Силвия СД

Ахахахаа, такова го хапвам. Пък за жена ти ще си изпълним дълга... професионалния де. Нахалник, к`во се самопоканваш. Пие ти се безплатно, знам аз. За второто и третото няма как да разбера, аз не съм ти и ти не си аз, сори, ама аз съм си аз.

Аз не желая да имам свой, докато дъщеря ми не вземе своя в ръце. Смятам един ден да имам. И се моля никога да не го натоварвам с моите липси!

Не може да е комлимент откритостта. Тя е възхита. Тя е обич споделена.

И отговорът е: Никой нищо не е чул и не е видял. Това мълчанието на гората ми го шушна.

Е, браво! След последните постове съвсем сериозно ще се замисля дали да сключа брак или не, защото да кажем, на мен ми предстои. Децата били смисъл на живота - това е най-егоистичното разбиране. Да, смисъл са, когато нямаш свой. Децата си имат свой живот, нека ги оставим да си го изживеят. Родителите били грижа, ми хубаво. Аз не ги приемам така. Моите са ми приятели от начало и до края ще останат такива. Имуществото... оле, от тук изчезвам направо. Сигурността... и тук ме няма никаква... Можеш да бъдеш с друг до себе си и без брак. И к`ва стана тя?...

Но точно там ни е проблема, че сме много сериозни... дървета. Поне стана ясно едно - че е паднало дървото. Но от кое яйце дойде, това сега тук ще решим. Кристияне! Такъв да си останеш!

Някои въпроси пораждат само въпроси и единственият им отговор е това колко сме нищожни и смешни, ако си въобразим, че можем да ги разгадаем само с ума си. n на брой... Ясно. И теб те е цапнало падащото дърво по главата. Само едно не ми стана ясно - то дървото на познанието ли беше или на живота. Кристияне, брато! Или специалист по прелитанията от полога до клона на дървото. Или друг специалист - по изперкванията.

Или с други думи въпросът е кое е първично - идеята или "нещото", което я поражда и то пък от какво е породено. Нещото нищо ли е, когато няма още "нещо", дори идеята за него. Или още с по-други думи - сферата колко страни има?

Това семенце, дето само в баща си е било е изтекло някъде на майка си между краката.

бащата А бащата сигурно от баща си излезе?

В начало Бог създаде небето и земята Бина! И аз винаги си спомням тези думи на Дънов, когато стане въпрос за онзи и този свят. "Остава нещо у вас, нищо друго не помните." Като съня, който се забравя, но се помни чувството. Същественото се заличава, остава само смисълът, който не можем да определим по никакъв начин.

Е, сега знаеш. Кое - идеята за тях, разбира се. Сега няма ли да питаш, в коя тъпа глава, по дяволите, се е пръкнала тази идея. И аз това питам.

Вендор, специален поздрав за теб! http://www.zazz.bg/play:cf903905

Но, всъщност, са долетели яйцата. От там и всичко, което може да изникне от тях - и кокошки и змийчета, и човечета.

http://www.vbox7.com/play:6aa1acb5

Ех, kalina madara, формалната женитба води до формални отношения в брака по традиция,което само по себе си е абсолютна безсмислица,а да не говорим, че любовта няма нищо общо с формалности, традиционализъм и брак по традиция...просто смешно...както и личният избор-способен си на личен избор в едни доста високи нива на духовна еволюция, всъщност дори и тогава не бих го нарекла личен избор, но тук темата вече се задълбочава в друга насока.Мисълта ми е, че за съжаление много хора следват една заложена програма, която именно им диктува подобно формално и традиционно отношение към брака и любовта.

Точно така е - непонятно, неанализируемо. Но не и чуждо и далечно. Интуицията е най-близкото и родно нещо на човека, ала той се бои от нея повече от смъртта и я държи далеч от него. Защото тя го обърква, обръща света му наопаки, взривява му стереотипите и му съсипва спокойствието. Обяснява го на един друг език, който го осмисля, но това обезсмисля всичките му действия до този момент, в които той се е влагал и барикадирал и го смущава силно, защото вижда, че са погрешни и предпочита тя да му е чужда. А истината е, че ние цял живот се стремим към тази интуиция, но докоснем ли се за мъничко до нея, бягаме като изплашени деца в порочния си кръг на познатото страдание. То поне носи аромата на нашия парфюм и не ни изобличава. Истината е, че човекът още не е готов за нея. Още не е пораснал. Не може да я понесе. Езичници сме още, затова и вярата ни е такава - ритуална. Не сме се кръстили в Христа още, а въжделеем Възкресение. А Той ни мие краката всеки божи ден и час, и миг. Това е свидетелството за който има очи. "Дечица, още малко съм с вас." Иоан 13:33

Не си отивай, моля те! Без теб не е същото тук. По дяволите! Нека да не правим от метафората на сбогуването руска рулетка. Нужно е да се посмирим и поусмирим само... Много се радвам, че си размислила. Ето кое е смирение - да се прескочиш заради другите.

За Теб, Иве! Сбогом, Мона! http://www.vbox7.com/play:3c43dcce

Не си отивай, моля те! Без теб не е същото тук. По дяволите!

Я, колко интересно, верно. Разчупваш ги и пак се получават, ето: Бог помага, ама не спи. Всяко дърво за добро. Всичко хубаво да си знае гьола. За дявола не изгаряй цялата черга. Който пее, не му е свидно. Който много чете, той бавно се пали. Който се учи, най-добре се смее. Когато човек умре и боговете мълчат.

Какъв дълг към бог и към някакъв учител или други. Аз имам дълг към себе си единствено. А този бог, комуто вие се кланяте, не го познавам аз. Или ако го има, то той е най-несправедливото нещо във вселената, щом е допуснал страданието между хората. Не се смирявам аз пред този бог, защото ще е вид лицемерие. По-невинно от човешкото същество не зная да има. И по-злощастно в самотата си. А бог тук се явява само оправдание за примирението и слаботата да си го признаем.

Не е за тяхна сметка, напротив, сега ги храня повече от тук - заплатата ми е тройна, а работата наполовина. За моя е - за сметка на комфорта да съм сред близки и приятели. Животът не е низ от компромиси, а плащане на сметки. Ако искаш да пиеш от него - плащаш си. Просто е. Но си на чисто. А когато не правиш компромис с важни за теб ценности, нещата се подреждат от самосебе си като по чудо. Стига да устискаш.

Особено пред началствата никак не прекланям глава. Трябва да ти кажа, че не малки деца, а двама пенсионери хранех, което е почти същото. Но компромиси за важни за мен неща не направих. Затова и съм на 500 км. от дома си сега. Но не само, че пак се справих, а съм благодарна, че не се смирих пред подлостта и лицемерието, пред лъжата, пред наглостта на суетата, пред алчността на дреботата. Това е. Но си спя спокойно и ми е вкусен хляба.

Нека бъде едносрично! еднозначно тъпо ми звучи. Нека има повече значения, не! - е повече от еретично, ка - е само твърда сричка.