своите идей и "своето евангилие" или това са само еднопосочни изблици? Май нещо не ти харесва "Тъмнината", ако е отправена към твоето тяло? Или греша? Според теб, героят, ако е реален, натрупал ли е кармични дългове от убийството или не е? Ако не е натрупал - добро е свършил, само че се съмнявам, че е успял да се запази чист с убийствата. Ще те научи живота, Силве! Бързай бавно. Човек ще не ще е разделен на добро и зло. Обясних ти. Доброто носи Живот (щастие), а Злото носи Смърт (нещастие). Още се учиш да живееш, както всеки който е на тази нива - Земята. Едни обаче са по-напред от други и това не е повод за завист, защото изначално аз и ти едно сме и сме равни. Това е игра и дакато сме в нея сме задължение да играеме ролята или на добрия или на лошия. Този който се отказва да играе, поема пътя на лудия, а този път не е за всеки, труден е. Всеки си носи сам отговорността за плодовете, които оставя след себе си, включително и аз с това си мнение. Искам да изясня едно недоразумение, което ти внасяш тук. Не съм нарекла никого мегаломан. Достътчно съм пряма, за да го направя, ако бях това мислела, щях да се обърна директно. Прочети поста ми, в който ти си видял обида. Къде е? Казах ли - Донке, ти си мегаломан? Аз не виждам подобно нещо да съм изрекла/написала. Но ти видя друго. Защо? Това как се нарича? - Отново общо ще отговоря - мнителност. Какво се крие зад това, знаеш ли? Ники_ , не зная колко помага молитвата - аз не се моля. Но умея да работя и това правя, както съм учила и уча непрекъснато. Дали да не посъветвам пациентите, които търсят съдействието ми, да отидат в най-близката църква и да се помолят да им премине болката, а? Следващият път, когато тръгне някой да умира, аз ще се моля, ще стоя със скръстени ръце и ще чакам бог да го избави от смъртта. Ники, къде мислиш че е бог, някъде в небъдното ли? Дали е толкова важно да се запазиш кармично чист и да гледаш как убиват някой невинен, това те питам с примера за Кралича. Къде е тук твоето добро? И ще оставиш вълците да те изядат??? Нима? А сега защо не ме оставиш мен например, аз нали съм един вид вълк, нападам те, а ти се криеш зад женски поли. Та моли се за мен, Ники_ , може и да не те изям.

Да, разбрах какво казваш още с първия твой пост. И аз мисля като теб, но нека всеки си узрее според времето си. Нима ти не си била като тези хора понякога? Всички сме били под едно или друго влияние - на родители, на учители, на приятели, общество, на общности. Но идва момент, когато проумяваш, че твоето щастие зависи от теб самия и от никого другиго и с неговата сила се съизмерва твоята способност да обичаш. И то не е в бъдеща далечност, а сега, просветва ти, че ти винаги си бил щастлив, дори когато си мислел, че страдаш, но не си го осъзнавал добре. Какво значи да си щастлив или нещастен. Това, което аз ще нарека щастие, за друг може да е нещастие. А това, за което ти говориш е истинското щастие. Примерите, които посочваш след това са вид незрялост. Вид имитация, вид скриване от себе си. Да налагаш на себе си нещо, за което още не си узрял, не го изповядваш вътрешно, имаш колебания, т.е. рано е за него, но ти насилствено си го определяш за правилно, означава че го следваш изкуствено. Така ще се отнасяш и с останалите - налагащо, притискащо, изискващо. Така и ще обичаш. И себе си и другите. Ако аз не се чувствам добре някъде, отивам си. Но броя поне до три. Именно защото съм щастлива сама да определям съдбата си. Аз и никой друг. Броенето не е страдание, обаче, а свободата от мен да зависи щастието ми. А щом подарявам подобна свобода на себе си, как бих могла да не я даря и на другите сами да си узреят за нея.

Кое става ясно от тук? Умението да сме ясни в неяснотата си? Може би това ще наречем силна черта и ще гледаме да я развием.

На този въпрос Дънов е отговорил много добре с една метафора - за грънците и грънчаря. Защото сме на различни нива на развитие. Някои са красиви изписани грънци, лакирани и готови, виждат проявата на любовта в това да се усмихват с прелестта си и да радват очите и сърцата на околните. Някои - са оформени като грънци, но още не са изпечени в огъня, той символизира живота, а там се проверява всичко. Други са още буци глина, които тепърва започват да бъдат мачкани в ръцете на грънчаря. А някои буци глина и за това чакат ред. Грънчарят е Духът. Не се чуди на хората, които търсят страданието, ако ти си минала вече през него, те може би не са още излезли от там. Има време. И всичко е за добро. А любовта не е нещо, до което се достига по път. Тя е Пътят. Страданието също е любов. Всичко е любов.

А да насилваш някого да приеме непременно твоя начин на разсъждение, Ники, Уважение ли е? Аз не ограничавам - задавам въпроси само... Добро и зло са крайни понятия. И определяйки нещо като крайно, ние го ограничаваме в развитието му, като така се застопоряваме. Правим се статични. Цепим се на две и живеем полуживот. Аз всеки ден убивам и което е по-лошо убивам по-слабите от мен - вируси, бактерии, рикетсии и де що има известни микроби. За да живеят по-силните, великите божии творения - човеците. Зло ли върша? Някой за да спаси някого, убива друг - зло ли върши? Да кажем, Ники, ти отидеш в гората. Колко ще чинат твоите понятия за добро и зло там. Ще съветваш ли на някой огромен бор измести се, не си поникнал на подходящото място, защото правиш сянка на тревицата под теб? Ще видиш тъмнината, която борът произвежда и няма да отчетеш факта, че той пречиства въздуха? Или друг пример - вълци те нападат, ти имаш пушка и ги убиваш. Зло ли вършиш? Или ще обясниш на вълците кое е добро и кое зло? А ти защо ще видиш тъмнината? Защо ще видиш зло? Нима който вижда зло, не е зъл отвътре? Нима който съди, не осъжда сам себе си? Тъмнината е само израз на нашата слепота . Всичко е светлина. Но ние не я виждаме цялата, не можем толкова далеч. А как ще стане да провидим доброто зад злото? Като не определяме нещо само като зло или само като добро. Отново един прост пример - литературен образ от роман на достатъчно популярния български писател - Вазов. Образът на Иван Кралича. И сцената във воденицата - турци решават да си направят "добро" - да хапнат, да се сгреят и да се любят с дъщерята на воденичаря. За тях това е добро. За българите - зло. Кралича убива турците - той зло ли върши или добро, Ники? Хайде, произнеси се - аз не зная. Как, според теб би трябвало да се постъпи в тази ситуация? Ти на мястото на Кралича си - какво ще направиш - ще обясниш на турците кое е добро и кое зло ли? В живота има ситуации, при които е нужно бързо решение и действие и които много точно целят тази илюзорност на нашите понятия за добро и зло. И нашият човешки съд се оказва недостатъчен. Мерилото ни излиза невярно. Доброто и злото са понятия, които се неутрализират взаимно. Във всяко добро има и нещо зло, във всяко зло има нещичко добро. Аз не мога да ги отделя. Това е равносилно човек да се раздели на две части. А той е цял. И животът е цялостен - да определя нещо като добро или като зло, независимо в коя крайност ще го бутна, означава да изляза от живота.

Не, ти не отговори на моя, аз не мога да отговоря на твоя, защото не зная кое е добро и кое зло. Тук ти си компетентен. Кажи - ако аз убия някого, зло ли съм и трябва ли да бъда убита също? Хайде, чакам си присъдата.

Тогава да убием злото, а?

За мен е чуждо това разделение. За мен нищо не е черно - бяло. А всяко нещо е многоцветно, пъстро, красиво, многоизмерно. Доброто и злото са най-големите илюзии на този свят. А определяне нещо като добро или зло си е спъване с опростенчества. Планинският връх е много красив в извишенията си, покрити със сняг, но за основа има низина. Какво е един планински връх без долината под него. За да се повдигне той, тя се е снишила. Ето кое е смирение.

Пазарът е залят оново със синтетични продукти. Няма да ми стигне мястото само да ги изредя. Най-добрите имуностимулатори за мен са естествените - дишане на чист въздух, пиене на чиста вода, по възможност дестилирана или преварена, в някои случаи минерална, включване на повече плодове и зеленчуци в ежедневното меню и то от туквиреещите, от нашите, родни - те са пригодени най-добре за нашите организми от природата, също родните билки. Меда - отличен имуностимулатор! Само не го смесвайте с гореща вода - губи много от качествата си, може с по-хладка. Житото също е прекрасен продукт. Соята, овеса. От ядките - орехи, фъстъци, слънчоглед. От плодовете - ябълки, грозде, касис, малини, всички цитруси. От зеленчуците - зеле, моркови, червено цвекло, ряпа, карфиол. Зехтинът. Броколите се оказаха един мощен имуностимулатор - богати на витамините С и Е, бета-каротин, от групата В, на желязо, цинк, фолиева киселина, калций - достатъчни са 200-250 грама сварени броколи дневно, за да се предпазите от много заболявания, вкл. зимни вирусни и бактериални инфекции, Helicobacter pylori, карциноми. Според френски и американски изследователи мощното им антимикробно действие се дължи на веществото сулфоран, което се съдържа в големи количества в тях. Аз си приготвям супа от броколи и я подправям със зехтин и сок от лимон, с малко кисело мляко, копър и сол и така ми е вкусна много, а е и полезна. От билките - тези, повишаващи капилярния тонус и подобряващи микроциркулацията, съдържащи природни антиоксиданти - хибискус, шипка, глог, жълт кантарион, ехинацея. Най -добре под форма на топли чайчета. От подправките - магданоз, чесън, лук. Сокът от алое. Не забравяйте и българското кисело мляко.

Аз малко се обърках като ви чета. Кое да развиваме - силните или слабите си страни, нещо не разбрах от предишните постове добре. Кое наричате силни и кое слаби страни? Това е в частност въпросът кое наричаме добро и кое зло. Четете по-внимателно �”ънов! Мисля, че си създавате изкуствени опори. �”обро, зло... Ами ако се окажат илюзорни един ден тези понятия? Опасността идва от там, че заедно с тяхното изчезване, човек губи ориентир. Не си създавайте идоли, за да не се окажете един ден под тежестта им, когато рухват. Модераторска бележка: Мнение 123 - 132 са преместени от тук

Не се боря, гъделичкам го.

Уви, от някои болки не се умира. Но, споко, природата се е погрижила за всичко - има си праг на допустимост на болката. А Плутон не ни подценява. Раждането също е без анестезия. Смъртта и тя.

Нарича се мегаломания и скрива неосъзнат комплекс за малоценност, точно поради собствена неувереност.

Аз не мога да проумея как някои хора отделят този свят от божествения. Този свят е онзи - божествения. Извън него нищо друго не съществува. Той съдържа в себе си всички нива, всички измерения, всички вселени, както щете ги наричайте. Всичко е едно в друго, а вие търсите разделение. Ако е имало разделение, то Христовия Дух го унищожава и отново свързва световете, респ. измеренията. Материя не е мръсна дума - тя иде от майка. И разделението на единството на такъв и онакъв свят, стремлението само към бога, загърбайки всичко говори за фиксация в бащата. Няма да намесвам Фройд - сами се сещайте, достатъчно сте умни.

Щастието наистина е най-нормалното състояние на човека. Питам се кога ли най-накрая ще го проумеем. Човек не е създаден за нещастие. Само погледнете децата, вижте очичките им - те излъчват такова безгрижие и са в такъв полет на душиците си, необременени са с натрапените изкуствено комплекси на възрастните, на много знаещите и мъдри и сериозни възрастни и вечно прави за всичко "големи хора", децата в чистотата си са съвършени и са истински щастливи без да търсят и да драпат за щастие, то си е спонтанно вечно с тях, затова привличат всички около себе си, единствено нараненото от някой утежнен с предразсъдъци възрастен дете не е щастливо. Страданието не идва от несъвършенствата, а от човешката алчност и от неумението ни да се приемем и заобичаме такива, каквито сме. А това е най-простото нещо, ако се замислим. Най-лесното. Единственото, което е необходимо да направим, е да сме искрени, да сме честни към себе си, както малкото дете. За детето има ли несъвършенства? За него светът е прекрасен! Прекрасно е и то самото. Защото Човек си е перфектен от самото му създаване, но той не го знае все още, по-точно забравил е. Човешкото същество е с неограничени възможности, също забравени от него самото, поради взирания в многобройните "ами ако". Много е лесно, според мен. Само е нужно да не задушаваме искрите си - душите си. Да им позволим да дишат.

Имаш прекрасен син и той има прекрасна майка, адаш! И аз ще имам син един ден, зная го, и той ще е свободен човек, като майка си, зная го!

Инфи, ето това е!!!