mvb

Съгласен съм с вас. Аз реално нямам някакви силни притеснения, че съм болен от нещо сериозно, което е останало недиагностицирано - струва ми се сте останали с такова впечатление. Напротив, давам си сметка, че щом всички изследвания са наред съм физически здрав. Проблема е, че не мога да упражнявам контрол над състоянието си, и изпадна ли в горепосочените ситуации, то просто се случва и не мога да го овладея, а това влияе негативно върху качеството ми на живот и ме прави непълноценен. Мотивиран съм да реша проблема. Не съм допускал, че той би могъл да е психологичен, тъй като това състояние за мен дойде внезапно - заради това и на първо място изключвах други възможни здравословни проблеми. Благодаря ви за отделеното време. Ще потърся психотерапевт. Ако можете да ме насочите към конкретен специалист, също бих бил благодарен.

Благодаря ви за отговора, значи оттук нататък остава само да намеря подходящ специалист, който да работи с мен върху проблема.

Здравейте, пиша ви с молба за професионален съвет / помощ. Най-общо въпросът ми е дали имам психически проблем, трябва ли да се насоча към психотерапия и при кого, или да продължавам да търся физиологичен проблем? Излагам проблема в максимално сбит вариант: Всичко започна преди малко повече от година и половина, когато ми се зави свят / прилоша на улицата и почти изгубих съзнание. Оттогава започнах да чувствам постоянна замаяност, придружена със проблеми с равновесието, и множество други симптоми: затруднена концентрация, обща отпадналост/умора, шум в ушите, стягане в главата, сърцебиене, проблеми със съня, изтръпване на крайници. Започнах да търся физиологичен проблем, консултирайки се с различни невролози и отоневролози, които най-общо откриваха отклонения от теста на Ромберг, пращаха ме на различни изследвания и ми изписваха различни медикаменти, които приемах без особен резултат. На ЯМР на шия откриха дискова херния, която прецениха, че не е достатъчно изразена за да предизвиква гореизброените симптоми. Нищо друго не се откри. Пращаха ме допълнително на офталмолог, кардиолог, психиатър. Цитирам, "за проба", един невролог ми изписа Деанксит, а пък психиатъра - Ципралекс, които реших да не приемам, поради страх от възможните сериозни странични ефекти свързани с тях. С течение на времето състоянието ми прогресира, и се стигна до момент, в който стана невъзможно да изпълнявам ежедневните си задачи. Напуснах работа. Откакто не работя (вече няколко месеца) подобрение има - спрях да се будя нощем, шумът в ушите изчезна, сутрин не се събуждам изморен. Проблемите със стягането в главата и най-вече с равновесието обаче продължават, и забелязах че най-често се провокират от определени ситуации - най-общо казано да отида на ресторант, да чакам на опашка в магазина, да съм на интервю за работа, да вървя по много оживена улица, или да имам среща с хора, които не познавам добре е кошмар за мен. В такива ситуации главата ме стяга силно и започвам да губя равновесие (залитам). Ако ситуацията се проточи - започвам да чувствам, че ще припадна всеки момент. Това започна да ме навежда на мисълта, че може да се касае за проблем на психическа основа. Много бих искал да разреша проблема си и отново да бъда пълноценен човек, затова ще съм много щастлив да чуя вашето мнение / съвет. Мъж съм от София, на 28 години.