peshko

Благодаря на всички за отговорите и за отделеното време. Забравил съм да спомена в горната ми публикация,ако въобще има връзка със състоянието ми, че много трудно взимам решения за себе си, доста съм колеблив и нерешителен, зодия везни съм и където се казва - ''меря и пресмятам постоянно'. Също така, лесно губя стимул и желание за нещата, като разбера за "какво иде реч", според моя мироглед. Но, като че ли се наиситна се разпознавам почти напълно в т.н. "социална фобия'', която г-н Балджиев е посочил, а г-н Баев е описал така добре. Признавам, че понякога ми е трудно общуването с непознати, малко по-лесно с приятели и особено трудно с момичета, лице в лице, а също и по телефон. Дори един разговор в магазина или плащане на сметка на гишето например, ме притеснява и често обърквам нещо. Изминалата седмица, обаче, беше доста важна за мен.След като осъзнах, че може би проблемът ми не е чак толкова сериозен, колкото си мислех(...мислене,мислене,мислене....), съм по спокоен, мисълта ми не "подскача от клон на клон като маймунка", и най-важното-наспал съм се. През седмицата се самоподложих и на няколко експеримента, ако мога така да се изразя, които се изразяваха в това, че се уговорхме с майка ми да я закарам до центъра, понеже имаше малко работа(през нощта бях спокоен и се наспах), намерих си работа вкъщи, която бях уведомил, че ще свърша на следващия ден сутринта, и която свърших за пръв път от много време насам бодър и свеж, а също така с приятел направихме уговорка и разходка до мола на следващия ден, на която отново се бях наспал предишната нощ и бях абсолютно нормален и със спокойна мисъл без тревоги. Предполагам, че първата стъпка за решаването на даден психологичен(а и не само) проблем, се изразява в това да разбереш, какъв е точно той. Аз може би я постигнах. Все още обаче, смятам, че не съм готов да ходя по интервюта за работа, но поне онова чувство на притеснение и страх, само при мисълта да изпратя СиВи, като че ли се притъпи малко. Незнам, попоправете ме ако греша, надявам да съм на прав път. Чудя се само, колко ли време ще ми отнеме и дали ще се премахне тази фобия напълно, понеже май започвам да осъзнавам, какъв е бил живота ми досега, "благодарение" на нея, и която може би се е проявявала също и в по ранните ми години, но тогава, сигурно( и за мое добро),не съм и обръщал внимание. Но ето сега, когато съм вече възрастен и съм си мислел, че съм я надрастнал, се появи отново. Още веднъж благодаря на всички, които се включиха в темата! Някак си и на мен ми става по-леко, като пиша тук, но като гледам пак станах твърде обяснителен и обстоятелствен(какъвто съм и всъщност). Така, че приключвам, ако имате и Вие още нещо за казване, драснете ми някои друг ред, ще съм Ви благодарен, ако ли не, ще пиша пак по нататък. Поздрави!

Здравейте! Аз съм един по скоро затворен, трудно допускащ нови хора покрай себе си, образован млад мъж(27г) и от няколко години, имам следния проблем: не мога да се наспя пълноценно, преди важен ден от живота ми. Напуснах последната си работа в рамките на седмица, именно заради това, тъй като тя беше свързана с много пътувания т. е. казваше ми се утре шофираш до град Х, ако не свършиш работата, оставаш да пренощуваш в хотел там и после се прибираш. Да обаче, през тези нощи бях спал няколко часа и се чувствах зле.... Преди месец пък, започнах компютърен курс, на който ми беше съобщено, че ще имам два изпита. Точно преди деня, в който започна курса, отново не бях бодър и съсредоточен, а когато дойде време за изпитите, не се представих добре, именно пак заради това мое недоспиване. Улавям се, че напоследък, дори и да гледам филм, постоянно се сравнявам с хората, т.е. ако това съм аз, как ли ще се справя, дали няма да се проваля и т.н., а като ми се каже например, утре от 8ч да си еди къде си, първата мисъл в главата ми е дали ще мога да спя... и разбира се не се наспивам. Като, че ли не мога да се разтоваря от грижите си пълноценно, тъй като да кажем, разбираме се с приятели, да станем сутринта и да отидем на планина. Аз, пак заспивам твърде късно, като през цялата нощ, не мога да се отпусна и не се наспивам като хората. Така беше и предишната нощ, при пътуването ми за море миналото лято, нощта преди да си купя кола и т.н. и т.н.... Като цяло, предполагам, че твърде много обмислям нещата, които знам, че ми предстоят през деня и това ми пречи, да се отпусна и да се наспя. Може би, изпитвам някакъв страх и притеснение от новото и непознатото, които не знам как да преодолея. Ето например, в момента активно си търся работа, ходих на интервюта недоспал, с главобол и разконцентриран, и разбира се ... се провалих. А самата мисъл,че ще трябва да подпиша договор, че съм задължен да съм там от толкова до толкова часа, а след това, ще трябва да започна да работя в нова и непозната за мен среда, ме плаши много, направо незнам как ще работя занапред . Заради това, изпитвам силна тревожност за бъдещето си, а за последните 3 дни, през които ходих на няколко интервюта, съм под напрежение и невероятен стрес, усещам го дори в стомаха си, едната нощ въобще не мигнах, а останалите - по около 2 часа на нощ. Като се отпусна, точно в мига преди да заспя, се стряскам ужасно много, направо цялото ми тяло потрепва и се разбуждам. Не съм ходил на лекар и хапчета(освен билки и чай) не съм пил, тяхното започване ме плаши. Незнам, дали нямам и някаква форма на депресия, защото напоследък, когато не спя, ми минават много лоши мисли през главата, породени от тревожността за бъдещето ми, макар че когато нямам предварително уговорка за еди си какво и съм се наспал, съм добре и имам желания за излизания, пътувания и срещи с приятели.