Едно е условието науката и езотеризма да се слеят - вяра. Те всъщност, никога не са били разделени. Разделителната способност на човека ги разделя. Вярата е твърдото ни убеждение, че Истината съществува, може и ще бъде достигната, онова основно положително отношение към всичко, което ни изпълва и заобикаля, при което е невъзможен неуспеха. Вярата - това е неосъзнатото знание. А волята ни за знание, това е импулсът, който води истински търсещия по пътя към осъзнаване, към осветляване. Осъзнаването изисква едно по-фокусирано старание на ума, напън, ако щете, един интензивен интелектуален влог за сливане с абсолютното. Правите пътища, т.е. правилното отношение към живота изключва разделението. За един ясен, отворен, позитивен мироглед науката и езотеризма не биха могли да се изключат взаимно, а точно обратното. Езотеричните закони като вечни и неизменни закони на мирозднанието са изявление на покоя, а строгорационалните науки отразяват многообразието на вечното движение на абсолюта. Две страни на едното и същото. Там, където те са в обединение, там е и животът - пълнотата. Но нучните знания, макар и да са временно пунктуиране с научни доказателства, не са позициониране в тях. Ако ние възприемаме с един вид рецептор - един канал за поемане и смилане на информация, да кажем, зрителния, една характеристика на цялото, това не означава , че няма вероятност същия рецептор да възприеме и друга такава на цялото. Но това са неща, които науката тепърва ще губи време да доказва. И го прави. В медицината тепърва има да се доказват феноменалните способности на човешкото същество, заложени в него изначално.
На въпроса как съчетавам наука и мистицизъм ще отговоря - не ги деля.