Здравейте, студентка съм на 22год.Главният ми въпрос е как да успокоя себе си и да дам почивка на мислите си.
Преди година диагностицираха сестра ми с лимфом.Понеже сме от малък град, тя пътуваше до града, в който уча, за да минава курсовете.След нейните 8курса се чувствам изморена, болна психически и тъжна вече от 2месеца.Дори и на най-хубавото място в природата или с приятели в някой клуб, има моменти, в който ми се иска да заплача, без да осъзнавам защо.
Имах моменти, в които сънувах как минаваха седмиците ми, в които тя беше на терапия....всички онези тежки моменти, в които виждах как сестра ми се променяше, как химията влияеше на тялото и.Тогава не осъзнавах тези неща, просто събирах падналите коси от пода и ги хвърлях в коша, но сега безпричинно си спомням тези неща.Понякога си мисля, че не съм и помогнала достатъно или че не съм дала всичко от себе си, за да и помогна всичко да мине по-леко.
След всички тези тежки моменти, в който трябваше да подкрепям нея, както и майка си, която плачеше винаги когато говорихме по телефона и съм прекарвала часове, за да се опитам да я успокоя и да я накарам да погледне на нещата от другата страна, да види че сестра ми се подобрявя, то тя продължаваше с тези негативни мисли.Започнаха все повече да се карат с баща ми, за малки и незначителни неща, винаги когато се пребирах, въпреки че не беше често.
В университета само приятелят ми и колежка от групата ми знаят за някои от тези неща.По средата на лечението на сестра ми се разделих с приятеля ми, тъй като всичко се отразяваше на връзката ни, въпреки че той ни помагаше винаги когато трябваше в болницата.
За щастие получихме добри резултати за сестра ми.Вярвам че всичко от тук нататък ще бъде по-хубаво и че ни очакват прекрасни моменти, въпреки че и дори болна пак имахме щастливи мигове.
В този период развих гастрит на стомаха...и ми откриха поликистоза на яйчниците...гинеколога ме сложи в графата - вманиячена към отслабване тинеийджарка, въпреки моите обяснения за нередовно хранене поради лошия график в университета и липсата ми на апетит, тъй като живея сама и често пропускам хапването сама.
Винаги съм била силната и решителна, но сега съм объркана и се чувствам слаба, нямам желание за забавления, излизания, дори и да ходя на упражнения.Как да върна онова изгарящо и неспиращо пламъче в себе си, онзи ентусиазъм, онази страст дори и за дребни неща?
