Силвия СД

Обещавам си никога да не се смирявам! В общотълкувания смисъл на думата. Никога да не навеждам главата си! Никога! Пред никого! Дължа си го.

Чела съм, че повече от "Да" и "Не" е от лукавога. Много студено ми стана в тази гора, схванах се нещо и набързо се изнасям. Такава гора, в която никой нищо не е чул, нищо не е видял, нищо не е съпреживял, независимо падане или никнене, по-мъртва и от гроб е.

Ами късметче ли си, сувенирче, споменче, талисманче ли, не знам, но както и да ги чета тези три изречения, освен общи приказки, не виждам друго. -------------------------------------- Диагнозата status febrilis е най-трудоемката диагноза в цялата медицина, защото изисква търсене и намиране по метода на изключването. Ако синът ви продължава да поддържа фебрилитет, без други оплаквания, хоспитализирайте го го, това е най-доброто решение и от финансова и от здравословна гледна точка - касата ще поеме разходите по изследванията, а такива ще бъда направени пълни в стационара. Между другото - има ли изобщо някакви оплаквания момчето, боли ли го нещо. Също искам да науча дали е пребивавал скоро в Гърция и региона и дали е имал достъп до домашни животни. Температурата му сутришна ли е или е вечер покачването й. И може и на лични да водим разговор също, ако така пожелаете.

Често чувам от приятели:"Ах, но това е неразумно!" Отговарям едносрично: "Нека!"

Много ми се ще да изчистя понятието абстрактно мислене от погрешно разбиране. Духовността е именно абстракция. Абстрактното мислене е това, което отличава човека от животното и го поставя на по-горно стъпало от него. Логичното мислене е абстрактно мислене. То няма нищо общо с мътното мислене или отвлеченотостите, с които се грешат абстракциите. Самопознанието е преди всичко абстрактно мислене. Мисленето като процес си служи с усещания, възприятия, представи и понятия. Усещанията са най-елементарната форма на мисловен процес. Те отчитат един единствен белег на обекта - за цвят, аромат, звук, вкус, тактилен усет - меко, твърдо, топло, студено и т.н.,те. се основават на сетивността. Възприятията са сбор от усещания за 1 предмет или явление, и са по-цялостни и по-осмислени. Представите (идеите) се градят на минали възприятия и вече не е необходимо обекта на мислене да е налице. Това е вече абстрактно мислене, а най-висшата абстракция е понятието. Мисленето е два вида: конкретно - образно, предметно и абстрактно. Първото си служи със сетивни усещания и възприятия, предимно с механични асоциации по сходство и по близост. Този тип мислене е основа на съзерцанието. При него се усвояват добре сложните пространствени отношения, тълкува се зрителната, слуховата и т.н. сетивна информация. Абстрактното е по-висшето мислене и се базира на асоциации по смисъл. Т.е. конкретното мислене е pro forma, а абстрактното pro idea. То е ясна логика. А не неяснота и мъглявости. В "Психологически типове" Юнг прави ясно разграничаване на сетивното от абстрактното усещане. Първото е конкретно, първично - образно и смесено с представите ни, с чувстваа ни, с мислите ни, тоест е замърсено един вид от субективизъм, докато второто е отделено от тях - и точно това е етимологичното значение на думата абстракция - от лат. tractus означава път, абстрактно е "извадено", "отделено", "откъснато", "освободено" от общото русло, диференцирано усещане и възприятие, един вид освободено, изчистено от субективизъм. Няма самопознание и духовен градеж без абстрактно мислене. То е, което ни изважда от мъртвата хватка на една инертна, заспала и изпробваща ни действителност. Прави ми впечатление, че всички наистина духовно извисени лица - духовните водачи с високо ниво на самоосъзнаване, какъвто е и Дънов, имат много ясна логична, абстрактна мисъл. И тези хора не само твърдо стъпват по земята, а са дори много по-навътре вкопани. Защото всяко нещо си има две посоки в нашия диалектичен свят - по посока хоризонтал се разширяваме и на ляво и на дясно. А по вертикала колкото повече нагоре се движим, толкова по-надолу слизаме едновременно с изкачването. И се сещам абстрактно за Христовия дух, който не само слезе на земята, това не му стигна, а влезе и в ада - в най-долните земни измерения, заради нас, от обич към нас - човеците.

Тук има поставен конкретен въпрос. Моят отговор е конкретен също. Иначе за ваксините и имунитета мога да си говоря с най-общи приказки с дни. И не съм защитник на ваксините, а съм непривърженик на начина на мислене на голяма част от хората в нашата мила родна страна - българинът е склонен да обвини всичко друго, но не и себе си за проблемите си. Ако не е направена ваксина - както в случая с паротидната ваксинация, която е пропусната в определен период или е правена с некачествена ваксина от 1982 до 1992 година и сега тези лица, неимунизирани боледуват и са по-рискови за "прихващане" на заболяването паротит, пак мърморим, ако е направена с качествена ваксина - пак не сме доволни нещо. Няма угодия. Има намъмряне и неразбиране, но готовност във всеки един момент за обвинение, нищо, че нещо не сме в час. Характерна българска черта!

Книгите също са вид виртуален свят. Интернет не ги замества пълноценно, обаче. Както и те не заместват живота, а са само негов отразител.

Малко късно отговораварям на това, но сега го виждам. Благодаря за пожеланието! При поставянето на всяка ваксина се вземат най-напред предвид противопоказанията. Страничните ефекти са нещо различно от това. При тази ваксина, която е прилагана при сина ви - в случая триваксината против морбили, паротит, рубеола, ММR, ако детето ви няма противопоказания за ваксинацията, едва ли високата температура, която поддържа се дължи на нея. Първо - тя е продукт на най-добрата компания в света за производство на ваксини - Sanofi - Pasteur и самата марка е гаранция за качество. Второ - респондирането на организма е съвсем индивидуално, което не е причина за обвиняване на ваксината. Трето - не се използват кокошки, а ваксиналните вируси при лабораторни условия се отглеждат върху кокоши ембриони, което преведено означава яйца. При производството на всяка една ваксина се използват култури за отглеждане на ваксиналните щамове вируси - тези култури мога да бъдат клетъчни - в случая с кокошите ембриони, тъканни, от човешки диплоидни клетки. Тук, при кокошките, едиственото, което може да навреди е, ако детето ви има проявена алергия към яйчен белтък. Прозиводството представлява вкарване на вирус, причинител на някакво заболяване в една хранителна среда - яйца, култивирането - размножаването му при специално създадени условия, изолиране на готови вирусни щамове, които се инактивират чрез редица методики, т.е. създава се един ваксинален щам вирус, който е непатогенен, но е имуногенен - не причинява заболяване, но създава имунинет. Същата компания, която произвежда поставената на сина ви ваксина разработва и въвежда нови технологии за производство на ваксини - вирозомални технологии - чрез липозом - едни малки сферични частици с двоен липиден слой отвън, антигените на вируса се прикрепят към мембраната на липозома и така натоварен последният имитира вирусния агент, без да е цял вирус, причиняващ заболяване, а само частици от него, активиращи имунитета. Не съм убедена, че поставянето на ваксината е предизвикало флуктуиращата висока температура на детето ви. Ако то показва силен имунен отговор към нея, би трябвало да заболее от заушка и отдавна да е вече оздравял, а вие казвате цял месец вече. Освен това сам в началото на темата споменахте за бактерии в урината, а ваксините са съдържащи вируси. Търсете причината за високата температура другаде - някое отключено латентно заболяване или просто съвсем отделно заболяване, проявата на което е съвпаднала с момента на ваксинацията. За диагностициране на проблема ви тук изобщо не може да става и дума. Потърсете личния си лекар за целта и му пожелайте като новогодишно пожелание повече да мисли!

Диди, недей така - "щом има човек, има проблем". Излиза, че Сталин е прав. Ако, както казваш проблема друг ти го прави и щом се съгласяваш с първата част на твърдението му, отговорът на проблема ти е във втората.

На въпроса в подписа на Implsa отговорът е: Не. На въпроса, озаглавяващ темата, поставена от selsal, отговорът е: Да.

На един смирен биха ли се привиждали войни? Толерансът означава вид приспособимост, но с граници, допускане. Смирението не е толериране и пускане само донякъде.

И що се извиняваш? Нещо смущаващо за теб ли направи? За мен философията е най-рационалната наука, а не отвлечено мъдруване, за каквато погрешно "познавачи" я обвиняват. Така, от дървото през свидетелите, сега ще се фиксирам в гората. Гората - символ на изобилието - на живота в пълнота, обективната реалност. Дървото е субекта. То не може да чуе само шума от своето падане. Необходими са свидетели. Въпросът е: в гората може ли да няма свидетели, когато там има всичко. В гората дървото не е само - има и други дървета, треви, насекоми и т.н., които резонират. Тоест второто изречение в темата е абсолютно отрицание на първото. И един възможен отговор - в гората няма как дървото да падне нечуто, освен ако гората е мъртва.

Писателите фантасти са пророците на нашето съвремие. Аз се вслушам в техните пророчества.

Много е спорна тази дата като точната за раждането на Исус. Нещо в календалите не е както трябва. Все си мисля, че Исус е роден някъде юли - август и е представител на зодията Лъв.

Да, защото смирението е мир с Бога или с други думи казано, да позволиш на Дао да протича свободно в теб. И Филипяни 4:7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса. Павел е представител на окото на вярата. Папа Иоан Павел II има една енциклика, озаглавена Fides et ratio. Богът на Вярата е един абсолютен фундамент на всички видими и невидими неща. Божият мир е немислим, онова, което човек не може да промисли в повече. Но голата вяра е много едностранчива, бог не е само пътят, а този, който разкрива своята същност чрез включването на Разума. Вярата не толкова замества познанието, колкото го опосредява един вид. А чрез включването на Разума се дава възможност за излъчването на същността на бог, разкривайки вратите на истинското значение на тайните. Сама по себе си вярата довежда до фанатизъм, а рациото само по себе си има опасност да се изроди в технокрация. Вяра и Разум са двете крила на Духа. С едно крило никой не лети, а само си прави вятър. Смирението не е мир между хората, а мир вътре в човека. Мир, който прави излишни всякакви извинения. Най-голям комплимент ще ми направи този, който ме нарече безсрамница. Смирението за мен е равносилно на това да няма от какво да се срамуваш.

Не, не е това отговорът. Това само е фиксацията върху свидетелството. Много бързаш за отговора, аз за никъде не бързам. Истината е, че в гората е паднало дърво. Но без свидетели тя е не недостатъчна, а недостъпна истина. Има разлика. Закрита истина. Неоткровена.

Както казва Кант "Бог е вън от познанието, но не и вън от опита на съществуването."

Нека изясним тогава нещо - ти явно не четеш на другите постовете, защото ако беше така, щеше да видиш, че аз се обръщам към selsal като използвам второ лице, единствено число, мъжки род... Повтарям поради опасности от пропуски - мъжки род! И друго да изясним - аз нямам никакво отношение към теб, защото никакъв не те виждам, скрит някъде в смирението си.

Как бихте отговорили на тези въпроси като имате предвид изминалата година? Какво ражда доброто? И какво злото? Защото поне за мен са свързани - животът ни преминава между тези два полюса. Или според вас трябва да се разглеждат поотделно? Кога грешим най-много? Когато на всяка цена държим да направим добро или на всяка цена да се борим със злото? "Доброто и Злото – това са Висшето и Низшето в света. Злото – това са по възможност най-слабите трептения на Доброто. Ето защо, Доброто е цена на разумното, а Злото – цена на неразумното." - Мисъл на Учителя Ние не грешим. Ние вървим. През злото. И това вървене, само по себе си, е добро. По стъпките ще ни познаят. И по вървежа - с изправена глава.

Поздравявам всички с името Силвия! Адашче, поздрав и за теб! Дано достигне до далечна Америка! http://www.zazz.bg/play:cb1809c4

И изведнъж разбирам, че съм спечелил... всичко - Миг живот. In vino veritas! И комката любов. Наздраве!

"... насила не го пъди, защото нямаш право" Защо да няма право? Всеки има право на собствено решение дори за това едно заченато вече дете дали да се износи и роди или не. Не бог създава децата, а човекът. Не бог ги износва и ражда и отглежда, а отново човекът. И той - човекът има право на всяко решение. Но правото е преди всичко отговорност. А дамата е взела своето, питането й е по-скоро да провери правилността му. Хм, не разминаване между сърцето и ума си имаш, така като те чета, nameli, а между друго - сърцето ти казва "Да", а съпругът ти - "не" и се очертава едно разминаване между сърце и съпруг.

Така , както е зададена темата, има един пунктов момент - този за свидетелството. Както Словото свидетелства за Истината, а Истината е непознаваема без Словото, така са необходими свидетели за удостоверяването на един елементарен факт, като падането на дърво в гората, например.

Точно така! Ако се страхуваме от проекциите на другите върху нас, значи се страхуваме от собствените си такива върху другите. Индианецът е прав. А ние какво правим, според теб? Излиза, поне аз така разбрах от думите ти, че го правим без любов? ???

Тогава ни е страх от проекциите ни. Няма жив човек без проекции на сянка, жив без сянка няма. Откровеността не е споделяне на светлината само. И ето затова е толкова отричана. Поради страх да си признаем, че имаме и сенки.