Namaskar

Благодаря ви! Труден път ме чака, но искам след време да пиша тук, че съм успял да се справя с този проблем...

Това означава ли, че сам ще трябва да извървя този път, без помощ от психотерапевт? Защото има много неща, които не съм споделил горе, които нямат нищо общо с въпросната жена, но само са отежнявали положението.

Имате предвид да погледна себе си (страха си) в огледалото и да се взирам без значение колко изблици на гняв, любов, разочарование, надежда, безнадежност, огромно желание за секс, и отвращение ще срещна по пътя. Трябва ли да се противопоставям на тях или да ги преживявам?

Всячески вътрешно отричам, да прекъсна връзката с нея. Не говоря за физическата, защото не сме заедно, а за тази в главата ми. Идват леки моменти на просветление от типа - щом до сега не е станало, няма и да стане.

Здравейте всички, след дълго търсене открих и вас. Не зная от къде да започна. Моля ви, не приемайте това като поредната досадна любовна история, тя е само част от проблема ми, който се опитвам да осъзнавам. Мъж на 28 години съм. Преди 9 години започна цялата тази нереална история. Поради много обстоятелства, бях стигнал дъното, оставиха ме най близките ми хора. Преди това имах всичко (малко, но достатъчно да не руптая за още и да бъда добре). След това срещнах момиче, в което незнайно как преоткрих любовта, и даже видях буквално жената и майка на децата ми(После разбрах с четене, че съм преоткрил майчината ми любов и съм я прекроил за да пасва на нея). Срещане, раздели, обяснение, пак раздели, пак звънене след години. От толкова отрязване от нейна страна започнах да я искам все повече. Тя си имаше друг, после втори, сега и трета любов която остави в чужбина откакто се прибра в България. Изпитвам страх, СТРАХ, да не изчезне възможността да бъда с нея, дори и имагинерната такава. Изпитвам страх да не живея целия ми съзнантелен живот по този начин и да мисля, за нея и да не мога да продължа напред и да срещна друга. Това ме преследва всеки божи ден, като петно в съзнанието ми. По 20 пъти на ден стомаха ми се стяга, обземат ме натрапчиви мисли за нея, дали ще се срещна с нея, да ли тя не спи с друг. Сексулаността ми е доста изразена и това пак ме връща само към нея, не искам друг да и дава това което мога аз. Понякога мисля, че съм луд, но всички тези мисли обземат съзнанието ми почти по цял ден. Пречат ми на живота, пречат ми на комуникацията с любимите ми хора, които са много малко. Когато е най-зле не искам да си покажа носа навън, не искам да се порадвам дори на слънчевите лъчи. Единственото което исках е да се грижа за нея и да и давам. Тя ми каза, че я задушавам, което е истина, и я разбирам. И тя има вътрешни терзания, които не и дават покой. Но тук тя не е главния герой. Аз искам да помогна на себе си и да продължа напред без мисли за нея и за това да бъда с нея, и да правя секс с нея. Повярвате ми все едно съм обсебен от тези мисли и нямам контрол. Започват от нищо, засилват се, докато стане нетърпимо, стомаха ме заболява, получавам сърцебиене, свивам се като охлюв в черупка и искам да си затворя очите и да свърши всичко. Бях държавен служител 5 години, което още повече донясяше тотален стрес в ежедневието ми и тотално ми липсваше нейната подкрепа, дори и имагинерна. Уви успях да избягам от това нечувано зло и станах инженер. Тази промяна ми даде тласък, но за малко. Искам да мога да говоря отново пак със жени нормално и спокойно, без да виждам нея в тях. Повярйвате ми тя е най-красивата жена, която някога съм виждал. Моментите с нея са ми толкова скъпи и явно за това не ги пускам да си заминат. Но уви, още не е късно да срещна Жената и да създам семейство, за което да се грижа докато мога да дишам. Изпаднал съм в безвремие и омагьосан кръг, тъга и безразличие се редуват с неимоверно силно желание за секс с нея. И това е всеки ден. Живота ми е една каша. Постигнах повечето неща към които се бях засилил. но съм сам и нищо няма смисъл, не виждам смисъл да продължавам напред щом изпитвам това. Трябва да се преборя с това. Осъзнавам, че го искам и ми е необходимо, но от друга страна не желая да се разделям с МИСЪЛТА за нея. Страх ме е да се пусна от любовта ми и за момент да поставя себе си над любовта ми към човек, който не я иска. Знаете ли, стяава ми леко докато пиша, но знам, че след 2 часа пак ще мисля за нея и това ще доведе до всички негативни събития в главата ми. Сега вместо да мисля и да работя аз пиша, защото осъзнавам, че ми трябва помощ. Искам да престана да имам тези мисли и да живея пълноценно. Най-големия проблем е пак казвам, че осъзнавам проблема ми отлично, но не го контролирам и не мога да се справя с него, и някак не искам да се откажа от него от страх да не изгубя спомените ми. Надявам се да има някой, който може да ми даде насоки как да се справя с това отчайващо ежедневно положение. Благодаря предварително на отзовалите се. Поздрави. С.К.