Историите ,разказани до тук са идентични-сещаш се неочаквано за БИВШЕ ГАДЖЕ и не можеш да спреш да мислиш за него при положение,че развитие няма,а и всички са щастливи в семействата,които имат ...
Според мен нищо не е случайно и мислите ни отиват при хора,с които имаме кармични уроци.Със сигурност търсенето на постоянна ангажираност не е решение-никой не може да е нон стоп зает ,а и самия факт,че за малко да останеш насаме с мислите си те отиват при въпросния човек е красноречив!
Някой беше писал по-горе,че енергията може да тече към човека,когото мислиш,но той да е вече затворен канал -според мен това е невъзможно -как може да станеш затворен канал за някого?Как можеш да спреш да усещаш енергията,която някой ти изпраща?
Въпроса е как се спират едни такива натрапчиви мисли-според мен може би отговора е прошката ,която масово ни е много трудна ... Отлично разбирам идеята й,но реално само си казвам на думи,че съм простила,а усещам,че дълбоко в себе си не съм? Как човек се научава да прощава истински?