Тогава защо говориш за робство? Сърдечни поздрави и от мен!

Имам въпрос към Синева, силно ме интересува отговора. Как, според теб, се осъществява събуждането в Бога, освобождаването от робството на илюзията и достигането на Истинската Свобода?

Не се питам за волята на Бог каква е, защото зная, че Тя е най - доброто, което трябва да се случи. Когато сутрин преминавам през прага на дома си и тръгвам нанякъде, винаги си казвам: " Бог пред мен и аз след Него! ". Предположенията не са нищо друго, освен поставяне на себе си пред Него, а поемането по този път води винаги до никъде.

Щом не се сещаш нещо, значи няма нищо...

Благост, как си задаваме едни и същи въпроси, сестрице, близка на душата ми! Отдавна и аз се питам, още не зная отговора, но ще ви разкажа нещо смешно. Племенникът ми израстна в София и до 5 - 6 годишна възраст не беше виждало детето крава на живо. Като пътувахме веднъж, преди години с кака и с него за морето, минавахме през много градове и села и там извън тях по пасищата имаше стада от крави, то питаше и ние му обяснихме за кравичките, от които се добива млякото, което то си пие на закуска, след това попита " А как се казва малкото на кравата?", на което ние му отговорихме " теле ". След известно време, минавайки покрай поредно такова стадо, детето се провикна с пълен глас : " Ей, вижте, вижте колко много крави и ТЕЛА." Не бяхме му обяснили множественото число...

Приятел ли е някой с Бог, то Той не му е единствен, щом е вътре във всички нас.

Пътища много и опасностите дебнат там, в многото пътища... А съществуват ли опасности в Единствения Път към Бога?! Опасно е да се мисли дори така! Най - съм близо до това мнение. Какво близо, направо съм си вътре.

Все се гушим с това безразличие и се стичаме, стичаме, стичаме... Но бездънно прозира в очите ни, че различно себично - обични сме. Що за примка е търсене смисъла, щом от люлката виждаме нищото, за спасение ровим в огнището и живеем с премерени рискове. И еднакви в това безразличие ще се свличаме, свличаме, свличаме, ще сравняваме нищото с истини и себично докрай ще обичаме.

Правило... дали думата произлиза от правилно или от направа. Правило, хехе, сещам се за хвърчило. Кой му дърпа въжето на туй хвърчило? Само не ми казвайте, че не е човешкия ум този, който си реди правилата. Онова, за което Донка говори не е никакво правило, ха, че то е извън правилата. И закон не е, май е над закона. Та, докато има правила и закони, ще си живеем в затвори, да.

Под спра да живея, разбирам да спра да обичам. Всеки, обаче, придава различни нюанси на думата, изхождайки от собствените си потенции. И отлично зная, че не съм светица, следователно и обичта ми няма как да е безгрешна, но предпочитам да е такава, отколкото никаква да я няма, така де, после да обичам, като си завърша пътя и като стана безгрешна, сега да почака обичта ми малко, докато се усъвършенствам, хехе Една огромна, ама огромна!!! опасност е да си мислим, че Божията Любов е някъде на края на пътя, ей това за мен е най - голямата илюзия. А и има кой да се възползва от това. Ще превърнеш живуркането в Истински пълноценен Живот, ако се усетиш, че Любовта не стои да те чака някъде си там и ще я постигнеш в пълнота само при условие, че ти си достоен за Нея, като се превърнеш в безгрешник, това наистина е страхотна заблуда, объркваща доста умове, промиваща много мозъци. Не казвам да грешим, а казвам да се обичаме такива, каквито сме - с грешките си, защото жив човек няма как да не греши, виж за умрелия приживе не зная... Любовта е в теб и във всички и всичко около теб, Тя е щедра и не прави разлика между грешници и светци.

Ехехе, в училище бях пълна отличничка от как се помня и си научих урока добре, а той е, че Божията Любов е навсякъде, стига да искаш ти да Я видиш и ако си способен на това. А материалното ако ни задоволява, то какво правим в този сайт, хехе, не ни бъркай с някой друг.

Не ми благодари, Донче, всеки носи част от Слънчо в душата си, а една от опасностите в духовния път е да забравим за това и да се вторачваме само в сенките, които му правим, вместо да се обичаме каквито сме си с грешките си. Благодаря за поздрава! Живи и здрави да сте всички и грешни дори се обичайте един друг!

Ако започна да се взирам в грешките - моите и на другите от страх да не ги повтарям, ще превърна живота си в състезание по правене на по - малко грешки или неправене на грешки. Ами то означава тогава да спра да живея. Предпчитам да обичам себе си и хората, дори да греша, отколкото да се страхувам да обичам, защото ще сгреша. А всъщност, няма грешки, има опитности и изводи, направени от тях.

Понякога ( често ), недоумявам, как някой смело съди някого, без значение непознат или донякъде познат. Хората сме големи смелчаци да се поставяме на мястото на Един. А да можем да видим на какво място сме само... Гротескно е някак един затворник да съди друг на кого е по - голямата белята, та са попаднали в затвора, смях голям.

Тази тема е изключително важна, благодаря на Орлин, че я отвори, по - точно на неговата приятелка за мъдростта! За сега следя мненията с голям интерес. Шизоидните състояния не са още шизофрения, а само лек намек. Има и огромна разлика между екстрасензорност и патосензорните прояви - наричат ги в психиатрията психосензорни разстройства, но екстрасензитивността не е едно от тях, това е добре да се отбележи. Шизофренията е ендогенна психоза, заболяване! Има теории, че е хромозомно детерминирана болест, цитогенетично обусловена, но все още няма единно мнение по въпроса за етиологията. Отключващи могат да бъдат най - различни травматични моменти. При нея има страшно разнообразие от симптоматика, нямам намерение да описвам богатата й клинична картина и множеството й форми, но най - общо доминиращи са проявите на разцепване, разпад на единството на психиката. На лице са разстройства в мисленето в няколко насоки, в емоционалната сфера, във възприятийно - представната сфера, соматични прояви, а интелектът остава незасегнат във формалните му изяви. На повърхностен пръв поглед, шизофренните състояния имат допирни точки с нетрадиционността. Но, според мен, ученикът и шизофреникът се различават именно в силата и стабилността на психиката, единият се докосва до реални отвъдности, а другият живее в илюзорни реалности. Може много да се говори по темата. Както и да е, едно да е ясно - шизофренията няма нищо общо с различността, другостта, напредналостта, талантливостта, гениалността, отвореността.

Правилно ми каза един приятел на форума, което и аз зная, но добре, че и той го е разбрал : " Човешките кантари са неточни ". Само Един може да си позволи и има право да ни претегля, защото Този Някой го прави с Любов. Нашата е жалък опит за летене, но и летенето става, ако си олекнал малко в повече, според човешките измервания и претегляния, а не максимално велик.

От всички човечета ей това оплезеното най - много харесвам, напомня ми да не се вземам много насериозно. И не се подписвай, че отидоха и двете ти ръце, лица мериш и съдиш и на дребно ги продаваш, а от това дали по - богат ставаш...

Не, това е много мрачен извод, приятелю, смирен , аз щото още хич не съм такава, да сме си наясно!

Ей ти една голяма опасност в духовния път , от която, обаче, още преди да стъпим на него, трябва да се изчистим, иначе тоз ще е адвокат, пък оня като го казва става моментално съдия, но не знае, че всички тук сме осъдени много отдавна, а и има кой да ни откупи, ако сами поискаме. Любовта да е с вас!

Книгата е добре да се чете, много, много пъти! Благодаря ти, Синева, че ми я припомни, една от моите любими е, още от детството, благодаря ти! И всички сме деца на Една Майка и на Един Баща!

Май на теб се опитах адвокат да бъда, не е добре да се нападаме един друг така, а ти казваш и конкретни имена, а дали познаваш хората или съдиш от себе си, айде аудиторията да отсъди, на мен щото не ми пука, приятел, та затова съм и тука!

Човеченца сме всички, Макс и не е добре да се осъждаме така, че си падаме сами в клопките си.

Най - голямата опасност за мен в следването на някакъв духовен път, е, ако забележа, че съм изгубила онази, вътрешната си усмивка някъде по този път, ако по този път не ме съпровожда Радостта и Любовта. Любовта не е страдание, а точно пътя, отдалечаващ от нея е! Христос затова е дошъл на земята, от Любов към нас, защото всеки един от нас Я заслужава и съм била далеч от Нея, само когато съм забравяла това.

Синева, Последните три изречения са шедьовър!!! Така е, ако наистина си мъдър, ако наистина си верен, ако наистина Духът е в теб, не може да не обичаш безусловно, ПРОСТО НЯМА КАК ДА НЕ ОБИЧАШ !!! И с Макс съм много съгласна. Любовта се случва най - лесно, Тя е дар!