Силвия СД

Никой не оспорва, че има такива хора. Но подобни вечно недоволни люде се наричат неврастеници. Има си научни термини за всяко отклонение. А кой може да се почувства притиснат до стената? И защо? Ако ти раздаваш любов безкористно и не очакваш някой да е доволен от това, няма да се почувстваш зле, ако той не остане, нали? То си остава доволството или недоволството само за него, теб какво те касае. Проблемът не е твой. Ти си дал, защото. Без да очакваш, това е важното. Ако ти наричаш един неврастеник вампир, добре, просто едни и същи отклонения, наричаме с различни имена.

Ами вярвайте си във вампири тогава, това не е за мен. И нека да съм като щрауса в пясъка, отколкото да съм затворник в сянката си зазидан сам. Кристияне, ти си много интелигентен човек, изключително много! Не може енергийни същества, каквито сме хората, да не обменят по никой начин енергия. Какво, да не контактуваме с хората ли. Съгласна съм, че има и патологии, дори са много повече, отколкото се подозира, да, така е, но нека да ги наричаме с имената им, а не с тези смехотворни думи.

Аз пък чета, чета, чета и се изумявам все повече. Все още си мисля, че тук има умни хора. Влизала съм в един сайт да преглеждам тема за енергийни вампири и много бързо излязох от там. Това са пълни дивотии и щуротии, ще ме извините за израза. Кристияне, тези примери, които даваш напълно спокойно могат да се обяснят като психологични отклонения. Примера с майката и сина - бебе е типичен Едипов комплекс например, мрънкащите люде са просто невротици, има хора с най-различни темпераменти и съответно чести техни отклонения в патология, характеропатии, има просто болни и интоксикирани от болестта хора, с отслабена от заболяването биоенергетика, има всякакви психологични и психични отклонения и изобщо не мога да приема такива етикети на междучовешките отношения "вампири и жертви". Самите думи ме отблъскват дори. Верищагин, както и онзи Грабовой съм ги чела и тях, дори на първия му изкупих всичките книги и ги изчетох. Ами не е добре, човека просто. В днешно време всеки луд може да си издаде книга. Има нещо много ненормално в това да гледам на някой човек като на кръвосмучещо насекомо или като на сочна вена. И в това да се озъртам на всяка крачка дали някой няма да ми засмуче енергията или аз пък да не би да налапам случайно някой. Не мога така да гледам на хората и на живота. Прекалено извратен ми се вижда този поглед. Всеки човек си е уникален и си има своите характерови особености, емоционалност, интелект, потенции и динамични прояви, отношенията между хората са твърде специфични и неповторими, за да се вместват в рамките вампир-жертва. И всеки човек за мен е човек преди всичко, човешко създание със своята специфика. И си мисля, че хората са прекрасни същества, които не заслужават такова отношение. А на когото му се привиждат разни страхотии, за мен е просто човек, който се стряска от сянката си. Ники, който вярва във вампири и подобни, има ли вярата, която даваш като цитати там, в поста си?!

Няма и нужда от това. Готовите отговори не са отговори. Само се сравнявах до къде съм, сверявах се, да кажем. А ти сега сам с този отговор ми отговори, но може би без да го съзнаваш. Вложи нещо ти несъзнателно. Нещо красиво, Вики. Ето го отговорът! Е?

Всеки ден, ако не всеки час, но без да се замислям много, го правя. И трябва да ти кажа, че и тези хора тук също, предполагам. И преценям, че повече съм лоша, много, много повече съм лоша, отколкото добра. "Понякога, понякога, понякога съм бяла и добра. Как рядко ми се случва да съм бяла!" Но, selsal, случва се и това... понякога.

Не ли за тези точно идеали е казано идоли да не си правим? Не си правете идоли/идеали!

Да, така е, не влагаш нито позитивен, нито негативен смисъл. А това какво е?? За мен - бепристрастна констатация. Добре, това е ясно, Вики. То не е откриване на топлата вода. Да кажем, че я преоткриваме. И после? После какво следва? Как да продължим, като не влагаме ли? Нищо да не влагаме, така ли? Ето това не ми е ясно.

Някой тук работил ли е на струг? Знае ли някой от тук пишещите какво е да си стругар? Били ли сте от тази страна, от страната на "стругарското" човечество? Емпиричното, механичното вегетарианство е най-лесната работа. Вегетарианци ли сме наистина? Аз не зная дали съм новородена или възкръстнала или пък ще ставам съвършена. Само зная, че не съм съвършена и то го зная със сигурност това. Дай Боже, както досега, никога да не го забравям, че като се самозабравя, тогава ще стане много по-лошо, от колкото, ако съм на някой струг.

"Нима е възможно да носим в себе си тази необятност? Знаем ли душата си? Живеем ли в нея и живее ли тя в нас? Коя е тайнствената азбука, която трябва да научим, за да можем да четем тази свещена книга? Буквите на свещената азбука са неизброимите прояви на Любовта. Истинското знание може да се придобие само чрез Любовта. Който няма Любов в себе си, той не може да учи. Тогава търсенето и изследването на душата - мястото, където Бог живее, мястото на Любовта - не е ли същинският Университет? Знанието, придобито в него, не е знание на ума, нито това на сърцето. То е съкровеното единение с Реалността." П Дънов "Универитетът на Душата"

А, Станимир ме успокои, благодаря. Защото така като чета, започвам да си мисля, че едва ли не липсват нормални отношения между хората, а има и отворен тип хора, които не искат да се затварят. Кристияне, болните хора и те ли са вампири, сподели нещо за болниците. Опасявам се, че не мога да погледна така на отношенията пациент-лекар и честно да ти кажа, не виждам такива чак черни картинки и в живота, каквито описваш. А не може ли да има и чисти и в реда на нещата отношения между хората. Давайте повече примери за израждане в едни отношения, а също и за превенцията на подобни ненормални отношения, макар че принципно ми е ясно. Дай пример за вампир и дай пример за жертва и по какви признаци могат да се познаят и едните и другите, има ли някакви общи правила, общи и типични тестове, по които да се разпознаят.

При тримиренето се пие вода, само че в определени часове и то светена. Може и сух пост, но Малахов не изключва през тези дни приемане на урина. Комбинацията глад+уринотерапия е силно лечебна. Тогава кръвта не само не се сгъстява, а и се изчиства по-бързо, а организмът не страда от липса на течности, защото урината става чиста и много разредена, почти като вода. Постът изобщо, било ограничение от храна, било пълен глад, е добре да се осмисли предварително - т.е. да си определите преди това защо постите - какво изчиствате от себе си - болести, вредни навици, негативности, някакви емоционални състояния, които ви тежат, мисли, които не ви дават мира и т.н. полезни раздели. Успех!

Виждам Кристиян е най-добре запознат по тази тема, затова и към него си отправям въпроса, а ако може и други да ми отговорят, които са наясно: Може ли един и същи човек в една ситуация да е т.н. "вампир", т.е. да "смуче" енергия, а в друга да е донор, така да се каже, да отдава на друг "вампир". Ама че думи. Мисля, че неосъзнато може и да съм изпадала и в двете. И вампир и жертва може ли да бъде един и същи човек с различни хора и при различни ситуации, това питам за по-ясно.

По първата ти забележка и аз съм на твоето мнение, на мен също ми изглежда смешно да се говори от името Господне и даже не ми е само смешно. Това е личен избор именно, личен, на всеки човек. По втория пункт, да, човечеството вече е тръгнало по този път, само че човечетата са още малко, но все повече ще стават в бъдеще вегетарианците и то смислените такива, надявам се, не като изяждат месоядните. И по третото вмятане нямам несъгласие - и тук си мисля, че няма разлика, съдейки от реакциите на хората, когато бъдат притиснати, месоядни или не, хората реагират по човешки и напълно по природните закони, по причина, че са просто хора. И това не трябва да се забравя нито от едните, нито от другите. Вероятно имаш предвид плакатното афиширане на вегетарианството. Ако е така, мисля като теб. Не консумираш месо - не защото проявявам дискриминация към месоядните хора, опазил ме Бог от това, а защото ти прочетох внимателно днес всички мнения, беше мой пропуск. И си направих своите изводи, това е.

Подозирам, не, сигурна съм, че този тон е умишлено такъв. Човекът зад този ник е с висок и фин интелект, с много знания, стоицист, доста печен при това, но е лош актьор. Стругар, ти не се храниш с месо, нали?

Сега, аорхама, по същата логика стругар може да те атакува защо късаш тревите и плодовете, те също са живот. То и месото и то е живот, но доста по-стъмнен, много по-уплътнена е светлината там и повече е май тъмнина. Аз изчетох мненията на стругар и мисля, че той е високоинтелигентен и начетен човек, с много и разнообразни знания, който не оспорва никого конкретно и лично, а показва само един не по-различен, а противоположен мироглед. В случая, във форум с вегетарианци, това, ако не друго, поне е полезно да се осмисли. И мисля, че не трябва да се приема неговото становище на нож и като провокация, а де се чуе човека. Само, че, стругар, повечето от вегетарианците тук са минали и по пътя на всеядството, т.е. консумирали са и месо и наистина са стигнали до консумация на растителна храна не само от приумица, ей така да бъдат по-различни, не само, защото някой си не знам си кой си учител бил учил така, а като вътрешна убеденост, че това е пътя на човека. И да, вярно е, че е най-добре постепенно, но някои споделят тук, че може и изведнъж да се откажат от месото. И не виждам никой да убеждава някой до момента на твоето включване, толкова фанатично, че не трябва да се консумира месо. Просто твоят избор е такъв (поне този, който показваш зад този ник ) - да се храниш и с месо, а нашият е да не се. Е, не виждам смисъл да се убеждаваме до безкрайност кое е по-полезно и кое по-вредно и кое е по-присъщо на човека в миналото и напред, и кое ще му осигури по-вероятното оцеляване, както и кое е по-голям мит. Като живеем в една и съща реалност, сигурна съм, ама абсолютно сигурна, че ти като един трезв ум виждащ и силните и слабите страни и на двете позиции.

Да, точно така е. Мановият мед се придобива като пчелите ходят по екскрементите на листните въшки, които са сладки. На запад много се цени, поради факта, че съдържа много микроелементи, но и аз като Макс предпочитам да хапвам мед, който е преработен нектар на цветята.

selsal, точно това имах предвид. За един текст, отвеждащ ни в полето на събития от духовен характер, фактическият автор би имал значение само за историци, археолози, графолози и т.н. изследователи. За подобен текст наистина е от водеща важност силата на въздействието върху приемателя, но и начинът, по който въздейства. Това, което различава конкретният текст - евангелието от Юда от останалите известни нам достъпни евангелия, е шокиращият начин на повествование - макар и с доста празнини и бели полета в текстово отношение, то някак въздейства разтърсващо, подобен ефект има само Откровението на Иоан, може би защото и двата текста директно разкриват и описват подробно събития от такава дълбина, почти неуловима за човешките възприятия, поне за повечето. За Св. Дух и още по-дълбоко можем да си говорим, но ще съм кратка и схематична за повече яснота. Ако приемем Бог като състоящ се от Един Същински Център и множество излъчвания, еманации, еони - от гр. еон - вечен, то София е последен еон и като такъв, стоящ най-близо до материята. Което отдалечение от Центъра позволява и най-голяма волност - т.н. свобода, свободна воля. Та от тази свободна воля се заражда едно погрешно движение на този еон - желанието да се достигне до центъра и да се опознае що е то център, защото периферията е ясна като негова същност. И от тук нататък е незримата трагедия на този еон - а именно желанието за познание на Бога в същината - в Центъра. И тъй като несъвършената София произхожда при гностиците от преливането на Св. Дух, тя е носител в себе си пневматичния елемент. И изпадайки в материята се "покрива" с тлен - тяло, от което води борба да се освободи. И това при гностиците символизира вечната борба между дух и материя. И от тази борба на мъдростта - интуицията, се създават небесата. Демиургът, като нейно производно също е носител на пневматичния принцип и той, като творец на света и човека го пренася и в него. Т.е. това е аналогът на душата човешка в плен на материята. В човека има заложено само едно божествено качество - неговата духовна искра. Премъдростта - Ахамот, приема образа на змията и поднася плода на Дървото на Познанието на човека. Тогава човекът разбира кой е и Демиургът го гони от т.н. рай, небесата. Попаднали в т.н. долен свят, духовните искри, спинтерите, започват своята борба за освобождение от материята и Христос е пратен за да им покаже пътя за освобождението им. Накратко, това е според гностическия дуализъм нашата материално - душевно - духовна същност. И така - Св. Дух е с матерна природа и от него низхожда всичко в човека - и душа и несъвършена плът. А духът - искрата, е Божествена - от Истинният Бог - а не Демиургът - Отец. Централната същност, латенцията в човека е Божествената. Аз съм много по-склонна да приема тази ясна гностическа постановка, отколкото неясния ортодоксален образ на Св. Дух. Гностиците изповядват, че именно желанието за познаване на Бога е погрешното движение в в най-отдалечения еон от него. И в същото време същността на гностицизма е познанието за Бога, но познание не ментално, а искрено, дълбоко, същностно. Истинно. Относно това Евангелие на Юда мога да споделя, че при прочит усещането, което имам е подобно на това, когато чета Иоановия Апокалипсис.

Стругар, хапни малко ябълка, бе бате.

Стругар, на мен ми стига да прочета само 1% от твоите писания и останалите 99% ги пропуснах, честно, така че не мога да ти бъда на нивото, не съм те чела, сори много.

Да, аз сега съм на сянка малко, много ми е хубаво, била съм и в пустинята и там не е било зле. ЖИВА СЪМ ОЩЕ.

Приятел, стругар, какво се опитваш да правиш ти. Да ни докажеш нещо ли искаш, да ни правиш месоядни ли, какво. Хапвай си месото там. Какво ти пука кой какво консумирал. Много се горещиш нещо. Мона не се прави на интересна, тя просто си е, друга не може да бъде и да иска.

Преди да търсим светлината и да говорим за нея, трябва добре да преценим бихме ли издържали на нея. В пустинята е около 60 градуса по Целзий, който не е бил в пустинята, да не говори само на думи за светлината, щото тя си върви и с топлината, а не всеки издържа на това. И в пустинята като се намираш, тогава разбираш каква благодат може да бъде и сянката, така че...На полюсите е друго, но ние нали бягаме от полюсите, или...

Най-много светлина има в пустинята. Там пътеки има ли?

Оффффффффффффффффффффф.

Нито мракът е зловещ, нито смъртта. Смъртта е много щедра. Не иска нищо. Тя е отстъпчива, не е лакома, отстъпва, за разлика от живота. Прави отсрочки. В живота отстъпки няма. И всъщност страхът от смъртта е страх от живота. До момента, в който си спомним... Че смърт няма. Това е да се превъзмогнеш, да се надскочиш. Но тогава не се ражда страх от Бога, а просто любов. А най-големият страх е страх от себето - това е смъртта, себето, което ни задържа да разберем, да проникнем в любовта изцяло, тя да проникне в нас, да се слеем, да станем едно с нея. Затова и ни е страх да преценим себе си - то е все едно да преценяш колко си смъртен.