cvetovetena

Ще ми дадете ли данни за някакъв кариерен тест, дори който е платен за да мога да намеря какво да работя, но де е ефективен

На фона на това, което съм написала може ли да ми дадете някакви конкретни неща, който да пробвам като вариант. Обещавам ,че ще пробвам. Работих няколко седмици за А 1 и ме уволниха оттам. Казаха ми,че не умея професията. Какво да правя???ОТЧАЯНА СЪМ

Увереност и емоционална СТАБИЛНОСТ

да мога да издържа процеса на обучение в дадена работа и да стигна да положителен резултат и да се задържа на работата, а аз постоянно в изпитателния срок се чувствам под страх и не мога да предприема никакви действия, който да доведат до постигането на целта . Фиксирам се върху грешките и не мога да предприема действията. Грешките завладяват умът ми и постоянно се извинявам, после се отказвам и тн и после пак се връщам и итн и това създава у другите впечетление че съм емоционално нестабилна и не става нищо стига се до уволонение, дори да знам какво трябва да правя не го правя и действам постоянно под влиянието на временните емоции, някой ме казва нещо и ставам депресирана, после м казва нещо добро и пак ставам ок

Здравейте! Искам да Вие попитам как човек да издържи в напрегната ситуация, ако знае ,че ще загуби нещо и как да запази самообладание, когато трябва да се бори за нещо?Аз примерно като ми поставят някакво условие, че трябва да съм в изпитателен срок на работа и се скапвам или когато е трябвало да се боря за някаква връзка. Много хора казват,че в този свят не трябва да се бориш за нищо, те нещата сами си идвали при тебе, но не е така, доказан факт е,че за да имаш успех в нещо или да задържиш някаква връзка трябва да се бориш, да се променяш,да влагаш за цел, но аз не мога постоянно като стане така и се отказвам веднага,не мога да устоя на напрежението и отстъпвам на другата жена моя приятел или си отстъпвам работата, много пъти съм правила така. Постоянно се отказвам от моите неща и ги получава друг, защото ако не предприемаш действия към нещо и природата не търпи празно пространство и това отива при някой друг. Много хора си казват,че успехът в работата им ще им падне от небето,но не е така, той е резултат от упорит труд и следване на конкретна цел.Какво да променя в начина на мислене за да премина от пасивност и униние в борба и ясно следване на цели??? Аз примерно знам,че би било подходящо да премълча дадени неща, но ги казвам под влияние на емоциите и също знам примерно какви действия трябва да предприема в дадена ситуация, но не го правя. Примерно вместо да сготвя нещо вкусно и да се приведа в добър за партньора вид говоря за да задържа приятелят си, изпадам в паника и започвам да говоря някакви неща под влияние на емоциите и се обяснявам 2 часа някакви неща, който по скоро биха имали обратен ефект. аз знам ,че това не е ок, но го правя под влияние на емоциите и не мога да се контролирам, правя всичко в резултат на емоцията която чувствам вмомента. Как да се справя ???

Искам да попитам, ако даден човек получавал халюцинации от пушене на трева или има психоза или някаква форма на психическо увреждане , това уврежда ли паметта, ако получава няколко кризи и оглупява ли след всяка криза и ако започне да чете книги и да учи нови неща, да се занимава с някакви изкуства това по-скоро ще му пречи или помогне? Как да поддържа доброто си състояние освен с лекарства. Спорт или четене постоянно на книги и неща???Ако има деменция и пр. трябва ли да учи или обратното да почива от информация?

А пък тази приказка е много хубава уау! Искам О. Б да пише още такива...

Благодаря зя отговорите! Еми завършила съм средно общобразователно. След това записах публична администрация и сега съм 3 курс, не съм го завършила все още. Нямам кетапи на този етап. Със средно образование освен консултант, аниматор, да работя нещо с ръцете не виждам да мога да правя друго. Както писах по-горе единственото, което съм зебелязала като нещо в което да се справям е ,че за изпитите мога да уча неща и после да ги пиша и да давам точни отговори на изпитите. Друго не съм забелязала като нещо, в което да се справям , затова се отчайвам. Виждам,че ако човек няма комуникативни умения почти няма професия в която да се справи ,нито учител, нито консултант, нито аниматор или подобни неща, а аз наистина не мога да правя неща с ръцете, пробвам се и виждам,че просто не става има хора, които правят същото за първи път и го правят както трябва ,а аз го правя за 2-3 месеца примерно и той се справя по-добре от мене, а аз развалям продукцията. Затова се чудя какво да пробвам като професия за да не се затвърждава това негативно мнение за мен????Аз не виждам професия без комуникация освен хамалин или неща с ръцете

И тази работа се оказа неподходяща за мен!Не мога да се справя. До сега от проба-грешка знам,че не мога да правя неща с ръце, трябваше да работя в един цех за торти и ме уволниха, пробвах да меся закуски в един цех също, също така не се справям с работа, която е свързана с комуникация.Каква работа да пробвам, трябват ми пари ,а ме уволняват постоянно? Единственото нещо,което ми се е отдавало сега е просто да уча малка теоретична информация и да се явявам на писмен изпит,нищо друго не умея на момента. Някой има ли идея какво да пробвам?Освен тези,които посочих съм била на пробен период няколко пъти като продавачка в магазини и не ме взеха и там, защото стоя като дърво и не съм комуникативна., за разлика от другите кандидати. Опитвам се да променя тези неща,но не се получава. След колко време пробване може да определиш дали със сигурност не ставаш а дадена длъжност? Започвам да се отчайвам,че за нищо не ставам и нямам призвание и няма смисъл да живея.Мисля си за самоубийство. Какво да правя, много ми е тъжно. Пробвам постоянно, но нищо не се получава и вече нямам пари да се издържам.

Благодаря за помощта! Искам да попитам психологическите тестове правилно ли определят за каква професия е подходяща за даден тип човек??? Как да открием къде е силата ни? От кое да започнем определянето?

Еми благодаря за отговорите отново !!! Проблемът е ,че на мен никой не ми дава никаква заплата, аз съм в изпитателен срок и от това зависи дали ще продължа работата. Само харча пари за да стигна до работата и за храна, а ако ме уволнят ще съм на загуба, затова се тревожа и искам съвети тук през форума.Забравих да кажа и че бях при една психоложка, преди време говорихме по някои въпроси, но тя ни ми даде яснота по въпросите които ме интересуваха , не бяха свързани с тревожността и ниското самочувствие, а по други въпроси и проблеми , а вие давате добри съвети, които ми помагат! Благодаря ви отново за отговорите! Само ще попитам последно за съвет какво да правя през този изпитателен срок за да ме наемат???

Благодаря за отговорите! Работата с психолог е хубаво нещо, но ако имаш работа, за да си платиш услугите, а мен от всякъде ме пъдят! Някакви предложения какво да правя докато ме наемат някъде и мога да си платя за услугата ???И от къде започва това да разбере коя съм?

Здравейте!!! Търся си работа, но не мога да си намеря! Проблемът е следният: аз съм пълно дърво и не ставам за нищо! Когато общувам с приятели съм душата на компанията, шегувам се, държа се отпуснато и общувам с всички, измислям теми за разговор с всички .Когато съм в магазина, сред съседите също. Когато става въпрос за работа нещо ми става. Отивам на интервюто за работа и стоя и ми казват вие защо така се притеснявате и не става или ме избират по СиВи ,викат ме , като последния път ,но трябваше да бъдем няколко човека и да изберат кой от нас ще продължи и не бях този човек и това, което ми казаха като причина ,че съм много интровертен тип, че не говоря, не мога да се приобщя към колектива. Бях прочела една тема на Орлин Баев, където казва на някакво момче, което има проблеми с момичетата и има социална тревожност да започне да говори постоянно с непознати момичета и да им иска телефоните. Аз мога да го направя това,със случайни хора и съм си намирала много нови приятели примерно в мола и тн., но когато става въпрос за работа не става така. Сковавам се напълно и не мога да съм себе си. Държа се подчинено.Какво да направя? Сега съм на една работа и до седмица ще определят дали да ме наемат, аз бях първият човек, който подаде молба в тази фирма и ме наеха веднага, защото спешно им трябваше човек.Късметът ми се усмихна, но как да задържа работата? И тук ми казват,че съм много притеснителна и не мога да се държа свободна. Когато ми казват нещо не мога сякаш да чуя въпросът от притеснението и започвам да говоря насечено и да не обмислям какво говоря. Не искам да ме махнат от тук. Работата е добре платена за сметка на другите на които съм ходила и едва ли скоро ще попадна на такава добра позиция. Ще си изтърва късмета. На мен ми трябват точно такива пари, каквито предлагат и хората ми допадат от работата. Аз като се настроя от първият ден на нещо и това чувство ме следва и в другите дни, сега чувствам едно гадно чувство , че съм се изложила и не мога да се настроя да се отпусна. Какво да направя???

Благодаря на всички за получените отговори и за отделеното време!!!

е да, може малко тъпичко да прозвучи, но кога разбираме,че това е любов. Аз като съм влюбена в някой мъж тогава го наричам любов към мъж, но знам също и че влюбване и любов са различни понятия.Последно бях влюбена преди 4-5 години, аз трудно се влюбвам, ако чакам това да се случи ще е трудно,пък и не винаги когато човек се влюби отсрещната страна също е влюбена или има разминаване в ценностите. Това,че разбирам така любовта към мъжът това ли да търся и да наричам любов или това,че обичам просто някого като приятел. Аз ще се чувства щастлива като съм с някого с когото имам дългосрочна връзка и когато го обичам, но не знам към какво да се стремя за да достигна до тази любов, защото знам,че влюбването е кратко и едва ли само на това ще се крепи връзката. Относно даването аз мога да искам да дам много неща на някого, ама той като не иска и това не му влияе на избора аз какво да направя. Аз мога да си давам, ама тя връзката е от двама души. Наистина може да изглеждам глупава,но не знам какво да търся за да имам добра връзка и затова питам тези,които имат такава каква са търсили в партньора???

Аз само не мога да разбера нали се казва, че и да продадеш тялото си на всеизгаряне и да даде целия си имот няма смисъл, ако любов нямаш . Може да прозвучи малко глупаво,но кога разбираш, че си открил любовта??? Както писах и по-горе нали между любов и влюбване има разлика??? Например задавам си въпросът, ако не спазвах това за сексът преди или след брака с кого щях да правя секс и тогава си сещам, че през последните години имаше един мъж в който бях влюбена , но впоследствие разбрах че се е обвързал за друга жена и един мъж само който ми харесваше сексуално и както казах беше женкар и нямахме общи неща. Другите мъже са например мъж към който ми е неутрален визуално и не ме отблъсква ,но имаме общи ценности, но не съм влюбена и не ме привлича сексуално и мъж който просто е домошар, който иска семейство, но нито ми харесва визуално, нито много се чувстваме ок с комуникацията по между ни като случая,който описвам тук. В този случай аз щях да правя само само секс с женкаря, ако не спазвах това за секса преди или след брака, но пак нямаше да имам дългосрочна връзка, а аз такава търся! Затова се чудя може и глупаво да звучи, но какво да търся за да се получи връзката. Да чакам да се влюбя в някого ли,което ми е случва рядко или да гледам,че ме прилича сексуално или общите ценности или че просто някой иска семейство или комбинации от неща??

Казваш, че не е краен, а наричаш връзка отношения без интимност. Аз не го правя това заради вярата само, а защото на мен ми харесва да бъда с различни мъже. Аз искам да си имам съпруг и него да с правя секс. Когато не съм женена не се чувствам спокойна и не ми допада това. Интересно ми е, как би реагирала, ако човекът до теб е алфа мъж. Такъв понякога си разнообразява сексуалното меню - не защото е женкар или лош, а просто защото е в природата му. Ако на този естествен факт реагираш с ревност, проявяваш агресия против Бога, създал нещата каквито са. Няма как човекът до мен да е алфа мъж, защото такъв тип мъж не би се интересувал от жена като мен. Дори и хипотетично да имам такъв съпруг и да не ревнувам не смятам,че едно такова поведение би било подходящо за възпитание на деца, ако приемем че се съглася той да си прави секс с други, а аз дори и в такъв случай бих била отново вярна, защото това си е част от характера ми. Чини ми се, че поставяш задушевните розовички чувства, идващи от човешкия морал, над любовта. Не поставям нищо над любовта. Вие също в едно предаване казвате,че влюбването е като виното,което те опива за кратко..Кое вие наричате любов, която слагам над нещо,това,че предпочитам да не влизам във връзка,когато има сексуално привличане и влюбване ли. Еми какво да направя за да избера любовта?

Краен е обаче моралът ти. Изненадата тук е, че е крайно човешки този морал, не е от Бога това пазене. Защото любовта е далеч по-гъвкава и свързана с една естествена нравственост, отново наситена с много обич, но много по-приемаща и скачаща в преживяване. В този живот сме и да се пооцапаме. Тоест, с този идеалистичен човешки морал, ти практически блокираш Бога и любовта, докато си мислиш, че са ти най-важните. Не знам доколко е краен моралът ми аз не съм правила секс, но съм имала гаджета. Ще дам пример. Сега обмислям нещата и преценявам,че ако човекът не отговаря на критерии еднаквата вяра, или еднакви цели няма смисъл да влизам във връзка, защото тя няма и съответно как да се получи, но в началото като бях по-малка влизах във връзка само с човек,който харесвам. Бях влезнала във връзка с едно момче, което много харесвах, но той се оказа женкар и сексуално разкрепостен и искаше дори да правим секс с още една жена. Разбира се аз приключих връзката, но на по късен етап това ми повлия лошо за следваща връзка.Заради това,че имах връзка с този човек и той ме прегръщаше и целуваше на мен ми хареса той как го прави и когато след това имах връзка не ме удовлетворяваше следващия ми партньор като ми прави същите неща, защото имах база за сравнение и харесването си към онзи мъж. Защо да правя секс с мъж, който иска само секс от мен и не може да ми предложи нищо сериозно и защо да правя секс с мъж, който не харесвам, а аз попринцип рядко харесвам различни мъже. Защо трябва да се пооцапам??? Какво ще излезе ако например правя секс с онзи мъж, който е женкар и ми харесваше като след това следват лоши неща за мен и няма как да създам семейство с него например само за да се води че съм правила секс?

да, изборът е по-труден,защото аз съм насочена към православната религия в последните години, а там това не се спазва почти, много малко хора го спазват.Аз се запознах с група хора,които също са православни,но наскоро 2 от момчетата се ожениха за бременните си жени, което означава че не се спазва. Това със секса се спазва от почти всички,които са в различни организации и секти,но там възникват дървени спорове относно вярата кой -прав кой -кри ,трябвало ли да има икони и подобни и те са си в отделни общества,където си ходят на конференциите свъразни с вярата, приятелите им са там, а аз не мога да споделя живота на такъв човек.Аз не си самозабранявам секс,но просто не обичам да правя секс с различни мъже,това не го одобрявам не само заради вярата, а защото на мен не ми харесва. Аз не обичам да правя секс с някой,който не ми харесва, но знам,че това както и вие казвате е вторично и затова съм в тази ДИЛЕМА, защото се опитвам да изчисля да има някакви общи неща за които да се захвана., но ние с тези хора естевствено нямаме чувства или не са взаимни от моя страна. Сякаш при повечето хора има взаимно харесване и влюбване и нещата след това сами се напасват. Аз искам да попитам само, ако мъжът гледа на една жена повече на майка,която да гледа децата, въпреки,че не обича жената толкова като личност това по-добър вариант ли е,отколкото да започне връзката по взаимно харесване???

Моридин, не искам да прехвърлям отговорността на никого. Питам за съвет, защото има неща, които други хора, които са минали през тях,имат опит и можем да почерпим от техния опит. Това е много важен избор, който предопределя целият ти живот и ще го направи съответно по- хубав или по-лош. Няма лошо да попитам. Както казах четох различни статии и главно се казва,че влюбването и привличането са кратки и отминават, а остават само еднаквите ценности и възгледи и аз искам да попитам някой, който има опит в това да каже мнение, за да не се окаже,че търся влюбване и привличане,които са временни и да изгубя години в това, а да не се съсредоточа върху важното,което да търся! Всъщност и аз не знам какъв е критерият да намерим подходящ партньор и кое да търсим все още??? Относно смисълът на живота много хора са в криза на смисъла и преобладаващия брой хора не знаят какъв е той и смятам,че на различните години той се променя. Някои го откриват в гледането на семейството, други в работата, но в крайна сметка никой не може да каже със сигурност какъв и смисълът на живота. Пък и попаднах на някои статии тук, където някои жени споделят,че са в криза на смисъла или пък страдат от тревожности и са объркани,но имат партньори,които ги подкрепят, така че може и в такава позиция човек да си намери подходящ за него.

Здравейте тук във форума! Искам да попитам за съвет какво да правя по един въпрос. Става въпрос,че не знам дали да вляза в една връзка. С едно момче се познаваме от година и той иска да имаме сериозна връзка и дори говори за по-сериозни неща, които иска да създаде с мене! Аз не знам дали да вляза в тази връзка, защото аз не изпитвам чувства към това момче и външно не ме привлича, но малко или много съм притисната от обстоятелствата, а те са, че вече отивам към 30 и освен това съм вярваща и до сега не съм правила секс, заради това,че искам да правя секс след брака. Поради това, което искам да спазя нямам много богат избор за влизане във връзка, защото невярващите мъже считат това за глупост и няма как да стане връзката без секс. Пробвах веднъж, но такава връзка не става, момчето ми изневеряваше с други жени. Влизала съм и в други връзки с вярващи, но се отказах и от връзка с тях, защото те бяха от различни организации, които наподобяват секта, а аз не искам приятелите ми, животът ми да е обвързан с такива секти. Момчето, което иска да имаме връзка е почти на 35 и иска сериозна връзка. Той е бил невярващ и си е имал сексуални контакти, но впоследствие е повярвал и го устройва това, което искам. Ние излизаме постоянно и той е по- интровертен тип и главно излизаме само двамата. Не мога да кажа дали не съвпадат характерите, но общуваме добре, но въпросът е,че аз не изпитвам любовни чувства към него и както казах по-горе не ме привлича външно. Той ми даде време да помисля и да му кажа дали ще влизам във връзка с него.Аз обаче не мога да реша. Гледах на Орлин Баев -За любовта и той казва,че влюбването е кратко. Аз също мисля, че е така, но смятам ,че няма да съм щастлива, ако бъда с някого,който не харесвам. Това,което е общо с това момче е вярата,той не е от някаква църква ,а е самостоятелен вярващ и двамата искаме семейство и дългосрочна връзка. Мисля си,че едва ли отново ще срещна човек с такава характеристика и да спазя това за секса. Какво да правя?

Искам само да попитам още едно нещо! Аз се чувствам добре вмомента, но се получи едно нещо! Като срещна някой познат и имам чувствато,че ще припадна и ще се свлека на земята! На мен ми няма нищо здравословно, но това е на психологическо ниво! Не знам какво защо се получи това, но просто като вървя и имам чувството че ще се свлека на земято и усещам страх! какво да правя?

Благодаря много за получените отговори! Аз в най-скоро ще потърся психологическа помощ! Искам да попитам нещо, което пропуснах! Аз преди известно време пих едни лекарства с алкохол, защото ми се случи нещо, което ме накара да изпадна в такова състояние,че не искам да живея! Мислех и да скоча от някъде, но се отказах!Нищо не ми стана, не умрях и тогава нищо не усетих,защото бях под въздействието на адреналина от проблемите! Сега обаче като мина време ми стана нещо! Като вървя по теракот или някакви плочки или бетон си представям как скачам от висока сграда и умирам и се разбивам на пода или как оживявам, но оставам инвалид! Постоянно си мисля това. Мисля си как ако взема изпита ще умра и ще скоча от някъде! Мисля си,че ако взема изпита си и ще почина виждам как скачам от някъде и главно около хубавите неща си мисля тези неща. Представям си как си намирам подходящ човек за мен, но умирам!Представям си,че ще умра млада и сестра ми остава без мен! Какво да правя с тези мисли докато мога да потърся лична професионална помощ! това натрапливи мисли ли са! Появяват се , когато си мисля за хубави неща главно!Какво да правя за да продължа напред и да не ззациклям на стари неща!Сега имам изпити и постоянно си мисля за смъртта си.Усещам един голям страх все едно се намирам на някоя висока сграда и този страх ме пронизва

Аз започнах да чета някои книги! Въпросът е ,че като почна да уча нещо или да правя неща да тренирам веднага ми изниква в главата, че животът е кратък и като умра това няма да ми трябва. Когато почна да уча ме обзема някакъв страх и постоянно отлагам всичко. Мисля си, че красотата ще изчезне, ако тренирам, че нищо не ми трябва! Как да се мотивирам да уча и да постигна нещо в живота. като знам,че всичко е кратко и само си мисля как да се забавлявам и отлагам всичко, не мога да се мотивирам за живота! Мен постоянно ме харесват мъжете и това ми задоволява всичката нужда сякаш и нямам нужда да получа одобрение от никого например в кариерата или в някое хоби и си седя така! вече съм към 30 години, а нямам никаква орентация какво да правя, просто се забавлявам! кое може да ме мотивира като знам,че накрая ще умра! Нищо не ме жегва! понякога си мисля,че май имам завишено самочувстие и не искам да се доказвам пред никого и това ми пречи! Може ли това да е причината за застоя?

Здравейте!!! Искам а попитам как да превъзмогна страхове! Последният път, когато бях много щастлива и всичко беше страхотно след това ми се случиха много лоши неща! Получих проблеми със здравето и ми се случиха редица неприятности! Мисля, че всяко нещо ни се случва за да ни научи на нещо! Мисля, че проблемите ми със здравето ми идват за да ме научат, че някъде съм сбъркала в начина си на мислене! Преди да ми се случат поредица от лоши неща имах високо самочувствие за себе си, започнах да се занимавам с неща,които обичам всичко около мен ми изглеждаше страхотно! Сега след като пострадах започнах да си мисля, че това да имам високо самочувствие е грях и затова ми са се случили лоши неща, за да ми покаже Бог, че това е неправилно! В последно време качих няколко кг и исках да започна да тренирам, но скоро почина моя близка и си представям гроба в който я погребахме и си мисля колко безсмислено е това, също така приятелките и съпругите на мои бивши гаджета винаги се оказват по неподдържани от мен и според мен не са красиви! Всичко това ме кара да не искам да полагам грижи за външния си вид. Всичко ми изглежда суета! Представям си как съм в гроба и единственото нещо, което правя е да се отдавам на забавления без да уча, без да полагам грижи за външният си вид! Искам да работя и да съм успешна и да съм красива и поддържана, но винаги, когато искам да го направя се сещам за смъртта и се отказвам! Мисля си, че ако имам високо самочувствие това е грях, ако подреждам вкъщи това е суета и не ме ползва с нищо, че ако съм красива това е лошо нещо! Преди имах изисквания към това какъв партньор да си избера, сега след като почина близката ми се спирам на това просто да имам някакъв човек, който да си търси партньорка и това ме кара да не се уважавам.Избирам си такъв партньор, защото не искам да съм сама на стари години като починат родителите ми. Не вярвам,че ще срещна подходящ партньор и смятам,че да имам изисквания към този партньор е претенция и е грях също! Имам чувството,че ако съм щастлива ще почине мой близък и ще ми се случи нещо лошо. Искам да живея и да съм успешна в работата си и да изглеждам добре, но мисля,че ще ми се случи нещо лошо и си представям смъртта и как това няма смисъл, което искам да направя! Яд ме е ,че имам потенциал, но не го използвам! Пропилявам го като бездействам! Знам от друга странна,че ленивостта също е грях и се въртя в омагьосан кръг, защото не искам Бог да ме наказва! Страх ме е от всичко в ежедневието, което правя! Загубила съм концентрация да уча, защото постоянно отлагам всичко, защото си мисля,че няма смисъл да уча и дори не мога да спазя един план за учене и не мога да си взимам изпитите, и освен това си мисля,че ако и взема изпитите ще ми се случи нещо лошо или някой,който обичам ще умре Какво да направя? Постоянно си мисля,че скоро ще умра и ако съм щастлива е ми се случи нещо лошо!!!