r_at96

Здравей, Стефан! Думите ти ме заинтригуваха много! Възможно ли е според теб, сама по някакъв начин да се справя с тази ситуация? Мисълта ми е, както казах, че по време на сесии аз не усещам да съм притеснена. Принципно не ме е страх да се провалям или да повторя или потретя някой изпит, просто както казах - тялото ми говори само за себе си. След първият ми провал, всичко се промени. Спрях да шофирам, като започнах да изпитвам безброй много страхове. Като цяло съм отворена към специализирана помощ, но просто ми е адски трудно да се отворя към някого и да говоря свободно за това, именно заради страха това да не се повтори. Срещнах се с един психотерапевт, но не се почувствах спокойна в нейно присъствие, сякаш не знаеше какво да ми каже. В общи линии не ми хареса, защото не искам да споделям с някой, който ме кара да се чувствам некомфортно. Идеята е, че принципно съм много свита и споделям само с майка ми най-тежките ми мигове. Но не искам да живея по този начин, защото преди бях лъчезарна, усмихната и с много цели в живота си. Сега даже не знам как съм го мислела това и как изобщо съм правела някои неща, които сега изпитвам ужас ако се наложи да ги свърша. Ако не мога да се справя сама, наистина не знам към кого да се обърна, защото може би съм търсила около седмица подходящ психотерапевт и в крайна сметка, когато се реших да отида ми трябваха около 10 минути от сесията да се успокоя и да се отворя към нея за да започна да говоря и както казах, се почувствах крайно некомфортно в нейно присъствие.

Здравейте! Студентка съм на 20 години и изпитвам силна тревожност преди изпити. Накратко, не усещам да съм стресирана, но тялото ми говори само по себе си. Преди 2 седмици влязох в сесия и след първия ми изпит, започнах да имам проблеми със стомаха, имам гадене по цял ден и нищо не мога да хапна. Като видя храна, направо ми се повдига и буквално се храня на сила, защото не си позволявам да гладувам. Също усещам постоянна сънливост, липса на концентрация, леко ми се вие свят на моменти и се усещам, че понякога не съм там където съм. Мисля, че всичко се отключи предходната година, когато ме скъсаха на първият ми изпит, който взех на следващата сесия. Много трудно се справих с проблемите си които продължиха и след сесията. Въпросът ми е, как да се справя с тази ситуация, да не позволявам това да ми се случва за да съм пълноценна и да възвърна баланса си за напред!

Здравейте! Можете ли да ми препоръчате добър психотерапевт в София?

Здравейте! Студентка в София съм. Имам нужда от психотерапевт, заради страховете които изпитвам. Доста се порових из интернет и искам да се срещна с д-р Тодор Първанов, но не намирам никакви контакти за кабинет в София въпреки. че на много места пише той практикува там. Много ще съм благодарна, ако някой ми даде актуална информация.

Здравейте! Аз съм жена на 20 години, студентка. Имам проблем от около 1 година и вече съм напълно решена да направя нещо по въпроса. Бих казала, че съм имала депресия миналото лято и все още не мисля, че съм излязла от нея. Искам помощ, за да осъзная проблема и да се справя с него, за да мога да живея пълноценно живота си. Идеята е, че не съм сигурна къде се корени проблемът ми, защото всичко около мен е наред. Миналата година започнах да имам такива моменти в които не се чувствах добре, все едно не чувам хората около себе си, имах паник атаки. Вследствие на което изпаднах в депресия, не смеех да споделя с никого. Единственият човек с когото съм споделяла е майка ми. Престанах да карам автомобил, като се има в предвид, че преди обожавах да шофирам. Няколко пъти, зад волана ми се е случвало да се чувствам сякаш съм във някой филм и да не чувам какво говори човека до мен. Сякаш не съм аз а някой друг. Точно поради тази причина се отказах от шофирането, от страх да не се повтори отново. Имах дългогодишен приятел, с който се разделих, поради моите си проблеми и за това, че не можех да се справя сама. Опитах се да му споделя - съвсем малка част от това което изпитвах. Но всички около мен не забелязват промяната, включително и той. Сега съм тук и изпитвам страх- страх да отида до местния супермаркет, страх да отида на разходка в планината, страх да съм някъде надалеч, мислейки, че нещо ще ми стане.Осъзнах, че като игнорирам проблема,той няма да изчезне. Вече се гледам в огледалото и виждам непознат. Преди бях енергична, щастлива, усмихната, без грижи. Силно мотивирана съм да бъда същият човек от преди година и малко. Конкретният ми въпрос е, как да започна промяната и към какво да се насоча?