Силвия СД

Разбира се, че има надежда. Само най-напред да помоля не знам кого - модератор ли, автор на темата ли, да оправи заглавието от Мс, на МС, че ме дразни тази незначителна подробност. Мултиплената склероза се числи към така наречените демиелинизиращи заболявания на нервната система. Те се характеризират най-общо с деструкция на миелиновата обвивка на нервните влакна с относително запазване на невроните и аксоните. Лезиите често са с периваскуларна локализация и са съпроводени с мононуклеарни възпалителни инфилтрати, което навежда на мисълта, че в етиологията им стои чужд агент - вероятно вирус и в патогенезата участват имунологични механизми. МС най-общо казано е заболяване с хронично рецидивиращ ход, при което симптомите от страна на нервната система се появяват разделно, както по време, така и по локализация. Честотата на разпространение на заболяването е 50-100 болни на 100 000 души в Европа и Северна Америка, докато в Япония и Африка например е под 5 болни на 100 000 души, което показва расови предпочитания на причинителя на заболяването, който и да е той. Има изследвания върху антигените на тъканната съвместимост, които показват значителна асоциация на заболяването с HLA-A3 и HLA-B7 в популациите с бели хора и високостепенна зависимост от HLA-DR2 HLA-DQw1, които може да са тясно свързани с ген, определящ възприемчивостта към мултиплена склероза. Множество вируси са били подозирани като възможни етиологични агенти, поради наличието на специфични антитела в ликвора - наличие на олигоклонални имуноглобулини, открити са вирусни ДНК и РНК в мозъчна такън на болни, в бялото вещество на централната нервна система се наблюдава демиелинизация по типа възпалителен процес, променена е имуномодулаторната функция на Т-клетките и производството на цитокини, освен това имуносупресивните и имуномодулиращите лекарства имат определен терапевтичен ефект при пациентите с МС - всичко това потвърждава недвусмислено вирусната генеза на болестта, остава само да се открие неоткриваемия причинител. Моментът на неоткриването му също помага за насоки - промемен фенотипно агент, толериран от имунната система, отключващ патогенетични механизми по типа автоимунни процеси, говори само за това, според мен, че този мистериозен агент е влязъл преди време в организма и е причинил някакво остро заболяване, след което се е маскирал и е останал скрит да причинавя тлеещи процеси с периодични обостряния. Сигурна съм, че в най-скоро време медицината ще го открие. Има надежда - освен традиционната терапия на МС с бета-интерферони има публикации за добро повлияване от т.нар. статини. Също и от препарата Naltrexone, който по същество е опиев антагонист и се прилага при лечение на наркомании. Етиологичното лечение на МС ще бъде затруднено, според мен, дори и да се открие причинителя, тъй като всичко в етиогенезата на болестта води към латентен вирус, а медицината в цял свят е безсилна спрямо вирусите с малки изключения, като за борбата с вирусните заболявания се прилага профилактиране с ваксини. Така че, майки и бащи, съветвам ви да имунизирате децата си против на пръв поглед невинни заболявания като морбили, рубеола, паротит и други, за които има разработени ваксини, защото тези заболявания не са никак невинни. Всички демиелинизиращи заболявания на нервната система са с автоимунна генеза, тоест предполага се вирусно естество и отговор на имунитета на човека спрямо собствените, засегнати и променени от скрития в тях видоизменен вирус клетки. Такива заболявания освен МС са острият дисеминиран енцефаломиелит, острата възпалителна демиелинизираща полиневропатия, известна още като синдром на Guillain-Barre, хроничните - Myasthenia gravis (Миастения гравис), МС, болестта на Alzheimer, Амиотрофичната латерална склероза, ПСП - Подострият склерозиращ паненцефалит, ПМЛ - Прогресивната мултифокална левкоенцефалопатия - последните две са с изяснена вирусна генеза, а именно морбиливирус и папова вирус, известен още като JC virus. Вирусни заболявания се обсъждат активно и в етиопатогенезата на IDDM - Инсулинозависимия захарен диабет - спрягат се паротитен вирус, рубеолавирус, цитомегаловирус, грипния и коксаки В3 и В4, както и ретровирус тип3. Говорим и за онковируси. Сигурна съм, в най-скоро време ще бъде открит лек за тези заболявания и той ще бъде под формата на ваксини.

Ученически бисери май 2008 Бай Ганьо говори аерогантно. По това време е имало и жени - воеводки, които са обладавали по стотина - двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България. Преди милиони години конят бил малко животно, наподобяващо вампир… След дълго развитие конят се превърнал в сложно и добре устроено животно, напомнящо днешното магаре. Заекът вижда идващата лисица, получава сърцебиене и кръвоносната му система започва да циркулира. Ботев слязъл от Балкана с шмайзер в ръка… Един път седнахме да бягаме (по повод бягство от учебен час) Лодката плавала по живописните брегове на реката. (из ученическо есе) Гогол страдал от тройственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствал бъдещето, а между краката му била страшната действителност. (съчинение) Алеко чул приближаващия се водопад. (из ученическо съчинение) Смирненски с юмрук в ръка. (съчинение) Дон Кихот бил 50 годишен младеж с плешив кон. Реката извира от дупка и тече до билото на Черно море. (ученик) Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й затворила устата. (ученик) Славяните ловили риба и други горски животни. Ахил е с големи и силни ръце, космати гърди и атлетично тяло. Хектор е обратен…(из съчинение) В бедрата на земята се крият… (Из ученическа тетрадка) Още през 1762г. Паисий Хилендарски изрази голямата любов на българския народ към Русия и Съветския съюз с написването на история Славянобългарская. На луната живеят лунатици. (Из съчинение по литература в III клас) Бай Ганьо върши престъпление, а също обича да пише рецензии и др. В потурите на Бай Ганьо се крие най-голямото му богатство. Колко е голяма мъката на другоселеца и каква е любовта му към коня, продължител на живота му. Васил Левски ходи из страната гол и бос, за да възбужда народа. Биха се до последния човек, а останалите продължиха боя. В Йовков всичко хубаво е положително. Спартак е бил алигатор… На бойното поле се раздавали виковете и стоновете на мъртъвците. Пролетарския поет Вапцаров изказва волята на народа, че само с братската помощ на СССР нашия народ ще си възвърне Филипините и едрите звезди над Фамагуста. Под ръководството на Партията се откриват модерни форми на разплод. Семейството ми се състои от мама, татко и аз. Аз съм най-младият … Трябва да обичаме родителите си и да им помагаме когато си изпълняват задълженията. Когато мама е болна, татко служи за жена на всички в къщи. Баба ми живее сама на село. Тя има едно куче и една кокошка. Качена върху някое столче, тя кудкудяка по цял ден. Ернест е левак с дясната ръка. Скоро бойното поле се изпълнило с трупове, някои били недокоснати, а други още дишали. На брега на реката рибарите поставяха червеи на въдиците си, а в реката се виждаше обратното. Жените от племето пееха и танцуваха около огъня, а малките членове отмерваха ритмично такта. Живея с майка си и баща си, който е починал. Кокошките стават рано сутрин и започват да снасят. Добрите деца трябва да следват техния пример. Добрите бактерии се хранят с трупове, а лошите причиняват болести по хората. /контролно по биология/ Едно време живеели големи животни, наречени динозаври, които поради смяна на сезона измрели. Фамусов съдел за хората не по вътрешностите, а по външностите. На пода лежал и едва дишал труп, редом седяла жената на трупа, а братът на трупа лежал в другата стая в безсъзнание. Графинята пътувала в карета с надигната и сгъната на хармоника задна част. В отсъствието на Онегин Татяна често ходела в кабинета му, където постепенно се превръщала от девойка в жена. По брега на реката вървял Челкаш и през скъсаните му панталони се виждал пролетарският му произход. Вапцаров облича и съблича живота така, че да го видим без грим. Там хората ловели риба, а жените пеели и плели мрежите. А в това време пристигнал консулът във файтон с пушеци и прах… Момчето хванало свинята с едната ръка за ухото, а с другата за кръста… Дошли кметът, съдията и гражданите от селото… Звънецът възвести възбуждането на големеца… Пушкин се движел във висшето общество и движел там и жена си.

Intro За всички, които пишете в тази тема! Blood Brothers

Защо? Какво лошо видя в това да си задавам въпросите? И кое точно те провокира в онзи, който ти цитираш? За разлика от теб, аз не знам предварително какво ще напишеш и чакам да видя. Ще изчакам и сега.

mvm Умирала си ти, грънци. Ти още не си започнала да живееш. Нали те чета какво пишеш из форума , и по-важното как го пишеш. И не ми отговаряй, защото знам какво ще кажеш, а то пак няма да е верно Кое ли е това в човека, което иска да слуша единствено и само своя собствен глас, лишавайки от правото на глас нещо друго, различно от него? Толкова различно, че дори мисълта за съществуването му предизвиква неистов страх, поради което предварително е обречено на смъртна присъда. Спокойно, няма да ти отговарям. Ти го правиш сама.

Специален поздрав за Fut!

mvm Когато човек не се страхува от смъртта, той просто не мисли, че някога ще умре, той живее така, сякаш ще живее вечно. Напротив. Когато човек не се страхува от смъртта, той живее така, сякаш всеки миг е последен и всичко, което прави в него, е като за последно. И като на игра. Мислейки, че умира в тази игра, точно в този миг, когато си го мисли, човекът оживява. aorhama Изпитвам леко неудобство, че е необхидимо да се изясня: изобщо не говоря за физическа смърт Стремежът към яснота ли предизвиква неудобството или споменаването на физическата смърт? Самата смърт е границата на човешкото търпение. А когато търпението се изчерпа... когато свърши едно търпение, кое ли е това, което нахлува в човека и го превзема. Аз мисля - истината. Онази, която той, облечен в дрехи от търпение, не иска да сеща. Често чувам да ми казват като укор - ти прескочи всякакви граници. И чакат да изпитам неудобство. Гледам моралистите спокойно право в очите с усмивка, дълго ги гледам там и съзирам скритото раздразнение, което издава съжаление, че не могат да прескочат и те отвъд. Съзирам страха им да прескочат. В подобни случаи нищо не казвам. Само ги гледам в очите. Моралните им очи. И добре възпитаните. И законните. Скрити в рамките на търпението. В такива моменти се питам колко ли пъти съм умирала? Защото не ги броя. А вие - обичате ли да прескачате граници? Или обичате да си ги създавате сами и да пребивавате за по-голяма сигурност и удобство в тях?

Много се чудиш - и на яве и на сън.

selsal Истинското търпение в същността си е ирационално, или по-точно метарационално. ... то е радост, а не състояние, което понякога едва понасям. И понеже сме в света на светлосенките, да добавя, че и радостта е нещо, което понякога, а може би доста често дори... човек едва понася. Поради граници. Нормално е. И твърде човешко.

Е, няма лошо, човещинка е, но когато ме цитирате, едната говори за страховете си, а другата за книгите, които е прочела. Не се страхувам от смъртта. Всъщност, само тя е истинският ми приятел.

А аз нямам нито един "приятел".

aorhama Думата граница (в случая) предполага личното ни страдание и мрак. И хайде, моля, без драми и пози! Всеки един от нас ги носи, защото... "Без възкресението, суетна е нашата вяра." Колцина тук се имат за възкръснали - демек, победили СМЪРТТА? Моля? В самата мисъл за победа над смъртта стои поражение. Когато човек осъзнае с всяка една своя фибра величието на смъртта - осмислянето на живота чрез нея, когато проумее, че смърт и живот е едно и също, той престава да се страхува, че ще умре някой ден. Тоест, избавил се е от суетата си. А това ако не е победа над "личното страдание и мрак", какво ли е. Аорхама, не си ли срещал човек, който не се страхува ей сега да си умре, който дори предизвиква смъртта, не само не бяга от нея, а търси я? Моля! Еси Искам да попитам изпитано ли е това състояние наяве? Малко гаменски постъпвам, но ще ти отговоря с въпрос - а вие като пишете тук, на сън ли пишете?

Защо темата е озаглавена България днес, когато това, което се представя в нея, е България вчера. Днес почина писателят фантаст Любен Дилов, авторът на "Пътят на Икар". Мир на духа му! Написаната истина остава и утре.

Изразът съхранявам за мен се превежда като съ-храня, съ-изхранвам, давам нещо от себе си, за да нахраня друго и така да го съ- превърна в себе си, а себе си - в него, тоест съ-причастя. Храненето е процес на горене, съ-храненето е съ- горене. С други думи да съхраня за мен означава да раздам.

Много точно казано, selsal. Мъдростта/търпението и обичта вървят ръка за ръка. И онзи, който истински обича, би съумял да понесе всичко, без да определя това като търпение и би го правел с желание и радост. Когато човек обича, той побира целия свят в душата си, без да му поставя рамки. И тогава всички граници стават разтегателни, а самото изговаряне на понятия като търпение и граница се обезсмисля. Човешкото същество е велико същество. То може да понесе в душата си дори и невъзможното.

МОНА, прекрасно дете от друг, далечен и вълшебен свят, бъди щастлива и в този! ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

За всеки, който го диша!

А аз не по принцип смятам, че ако поискам, мога да сменя 15 пъти за един ден аватара си и пак да си остана същата. Застоят никога не е бил силното ми място. Еднообразието също. Да се отъждествиш с един единствен аватар за мен е да се сложиш сам в постоянни рамки. То е като да ползваш една и също дреха за предиобед, за следобед и за вечерта, след което да си легнеш с нея и да сънуваш, че ти си дрехата. Мисля също, че хората, които ползват само един аватар, се вземат прекалено сериозно. Не са се избавили от сковаността си и се страхуват да рискуват. Освен това са лишени от фантазия. С две думи - предвидима скука.

Този аватар е изразраз на две неща - истина и сила. Соколът още не лети, той кръжи бавно, излъчва скрита, подтисната от нещо сила. Оглежда, ослушва се, търси. Истински цвят на небе. Обичам този цвят, не крещящото турскосиньо, нито напудреното детски светло. Точно този оловносивосин цвят на небе обичам. С облаците. По-истински е. Нещо ме смущава тук - нещо не ми се връзва - някак не ми се съвместяват цвете и хищна птица. Но... целта оправдава средствата... .

Няма жив човек, който да не се страхува от смъртта. Хипохондрия - болест, израз на страха от смъртта или още по-точно от самия живот, като осъзнатост за човешката тленност. Болният от хипохондрия е болен от тялото си. Помня един филм с участието на Слабака, където той играеше роля на хазаин на един млад писател по морето. Момчето го питаше: "Хазаин, а от какво е болна хазайката?". Той му отговори: "От мене." И пак - колко прав е бил Хипократ! - органите под диафрагмата/в хипохондриума/ - т.е. коремните органи са свързани пряко с телесното в човека, тези над диафрагмата - с душевното, а онова, което е на върха на врата - с духа. Болезнено съзнаване на тленността и панически страх от това - ето какво е хипохондрията. Болест на несмиреното пред смъртта сърце, желаещо вечно да бие, което трепва при всеки по-учестен свой удар, вместо да съумее да се порадва на това, което именно осмисля живота - учестеният пулс. Медиците не развиват имунитет. Никой не е имунизиран против умиране. Медиците се различават от останалите хора единсвено по това, че са разбрали умирането прекалено ясно. И се спасяват с цинизъм. Спасяват се точно с онова, от което всеки човек се страхува - живеенето. Ние умираме всеки един проклет миг на клепачите си. Но има хора, които умирайки превръщат тлеенето си в горене. А хипохондрията е точно обратното - хипохондрикът изгаря от страха си да не изтлее.

Да, със сигурност си наясно, че няма нищо случайно. А сигурността ми я дава подписа ти.