Desy_V

Помили съпруга си да, потърси сам информация за ОКР в нета.Ако е умен, ще разбере сам за какво става дума.Ако не е .....лоша работа.

,,И още нещо без да обидя някого,ако психиатър прочете постовете ми,дали ще е съгласен с Вас.Както вече казах,без да Обидя някого,сигурни ли сте,че няма да откача,мога ли да се оправя  без да пия лекарства,още изведнъж се извинявам.И наистина ли не съм луда и не мога ли да полудея?,,
Здравей!
Аз съм психиатър.Имам 30 години опит, чел съм постовете ти и ти гарантирам, че нито си луда, нито има каквато и да е вероятност да полудееш.Мога научно да аргументирам, но липсата на време, ще трябва да те принуди да ми се довериш.Касае се най - .обикновена хипохондрия/ страх от болести/.По тази и причина до момента не вземах отношение на постовете ти - хипохондрията е толкова разпространена,че ако обръщах внимание на всеки с твоите оплаквания, би трябвало да работя по 30 часа в денонощие. 
Дадени са ти много съвети, прецени кое ти звучи разумното и го следвай, но няма как да се справиш, без да спреш, напълно да четеш в нета, каквото и да свързано с темата здраве.
Ако, не можеш сама, да си го наложи направиш, помоли най-близкият си човек с който живееш да те контролира и пази от влизане в нета. Опитай се, поне една седмица да не влизаш и тук, според мен всичко което трябва да знаеш вече е написано. Влизането в сайта само те ,,държи ,, в темата. През тази седмица бъди активна, прави нови неща и спортувай, така мозъка ти ще си почине малко от страховете.
Пиши след седмица как си .
 

"Извинявам се за въпроса,всички тук ли сте последователи на Дънов?"
На Дънов, не. На една по-широка перспектива към живота, да. Перспектива на творческа свобода, човещина, обич, живот от душа. Дънов е малък човек, като теб и мен. Принципите на бялото братство, към които насочва обаче, са глобално валидни. Могат да бъдат живяни през научния мироглед, будизма, вътрешното християнство и т.н. и т.н. Но, над обзначаващите ги  думички, това са принципите на Човещината. Така че, последователи на Дънов, не. На любовта, мъдростта, свободата да бъдем Човеци, да. Самият Дънов е казал, перифразирам по памет: "Не бъдете дъновисти - евтино е това. Бъдете ученици във великата школа на Живота!"... 

Вече те е прочел психиатър - един от отговарящите тук е лекар-психиатър и психотерапевт: д-р Тодор Първанов. Най-добрият психиатър в републиката!
Не, не се полудява от това, че натрапливо те е страх от полудяване. Както и не се лекува с хапчета, защото няма какво да се лекува. Имаш да се учиш на доверяване, помъдряване, обичане, смелост. Това хапчетата не могат да ти дадат. Успехи!
 

Към Lilito,

Мила Лили, ти страдаш, защото не разбираш Живота, от Божествено Гледище. Само от неразбраните неща, се страда в Живота. Онова, което вече го разбираш (но го разбираш – не от човешко, а от Божествено Гледище) – повече няма как ти причинява никакъв дискомфорт.

Пишеш, че си била отлична ученичка, затова – преди всичко, съветът ми е да продължиш да се учиш, с оглед – все повече и повече да разширяваш и да задълбочаваш съзнанието си, тъй като възгледите за живота на всеки един човек, зависят от нивото на развитие на съзнанието му, към дадения момент. А както вече казах – дали ще страдаш, или не – зависи от това, доколко във възгледите си за живота (изразени чрез мислите, чувствата и постъпките ти) – спазваш, или нарушаваш Духовните Закони.

В този смисъл (понеже всеки човек има свой индивидуален житейски опит), колкото хора има на Земята – толкова и възгледи има, тъй като опитът на всеки един човек – не съвпада, напълно, с опита на никого другиго. Никой не може да мисли и да чувства, вместо теб, нали? Ти сама трябва да се научиш да го правиш, и то – да мислиш и да чувстваш, съгласно Волята Божия, защото това е ценното. Има достатъчно упътвания, в този смисъл.

Допуска се, но не е разумно, хората един другиму да си влияят, по въпроса – кое е възможно и кое е невъзможно, в живота; тъй като онова, което за някого е невъзможно, за другиго е напълно в реда на нещата (просто защото вече го е опитал и го е преживял). От друга страна – няма как човек да разбере другия, без да е преживял същото. Затова, принципно – нека да бъдем по-широко скроени и да уважаваме възгледите на всекиго, без обструкции (защото преди всичко, с неразбирането си на другия – вредим на себе си).

Ето какво казва Учителя Петър Дънов, в беседата: "Накъде" (и не само там), по въпроса за развитието на човешкото съзнание:
"Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досетливи, да можете правилно да възприемате Волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нямате ли тези условия в себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствате, но да не постъпвате правилно. Значи в пътя на вашето движение е поставено някакво препятствие, което пречупва вашата мисъл, и вместо да нарисувате гълъбче, както сте желали, нарисували сте петле. Докато става това, човек ще знае, че не е господар още на своите мисли и чувства. Той трябва да работи върху себе си, да стане господар на мислите и на чувствата си. Това значи да живее човек по нов начин, да е изменил вече средата и условията на своя живот."
Това, че не работят върху себе си, с оглед – да повдигнат нивото на разбирането си на Живота и да облагородят живота си – е причината, поради която хората страдат.

Всеки земен човек страда, за да може лесно да влиза в положението на другите страдащи и да им помага, като (безкористно) ги облекчи, в неволята им, когато и доколкото може.

В този смисъл, ако онзи, който страда, е луд, то всички сме луди, преди да дойдем на себе си. А човек идва на себе си, само когато възстанови вътрешната си връзка на Любов, към Бога.

Искам, от опит, да споделя, с теб, че ако искаш да се освободиш от мъчението си – Любовта към Бога трябва да стане централна мисъл, в главата ти. Около тази Мисъл, ти трябва да се научиш да подреждаш всички останали свои мисли и така да преподредиш и устроиш наново, вътрешния си свят. (Защото щом търсиш помощ, в този сайт, посветен на съзнателния живот – сама виждаш, че уискито не помага, трайно; то само те облекчава, временно, но след това – мъчението ти се подновява, с още по-голяма сила).

Не мисли за мъчението си, като за нещо лошо, но се стреми да го преодоляваш, във всеки даден момент, когато го усетиш. Сложи в ума си Мисълта, че преди всичко друго – обичаш Бога и се дръж за тази Мисъл, защото само в Любовта към Бога – е силата на абсолютно всеки земен човек (без значение дали и доколко той го осъзнава). Който няма съзнателна Любов (първо към Бога, после към ближния и към себе си) – страда, защото духът и душата му са в недоимък; т.е. те не могат да се хранят, преди човек да започне да обича Бога. Любовта към Бога – е най-важната храна, за духа и за душата на всекиго.

Та, съветът ми е – започни да обичаш Бога, ближния и себе си (както е писано в Свещената Книга) и постепенно въпросът (с тези лъжливи паразитни мисли, които сега те тормозят),  ще се разреши, от само себе си, защото духът и душата ти ще се подсилят.  Това е сериозно.

От постинга ти става ясно, че ти прекалено много се фокусираш върху личността си, което ти пречи да видиш приоритетите на душата ти. За душата ти – първо е Бог, второ е Ближния (и ако вече не си забравила за себе си), накрая (каквото време ти остане) – наблюдавай промените, които стават в съзнанието си, в присъствието на Мисълта, че обичаш Бога (която дава сила). А съзнанието ти – ще се промени, към добро; т.е. ако постоянстваш – непременно ще оздравееш.

Ясно е, че няма да разбереш това, защото не си го преживяла и умът ти се съмнява, което е естествено.

Но ако си умна, докато се съмняваш, поне започни да четеш идеите на Петър Дънов – Учителя. Всички тези идеи са дадени, за благото на страдащите земни хора и се отнасят за разрешаване на проблеми, подобни на твоите.

Тоест – понеже ние, земните личности, все още не сме се научили да мислим правилно (а мислим безразборно), налага се да преживеем последиците от погрешното си мислене, за да се осъзнаем, че грешим и постепенно (момент, след момент) да се поправяме.

Тук е нужно не съмнение –  а само търпение и вяра (вяра, която да прерасне – в истинска Любов към Бога, която внася сила в човека). Защото ние сме Негови чада и трябва (във всеки даден момент), да имаме в главите си – Истинските Божии Мисли, пълни с Любов (а не лъжливите дяволски мисли, които ни измъчват – за да ни събудят от този кошмар, в който живеем, когато, в съзнанието си – сме далеч от нашия Небесен Баща).

Честно казано с огромен интерес наблюдавам до къде ще стигне човешката "лудост" в идеята си да усложнява едно състояние, което има съвсем ясен произход. И какви още сложни методи с още по-голяма сложни имена ще сътвори, за да отдалечи човека от простото справяне със страха. 
Няма такова пазене на страха като в днешната действителност. Имаме хубава българска поговорка " Клин, клин избива" и са я спазвали хората, затова са се оправяли. И друга има " "На страха Очите са големи." Каквото и да ти кажат ще го повярваш, ама не ти казват точното, твоето нещо, за да го чуеш.
Ако ще е за плацебо, иди да ти леят куршум, и да ти направят муска, по ефтино ще ти излезе, пък може и по-добре качествено.
Страхът си има семе, то се казва Уплаха. Уплашил се човек, не разбрал уплахата превърнал го в страх и започнал да фантазира трагедии. А тялото то слуша мозъка и реагира. Затова навремето са хващали уплахата, за да не стане страх.
Това е терапията, да ти хване уплахата и да те направи смел.
 

(Забележка: по-долу коментирам върху изтритите постове на потребител, "помагащ" на авторката на темата... Изтрити поради вредността им!)
...................................
 
Майко милаааа....... 
Тази тема първоначално е била в друг подфорум и току що е преместена тук, в психотерапия онлайн. Ясен пример е за това  какво невежество и ноцебо ефект се ширят по разни "прекрасни" форуми и фейс групи и защо често тук препоръчваме силното ограничаване четенето на такива. Защото са не просто дезинформиращи, а направо пси-малформиращи. Ръсят се безумни съвети за някаква илюзорна корелация между паника, тревожност и шизофрения, задължително хоспитализиране поради видите ли, огромната опасност от лошичките натрапливи мисли и разбира се, прием на, забележете, доживот на химия. Мхххмммм, красотка... Еми, поставяйи се на мястото на човек, преживяващ тревожност, ако аз представа си нямам от нещата и получа такива отговори, сериозно би ми изпушил чайникът, протекъл покривът и прегърмял бушонът... Дори се цитират номерични обозначения от МКБ, което някакси дава тежест на безумието.
Да де, ама в тази реалност, а не в зелената, тревожните състояния нямат нищо общо с психозите, а са повик за себеразвитие. Приемът на химия е възможно временно замазване, но в стратегически план, сигурно хронифициране. Натрапливите мисли са прекрасен еволюционен механизъм, изразяващ жажда за живот, оцеляване, идват от любов и грижа, но на огледалния език на подсъзнанието. А хоспитализирането при човек с невроза тук е толкова нужно, колкото на жадния да му дадеш гъба, напоена с оцета и гнойта на неразбирането. Мдааамммм.... 
П.п: сливам двете теми на питащата. Надявам се колегите да се включат по-качествено от мен! 

Мила Алекс,
Пиши в отдела психотерапия онлайн тук, във форума, моля те!
Мненето на Прогресор е изключително не на място, НЯМАШ НУЖДА ОТ КЛИНИКА! За съжаление тук, в този раздел, всеки, който няма и понятие от това що е тревожност и паник атаки, може да пише нелепости, които вредят! 
В психотерапия онлайн, към който раздел съм сложила линк, само трябва да кликнеш, има добри специалисти психотерапевти, те ще ти дадат адекватен съвет и ще е добре да поработиш с някой от тях! 
Това, което аз виждам, е че си много тревожна и напрегната, страхлива, а дереализацията и деперсонализацията, за които всъщност говориш, не са НЕОБИЧАЙНИ за ПА! 
Това е състояние, което се преодолява и трансформира, миличка, в момента просто страхът ти е Огромен! Ще се научиш как да го стапяш и прегръщаш като добър приятел и мотиватор за живот! Много хора съм виждала през какъв силен процес минават след ПА и тревожности и животът им разцъфва като цветенце след това! Време е за промяна, това ти казва скъпото ти тяло, а ти се бориш.. Не е пътят борба тук, мило момиче, дори сега да ти се струва нелепо! 
Пиши в онзи раздел, ако имаш нужда от помощ в ориентирането, ми пиши лично съобщение! 
Успех! 
 

Ako и да има няккаво подобрение след краниалната стимулация, би било плацебо. Защото на мозъка ти няма нищичко. Просто имаш страх за прегръщане - а това е психика, до която машинката няма какъвто и да е достъп! 

Добре е ежедневно да "ходиш" при този страх. Не само да не го изолираш, откъдето да те ръководи, но съзнателно да се свързваш с него и разтваряш. Градацията от методи може да варира, но в редовната си практика можеш да ползваш тези, които работят най-силно:
- Психотелесни - TRE с хаотично страхово и бхастрика дишане, при сменяне на позициите на треперене интуитивно. 
- Визуално трансови - регресия, пренареждане матрица, пренаписване на спомените, наситени с травмата от изоставяне от себезаявяващо, до приемащо. 
- Чиста медитация - когато премахнеш бариерата между съзнанието и страха, присъствие в него осъзнато, от позицията между тази и другата мисъл. А там е любящ потенциал. Получава се телесно и емоционално свързване със страха, травмата, дори параноята и заливането им и засмукването им в тишината. Тишина, пълна със спокойно самообладание. Добра идея е да прочетеш за зен, махамудра, дзогчен. 
..........
Горните подходи, в тази последователност при всяка сесия. Постепенно резултатът от медитацията е, че се появява стабилно ядро, център от виделина, обич и вибрантност, заставащ на мястото на тази емоционална дупка, която засега води парада... Докато тази празнина е в теб, подсъзнателно излъчваш страха си от изоставяне, защитната си подозрителност. Докато го няма този център, за малко отиваш нагоре в идеализиране, но по-често дупката те тласка към параноичността ти. Практикувай редовно и ще се запълни - това запълване е реално, не е метафора, а се усеща и ще го преживяваш все повече - вече го имаш частично, а с редовната практика ще се случва все повече. Тогава се центрираш, а от параноята и идеализирането остават само леки нюанси, вече помагащи ти в живота. Предикцията ми е, че когато така практикуваш редовно, до една година ще имаш стабилни промени, до две, осезаемо налични, сякаш тепърва започваш да живееш, от позицията на светлината и любовта, а до три, устойчиви. Но, практиката на медитация е до живот. Не някаква литнала, а заземяваща, спускаща любомъдрието в ежедневието! Действай! 

Всички тези усещания са от адреналина, който твоето тяло произвежда в излишък в момента. Високото кръвно е, защото тялото ти реагира като да се бие с някой, но то реално е в покой, завива ти се свят, защото всичката кръв е в крайниците и става слабо кръвооросяване, главата е стегната, заради мускулите, които са около черепа и са стегнати, отпускат се като ги масажираш с ментово масло, това главоболие е известно още като тензионно и е "външно", единственото, което го отпуска като хапче е нурофен стоп колд, който има съставка за отпускане на мускулите. Страхът е съпътстваща емоция на адреналина. Реално няма как да имаш завишен адреналин, без да е активно и чувството страх. Т.е. това чувство в твоята ситуация е нереално. Тялото се освобождава от адреналина само през кардио натоварване. Затова е важно всеки ден в продължение на 14 дни, по 30 мин да тичаш, скачаш, качваш стълби, скачаш на въже или нещо подобно. Това ще подобри много състоянието ти. 
Вярно е, че това не си ти, това е просто едно състояние, за което ти е необходима правилната информация, за да се успокоиш максимално бързо. Спри с лекарите. 

Успокой се. Това е стрес (страх) както сама каза страх те е от болести. От това не се умира или полудява - спорт, медитация и излизане повече навън.

Описваш как тяхната реакция те определя, сякаш си дете на няколко годинки. Не, от теб зависят тези граници, не от тях. Ако чакаш те да разберат и покажат съзнателност, има да чакаш. Все едно да обясняваш на котката, че е добре да е вегетарианка и да осъзнае, че яденето на мишки не е добре. Ще покима, ще послуша и след малко пак ще скочи върху мишката... 
Когато поставиш границите си, отначало ще те обявят за какво ли не. Постепенно обаче, тъй като вече излъчваш самоуважение, те самите ще започнат да те уважават и виждат вече като зрял индивид. За разлика от сега, държейки се с теб като с момиченце. Въпросът е, че в мисленето ти сега живеят бъгове, програми пълни с вина, които е нужно с психотерапевт да се реструктурират - когнитивно, хипнотично, психотелесно, поведенчески. Така би си спестила доста годинки лутане напред-назад. Потърси психотерапевт! 

Родителите ти емоционално паразитират върху ти. Нарича се манипулация през грижа. "Грижа", протягаща паразитиращо смучещи и живеещи през чужд живот емоционални пипалца. Грижа, създаваща автоагресивна, самоизяждаща вина, огромно чувство за свръхдълг, страх от непокриването му и самобичуващо себепотискане... 
Родителите ти чувстват, че през финансовата ви самостоятелност изпускат обекта си на паразитиращо внимание (теб) и съответно засилват "грижата" си, отхвърляйки всякакви резонни аргументи чрез създаване на още невротична вина. Интересна льобоф. Чак да му се доповръща на човек - не от теб или тях, а от динамиката на такъв процес, представян за любов, каквато не е ... Емоционални липси на смисъл и истинска, здрава любов в манипулиращите е такъв процес. Родителите ти, препълнени със собствени невротични страхове, силно изкривяват любовта, превръщайки я във вкопчващо задължаване на приемането на грижата им. Емоционално тяхно вкопчване през създаване на вина, подсигуряващо им невротична компенсация за липсата на истински смисъл в живота им. 
Имаш да се учиш на поставяне на здрави, невинни граници - емоционални, социално-поведенчески и финансови. Така ще помогнеш освен на себе си и на тях. Ще им се наложи да потърсят за какво да живеят, лишени от обекта си на паразитиране. 
Сама може и да свършиш част от работата - поне поведенеската. За емоционалната обаче би имала нужда от психотерапевт. Потърси вещ такъв за няколко сесии! 
 

Много е възможно тези състояния да са част от естествения процес на формиране на Идентичността ти.
Само поразсъждавай - ежедневното ти будно съзнание (както и на повечето хора) е едва няколкото процента (да кажем 10%) от тоталността на цялата ти психика. Останалите 90% са напълно несъзнателни за теб. Там има информация, която само чака да бъде открита, преживяна и интегрирана в съзнанието.
Естественият ход на индивидуалното развитие е в разширяването на потенциала, жизнения смисъл, самопознанието и превръщането в "най-добрата версия на себе си." Това е свързано с опознаване на непознатото. Ако човек сам не се захваща да се опознава - животът рано или късно го поставя в такива ситуации-конфликти. Принципът е прост - колкото повече време човек не обръща внимание на себе си, толкова по-трудно и мъчително стават за неговите истини да излязат на яве в съзнанието. Ти си млад - от теб зависи дали сега ще потърсиш отговорите на важните житейски въпроси или като станеш на 50.

Отделно силните психотропни в-ва могат бързо да свалят защитите на психиката и организма и да допуснат огромно количество несъзнаван материал. Получава се нещо подобно на наводнение (с малки или големи вълни според зависи), с което ежедневният ум ако не е трениран, запознат и пр. започва да се бори - т.е. да страда и да изпитва тревожност и "дереализация" - както го наричаш.
Че кой не е луд? "Покажете ми един нормален и аз ще го излекувам".

Знаеш ли какво има в теб? Познаваш ли страховете, слабостите и раните си? Най-съкровените си копнежи? Какъв е твоят смисъл? На къде вървиш? До къде си стигнал? Познаваш ли своята собствена вътрешна конституция и убежденията на които служиш? През какви очила гледаш на света и себе си? С кои очи ( със своите собствени, на родителите ти, на гаджетата, на очакванията на обществото)?
Тези въпроси са за "лудите" на 21век, а не за покорното стадо, живеещо в матрицата - ти от кои искаш да бъдеш? Герой в своята собствена житейска игра или измислен образ в "социалния компютър"? Сигурен съм, че е първото.


В тази посока Орая Планинският Мечтател ни изпраща една "Покана":
"Не ме интересува как изкарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да претвориш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува възрастта ти. Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят за глупак заради любов, заради мечти и заради приключението да си жив.

Не ме интересува кои планети се срещат с твоята луна. Искам да знам дали си стигнал до сърцевината на собствената си печал, дали си се отворил от ударите на съдбата или си се затворил в себе си поради страх от болка! 

Искам да знам дали умееш да понасяш болка – моя или твоя собствена, без опити да я прикриеш, успокоиш или прогониш. 
Искам да знам дали понасяш радостта, била тя моя или твоя; ще можеш ли с лудешки танц в екстаза да се понесеш и да не ни предупреждаваш да бъдем по-внимателни, да бъдем реалисти или да помним ограниченията на човешката природа.

Не ме интересува истинска ли е историята, която ми разказваш. Искам да знам дали би разочаровал другите, за да останеш верен на себе си; дали ще понесеш да бъдеш обвинен в предателство, за да не предадеш собствената си душа.

Искам да знам умееш ли да виждаш красотата, дори и тя да не е красива всеки ден, и вдъхновява ли те Божието присъствие.
Искам да знам дали умееш да живееш с провала, мой и твой, да спреш на езерния бряг и да извикаш към сребърната месечина: „Да!“

Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш. Искам да знам умееш ли след тъжна нощ да станеш – изнемощал, една голяма болка, и за децата да се погрижиш.

Не ме интересува кой си и как си стигнал тук. Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън без да побегнеш.

Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам каква е вътрешната ти опора, когато всичко друго се разпада."

Човек е стадно животно. Като ти казвам да се научиш да бъдеш сама, това не означава да живееш някакви години и десетилетия сама. Нито пък сама е равно на самотна и зависимо вкопчена - нищо общо. Говоря ти за самостоятелност, за емоционална самостойност. А че сме сред хората и е добре да общуваме, абсолютно. Когато имаш емоционална несамостойност, както сега споделяш и което всъщност е основата на проблема ти, наричаш зависимостта любов, а примиренческото, пълно с неуважение и към себе си и към околните нагаждане, наричаш смирение. Закачането поради вътрешни липси обаче не е любов. Нагаждането не е смирение, а автоагресивно примирение. Не се уважаваш, не се цениш, не си вярваш и правиш половинчати и слаби избори - защото те е безумно страх от самотата. 
Когато поработиш лично и в групата на психотерапевта си, за само няколко месеца ще се научиш да прегръщаш този зейнал орален (пренебрегни думичката - просто така се нарича в пси...) страх. а любовта да протича активно през теб. Имаш ли я, спокойно заявяваш позициите си, харсванията и нехаресванията си, с ясното съзнание, че здравите ти граници са добри за теб и за всеки наоколо ти. А сега те е страх да се заявиш твърдо дори пред самата себе си... Сякаш чуваш вече думите на другия как те изоставя и почваш да трепериш като трепетлика от страха си от безлюбна самота. Забележи, преодоляването му ти подсигурява и здрава решителност в искрената откровеност със себе си и всеки друг. И въобще не означава някаква изолация и седене сама - вътрешен процес е. Всяко оставане в медитация, ама със себе си, компания на самата себе си, вече те сблъсква челно с този ти страх, когато махнеш външната маска от его нащрек и предъвкване и потънеш навътре. Медитацията би те ужасявала, би те накарала да извадиш извинения как не е твоето и т.н., което са илюзии - точно това оставане сама със самата себе си среща съзнанието с подсъзнанието ти, в което живее едно сега потиснато, чувстващо се самотно и ревящо за обич бебе. Нужно е ти да се научиш да му даваш любов, да сприятелиш съзнанието си, разширено до ревящия страх в подсъзнанието ти. Да се научиш да гушкаш и обичаш този страх - защото е сериозна част от теб самата, не е нещо външно. Колкото повече успяваш в този процес, толкова повече се научаваш на здрава конфронтация, себеотстояване, житейска решителност, ясни цели партньорски, професионални , всякакви. В този аспект се работи с мисленето, с поведението, в групите... Всичко идва на мястото си - обичаш се. Затова и с любовта ти върви - защото я пръскаш като прожекторче наоколо си и вече не си просто момичето-сексуален обект, а жена, която излъчва мощна харизма, привличащ магнетизъм и обайващ чар! Имаш да се учиш на това - всички сме вълшебници, когато премахнем преградите пред осъзнаването, че сме такива! Такава си - просто ти предстои да го усетиш и почувстваш. 

Не че се смятам за истински вегетарианец, но съм, да речем, естествен. Та ние, естествените вегетарианци, изобщо не обръщаме внимание, че другите се хранят с месо. Това по никакъв начин не определя отношението ми към тях. Страня само от хора, които се опитват да ме "спасят" от вегетарианството.

(Поправих - ап. оригиналната дума се пише с а, но се изговаря с ъ. Допускам, че това е причинило грешката ).
Благодаря за темата  Присъединявам се към вас. Престанах да ям месо преди повече от 10 години и от чантата ми изчезнаха всички лекарства. Тогава бях под 50 и имах десетина вида в чантата, сред които и инхалатор (астма). Сега съм на 58 - нося резервно прахче аналгетик + 2 аспиринчета, които ползвам "от дъжд на вятър" и често изхвърлям, защото излизат от срок на годност. Станах вегетарианец, защото тялото ми каза "стоп". След един житен режим месото започна да ми вони на мърша, т.е. усетих му истинската миризма. Рибата ми завоня преди 4-5 години. Ако си позволя да хапна залък, за да "опитам", стомахът сериозно реагира. Все още включвам млечни продукти и яйца, но забелязвам, че напоследък "забравям" да си купя. Познавам много вегетарианци. Сред тези, които играем Паневритмия не познавам човек, който да не е такъв. Забелязвам, че все повече млади хора са се родили вегетарианци или приемат този начин на хранене веднага, щом станат самостоятелни. Въпреки "мисломелачката". 

Радвам се за теб и твоя избор! 
Пробвай и с вегански (пише се вегАн) дни от седмицата, да видиш какво значи прераждане, няма да е микро-.  
Почти от две години съм веган, животът ми се промени тотално - не само физически промених тялото си, но и психически, емоционално. Много убеждения се трансформираха. В мир съм с хората, консумиращи животински продукти, не ги осъждам за избора им, защото някои fellow vegans мислят, че с война ще спечелят мир - това е оксиморон. 
 
Не само хората. В Природата много се дава и много се взима! Само ние, човеците, искаме да надхитрим тоя кръговрат - ако може много да взимаме и нищо да не даваме! 
 
Учителят много е говорил за вегетарианството, както и за "пълното вегетарианство", което тълкувам като хранене само с растителна храна. Тук във форума има също много споделяния на тази тема. 

Ванга  споменава месото така: "Яжте повече бели продукти. Пийте чай  от горски треви. Намалете мазнините в своята храна. Тези, които са здрави, могат въобще да се откажат от месото. Всички ценни вещества, които се съдържат в него, могат да бъдат получени и от растителни храни. Яжте поне един път в седмицата варена пшеница и пийте вода,за да имате сили. Нужно е да се сее много ръж, хората трябва да ядат ръжен хляб, за да съхранят здравето и за да оцелеят.  В това време ръженият хляб има голямо значение."

Наблюдавам дискретно връзката между начина на хранене и начина на мислене и поведение. В периодите на хранене само с безмесна храна, човекът проявява повече наблюдателност, пестеливост на действията и особено на оценките, независимост от мнението на хората от своята среда, съответно отказ от "вкарване на заблудените в правия път" във всяко отношение. Не усеща липса на месна храна и дори се чувства много по-добре без нея. Пробивът с храненето идва през конформистките навици - всички ядат на масата (вън от дома) - не мога да съм различна, или приятелка ми донесе патешко с ориз - няма да го хвърлям, обидно е.... Веднага се отразява на поведението - изброените по-горе качества избледняват, появява се "активност за доброто на другите" най-общо казано. 
В доста беседи Учителя споменава, че ако не е човек вегетарианец в мислите и деянията си, дори и да си наложи диетата, той си остава месоядец. Може би е имал предвид нещо такова. 

Забравих да се похваля на DIDI_TS  и на Д-р Първанов!Преодолях най-големият си страх-за пръв и последен път се качих на делтапланер."Умрях" от страх, но си заслужаваше.Усещането е невероятно.Скоро ще опитам и бънджи-скокове,но все още събирам кураж.УРА ЗА МЕН!!!Благодаря ви от сърце,без този форум и без вас все още щях да тъпча на едно място, а сега следвам мечтите си безпроблемно.

Да, в този дух!

Панически атаки можем да имаме както при паническо разстройство, но и като пик на тревожността при фобии, личностови разстройства, социална тревожност. Ето при теб например паниката се ражда като резултат от страха от авторитети, на фона на социална тревожност. При друг са само върхът на айсберга при гранично или хистрионно личностово разстройство и т.н.

Обикновено работата започва директно през симптомите и отношението към самия страх, което когато се промени в любящо приемане, неутрализира паниката! Оттам насетне ако човекът желае, се работи и върху по-дълбоките страни на личността, които всъщност стоят зад "връхчето' на паническите симптоматики. То е като да идеш при зъблекар. Първо ти слага упойка, успокоява болката и след това прониква по-дълбоко в проблема. Ако се започваше по обратния път, щеше да бъде проява на садизъм или невежество. Това обаче правят някои колеги. Започват директно през по-дългата работа върху личността, като евентуално след време тази работа повлиява и п.а. ...

Какво означава да приемеш страха, сърцебиенето, треперенето, вълните, изчервяването, изпотяването и т.н.?

Да приемеш с тялото си означава да се отпуснеш в ставащото. Да отпуснеш стомаха, раменете, врата, да се усмихнеш лекичко, да дишаш с корема, да "плаваш" в усещането на адреналина в тялото си релаксирано и с едно телесно доверие към ставащото!

Да приемеш в ума си означава да казваш едно голямо ДА на нахлуващите автоматични мисли: полудявам, умирам, получавам инфаркт, инсулт, ще падна, какво ще кажат хората и т.н. Едно голямо ДА! Приемането им, позволяването да възникват без вкопчена в тях битка и без отбягващо ги изтласкване - знаейки, че това са просто мисли, а не реалност! В самия пик на паниката няма време за рационални разсъждения и анализи, а само за това разтворено свободно приемане и доверие в дълбинната си природа! По съществото си тези мисли са нормална защитна работа на подсъзнанието. Когато бъдат приети с разтворен широк ум и пуснати да идват и си отиват, се ражда една ментална тишина, спокойствие, дори по средата на паниката! Тази по-широка личност отвътре, Азът ни, цялостната ни личност обгръща нежно малките автоматични мисли, позволява им да лудуват като малки деца и ги пуска да се стопят непринудено в пространството на широкия безкрай оттвътре. Разбираш ли, когато повярваш на автоматичните мисли прекалено, ти се вкопчваш в тях и ги раздуваш в битката си. Ако бягаш от тях, ги потискаш заедно със страха навътре в ума си и скоро те експлоадират още по-силно. Изходът е третият вариант: от позицията на тихото и спокойно ядро на тишината в теб, да ги приемеш без вкопчване в тях и без бягане от тях. Тогава те са винаги добре дошли и колкото и гръмогласни да са, бързо преминават и се стапят в спокойния приемащ ум!

Да приемеш в сърцето, в емоциите си, означава докато тялото ти е спокойно релаксирано в преживяването на адреналина и симптомите, а ума ти разтворен и невкопчен, тогава сърцето ти ражда естествено едно любящо доверие! Любящо доверие в Себе си, в Живота, в ставащото! Това не е изкуствено възнамерена любов, като да си повтаряш "Аз обичам симптомите!"(макар че и това е помощен метод) - чувството, за което говоря, се ражда спонтанно при изпълнени горните две условия за тялото и ума!
............

Гореописаното е сърцевината на опита ми при работата със страха!

Около практикуването на това ядро се ползват психотерапевтичните методи: анализ, осъзнаване, когнитивно реструктуриране на ниво автоматични мисли и базисни убеждения, визуализации: състояние на щастие и пренасяне на п.а. в него, виждането на страха като символично дете или сладко животинче и успокояването му или като дракон, който е нужно спокойно да се яхне и т.н. според личността на човека (визуализациите могат да бъдат хиляди...). Цялата тази работа вече вняся промени в личността по един естествен начин. Изследва се цялостната психика на човека в нейните нива, динамиката на взаимодействието и с житейските сфери и т.н. Предписват се поведенчески експерименти, дишане, препоръчва се самостоятелна работа - именно работа, която се изисква да бъде изпълнявана, а ако не, терапията се прекратява! ...

Хей, много се радвам на разсъжденията ти! В точната посока си! Разреши си да бъдеш обикновен и слаб, тогава си истински силен и уникален! Страхът е липса на Любов! Тоест, страхът от хората е липса на любов към хората! В древните учения се казва: "Обичам будата в теб!". Обикни неизменно човешкото във всеки, зад външните роли и маски! Обективната реалност показва, че хората са далеч по-приемащи и човечни, отколкото си мислиш. За да го осъзнаеш, се научи ти да ги приемаш, разбираш и обичаш!

Сега разбираш ли колко силно трябва да благодариш на този твой най-добър приятел, П.Р., който така чудесно те бута към щастие и мъдрост?!?! Хайде отивам да терапевтирам натрапчивости .

За много години!

,,Кога ще спре това чувство на нереалност, ще бъда ли същото жизнено момиче някога…,,
 
Предполагам ще ти прозвучи малко парадоксално, но за да спре чувството на нереалност-което е плод на стреса ти, първо ще трябва  да станеш ,, същото жизнено момиче,, което си била.
Поради липса на време за обосноваване, ще си позволя да използвам един готов материал по темата от Норбеков.Уверенен съм ще разбереш логиката.
 
...Един император се разболял. Свитата се ужа­сила, свитата се оживила. Неразположението го при­ковало на легло. Лечителите взели да го церят. Ден след ден се опитвали да му помогнат, но състояние­то му не се подобрявало!
Минавали дни, минавали месеци, минавали го­дини, а той лежал парализиран и не мърдал. Толко­ва държави бил покорил, такива народи бил поста­вил на колене! Владеел половината свят, ала бил без­силен пред болестта.
Неочаквано се разярил в своята безпомощност и наредил:
- Да се отсекат главите на всички лечители, които не можаха да ме изправят на крака, и да се наредят по градската стена.
Минало време. Крепостните стени побелели от спечените черепи на мъдри лечители. Тогава импе­раторът повикал великия си везир:
- Везирю! Къде са лечителите ти?
- О, повелителю мой! Няма повече! Нали на­редихте да им отсечем главите?
- Нито един ли не остана?
-Тъй вярно, господарю! В цялата ни страна ня­ма нито един лечител, който да е достоен да се яви пред очите ви.
- Мамка им, така им се пада...
И пак се заточили безрадостни дни. Веднъж обаче императорът отново попитал:
-  Везирю, помниш ли какво ми каза? Че не е останал нито един лечител, достоен да се яви пред очите ми. Обясни ми какво премълчаваш.
- Повелителю мой, в държавата ни остана един-единствен лечител. Той живее тук наблизо.
- Умее ли да цери?
- Да, умее. Ходих при него, но той е толкова невъзпитан, прост, такъв грубиян! Щом отвори ус­тата си, от нея се леят само ругатни. А наскоро се похвалил, че знае тайната, как да излекува самия император.
- Защо не си ми казал?
- Как да го доведа, повелителю мой, нали вед­нага ще ме обезглавите заради поведението му.
- Няма да те отделям от главата ти, обещавам. Докарай го тук.
След някое време везирът довел лечителя.
- Казват, че си можел да цериш? Последвало мълчание.
-  Защо мълчиш? Отговаряй! - наредил гос­подарят.
- Повелителю мой, забраних му да си отваря устата - обяснил везирът.
-  Аз ти позволявам, говори! Наистина ли си способен да ме излекуваш?
- Туй въобще не ти влиза в работата! Можеш да ме питаш дали умея да управлявам държавата, защото си император. Но къде си пъхаш държавни­ческия ум в медицината? Какво ти разбира тиква­та? Ти си велик в своята област, но от медицина раз­бираш колкото всеки обущар!
-  Стража! - яростно изревал императорът. -Отрежете му главата... Не, чакайте... Първо го набучете на кол, после го залейте с врял катран, а нак­рая бавно го насечете на дребни късчета!
Никой никога дотогава не си бил позволявал дори само да си помисли за нещо извън дворцовия протокол, камо ли да говори с такъв тон пред самия император!
Стражата сграбчила дръзкия лечител, извила му ръцете зад гърба и го помъкнала към тъмницата, а той извил глава през рамо и се присмял:
- Ей, уважаеми! Аз съм последната ти надеж­да! Можеш да ме убиеш, но не остана никой друг освен мен, който да те изцери. Мога още днес да те вдигна на крака.
Императорът веднага забравил за гнева си:
- Везирю, върни го! Върнали лечителя.
-  Започвай да ме цериш. Ти каза, че можеш още днес да ме вдигнеш на крака.
- Но първо трябва да приемеш три мои усло­вия и едва тогава ще пристъпя към лечението.
Императорът преглътнал поредния си гневен изблик, стиснал яростно зъби и изсъскал:
- Казвай!
- Нареди пред вратите на двореца да докарат най-бързоногия жребец в държавата и една торбич­ка злато...
- Защо?
- За подарък, много обичам конете.
- Ако ме излекуваш, ще ти подаря цяло хергеле, четирийсет коня, всеки с по две торби злато.
- И това ще стане, но после... Ще ми ги пратиш допълнително. Второто ми условие е по време на лече­нието никой от придворните ти да не остане в двореца.
- Това пък защо?
- Защото може да те заболи, може от болка да се развикаш, нека никой не те вижда безпомощен.
- Добре. И трето?
- Третото е слугите ти да не се отзовават на призивите ти дори и при заплаха от смъртно нака­зание, и чак след един час да започнат отново да изпълняват твоите заповеди.
- Не те разбирам, обясни ми.
- Може да ми попречат и да не доведем лече­нието докрай.
Императорът приел условията на лечителя и наредил всички да излязат от двореца. Останали са­мо двамата.
- Започвай!
- Какво да започвам, дърт пръч такъв?! Кой ти е казал, че мога да лекувам? Сам се хвана в капана ми! Имам цял час на разположение. Отдавна чакам подходящия момент да те накажа, кръвопиец прок­лет! Чуй сега трите ми отколешни мечти, трите ми съкровени желания. Първото е да те заплюя в крал­ската мутра! - и лечителят сочно и от душа се изхрачил в лицето на императора.
Господарят пребледнял от гняв и безсилие, ка­то се усетил в какво положение е изпаднал. Взел да върти безпомощно главата си, за да си придаде вид, че поне се противопоставя на подобна нечу­вана наглост!
- Ах ти, изгнил кютук, старо вмирисано псе, ще ми се извърташ, а? На ти още една храчка! Втората ми мечта... Ооо! Откога ми се ще да ти се изпикая върху императорския фасон! - и той пристъпил към изпълнение на второто си съкро­вено желание.
- Стража! Стража! Насам! - ревнал императо­рът, но се задавил от пикнята. Взел пак да върти гла­ва, дано някак избегне струята, надигнал рамене, за да забие зъби в нозете на оскърбителя си.
Стражарите чули зова на повелителя, но не посмели да нарушат заповедта му.
-Ах ти, мършо - рекъл лечителят и яко го сритал.
Императорът усетил ритника и го заболяло. Из­веднъж си спомнил, че до леглото му има стойка с наредени оръжия. Само да докопа кинжала, и ще му среже крака! Обсебен от единствената спасителна мисъл, да се справи с мерзавеца, той се опитал да посегне към оръжията.
- Оп-па, значи си можел да мърдаш? - поглед­нал го презрително лечителят. - Третата ми мечта...
Но когато императорът чул тре-е-етата мечта на самозванеца, изревал като ранен звяр и заскърцал със зъби! С нечовешки усилия се претърколил на ед­на страна, изпълзял от ложето на пода и подпирайки се на лакти, запълзял към стойката с оръжия.
- Ще те заколя - ръмжал през зъби той, - лич­но ще те накълцам на парченца!
Вбесен, надигнал се на нефелните си крака и като се придържал о стената, успял да достигне ме­ча си. С разтреперани от гняв ръце го измъкнал от ножницата, извърнал се, но в двореца вече нямало никого... Едва се добрал до портала на спалнята.
О, как съжалил, че се е хванал в капана на то­зи подлец и че му е дал най-бързоногия си жребец. Осъзнавайки цялата си безпомощност, той все пак със сетни сили стигнал до първия кон, който видял, и се помъчил да го яхне. Но къде ти! Вкопчил зъби в гривата на коня, с немощни ръце го обхванал и се претърколил на седлото.
Пробудил се духът на великия воин, пробудил се духът на великия повелител, пробудил се духът на великия пълководец.
- Къде е тоя бъзльо? - изкрещял императорът на слугите, които се били скупчили наблизо.
Но те не посмели да гъкнат и само кимнали към пътя, по който отпрашил беглецът.
Императорът препуснал по дирите му. С всеки миг чувствал как силата му расте. Профучал през градските порти и продължил нататък, пришпорвайки коня си миля подир миля.
И изведнъж се усетил: „Боже! От двай­сет години не съм яздил! От двайсет години не съм виждал пред себе си конска грива! От двайсет години не съм държал меч в ръка! От двайсет години не съм усещал вятърът да бру­ли лицето ми!"
Не щеш ли, зад гърба си чул отдавна забраве­ни звуци. Към него приближавал тропот на копита, отеквали възторжени викове. Стотици негови вое­началници препускали подире му и размахвайки ме­чове, надавали вик:
- Да живее императорът!
Когато стигнали до него, видели, че господа­рят им се въргаля по гръб в пътния прахоляк, раз­махва във въздуха ръце и крака и едва си поема дъх от неудържим смях:
- Ах, лечителю, твоята мама!... Ах, кучи сине! Заслужи си цял керван злато!
Разбирате ли вече защо и как?
За да пробудя истинската ви природа на побе­дител, да я мобилизирам, аз ви оплювам, но не бих­те могли да се оплачете, че ви препикавам или нещо подобно...
А сега сваляме от небето короната на повели-теля, на съзидателя и с всичка сила си я изхлузваме чак до ушите.
Впрягаме волята и изпъваме рамене. И от този момент гледаме на живота като властелини, като сътворители.
Не ми се сърдете. Искам да променя настрое­нието ви и по-лесно да пробудя у вас агресия, от­колкото да ви разсмея. Целта ми е да ви извадя от обичайното ви равновесие.
 
 
Много е трудно да си личност, защото самота­та е ужасно нещо! Да, самота, тъй като автоматично се озовавате на върха. Личността не може да е бед­на, болна, нереализирана.
Но още по-ужасно е да се кандилкате в си­вата безлична маса. Каква скука! За това ли е даден животът?
Кажете, моля ви, когато оставате насаме със себе си, нима вътрешният глас не ви казва: „Какво правиш? Ти можеш и заслужаваш повече!"
Цял живот добивате някакви професионални умения, учите какво ли не, а случвало ли ви се е поне за час да седнете и да опознаете самия себе си? Никога! Най-много се боим от себе си и най-далече бягаме от нас самите!
Знаем много неща, а себе си не познаваме. За­това се бутаме в живота като слепи. Болни, нереа­лизирани, неспособни да решим оптимално и най-простия проблем, безпомощни като деца, ние изкус­но се маскираме като възрастни лелички и чичков­ци, играем роли и се правим на важни.
Кого лъжем? Когото и да се опитваме да излъ­жем, излъганите сме ние.
Запомнете! Тълпата винаги се стреми към по­кой. А покоят има крайния си стадий - вечен покой. Тълпата поначало е мъртва. Тя може само да плюска и да... Какво си помислихте? Да ходи на събрания...
Значи да си здрав, е лесно. Просто трябва да станеш ЛИЧНОСТ. Всяка ваша победа, всеки успех ще зависят само от вас. Всичко започва от самозачитането ни като ЛИЧНОСТ, като ЧОВЕК с главна буква.
 
И така, въпрос. Готови ли сте да се обречете на успех по собствено желание? Единственото, ко­ето се иска от вас, е да се задействате.
От днес започваме изкуствено, подчертавам, изкуствено да се измъкваме от стереотипа на по­ведение, мислене, оценки, ценности, твърдения, мнения и т.н.
Щом пациентът е хронично болен, значи всич­ките му мисли и действия не съответстват на съзида­нието. Ако човек не е реализиран в живота като лич­ност, материално е затруднен и постоянно губи ори­ентири, значи мирогледът му до голяма степен е сгре­шен, много от гледищата му са безпочвени. Затова нека заедно влезем в ролята на съзидателна Личност.
Природата не търпи празно пространство. Всяка работа дава някакъв резултат, но какъв - зависи от вас! От нищото, от пустотата нищо няма да се появи.
Когато с усилие на волята предизвиквате са­моуважение у себе си, изкуствено повишавате самооценката си, задълбочавате вярата в собствени­те си сили, всичко това ще рикошира към всяка клетка в организма ви, към поведението, постъп­ките, делата ви.
Повтарящата се постъпка създава навик, формира характер, повлиява съдбата. Днешното малко по-голямо самоуважение от вчера ще ви направи малко по-различен утре. Така постепен­но ще станете човекът, какъвто искате да бъдете, и със спортна страст ще преодолявате всякакви житейски препятствия.
Болестта „не пуска" хората, които на послед­но място слагат грижата за себе си, за здравето си. Хронично болният е човек, който изобщо не държи на себе си или дори напротив - безкрайно държи на болежките си. За такъв човек една летва от ограда­та на вилата и дори един ръждив пирон у дома зна­чат повече от живота му.
Защо съм толкова сигурен? Защото опитът ми сочи: няма човек, който да не може да се излекува! Разбира се - ако е без крак, няма как да му лекува­ме коленната капачка. Но всичко друго...
Значи започваме формирането на нелогич­ното поведение.
Още днес ви предстои да станете ненормален човек. Нормалният казва: „Първо искам да се видя оздравял, после ще се възрадвам в душата си. Е, чакам!"
При такъв подход ще се радвате, защото логика­та се крепи на факта, а фактът, че сте оздравели, лип­сва. Ето ви капан за заблудени души с научни степени!
Как мислите, кое е по-лесно: да оздравеете или да се зарадвате, че ще оздравеете?
Разбира се, да се самонакарате изкуствено да се зарадвате като малки деца е много по-лесно и може да стане мигновено. А за да оздравеете, се иска много труд и време. Така че да започнем от по-достъпното.
Остава само едно: да измислим, да изсмучем от пръста си радост и да я играем като роля, докато не получим резултат и това състояние не се превър­не в наша същина. Как? За да си помогнете, си спом­нете как отидохте на първата си среща. Отидохте ли? Та вие летяхте, може и да сте пълзели от страх и спонтанно да ви се е случил енурезис[1].
А душата ви бе изпълнена с трепетно очакване на нещо необикновено, сърцето ви бе замряло от щастие...
А първата целувка? А бързането за танцовите забави?
С други думи, открийте случай, когато сте се чувствали окрилен, вдъхновен, на седмото небе от щастие...
Ако сте жесток злодей, си представете някоя „прекрасна" картинка. Направете някому нещо гад­но и открийте за себе си радостта. Има хора, които се чувстват добре само ако другите са зле, и се чув­стват зле, ако другите са добре!
Например имате проблеми със здравето, за­щото жена ви „композира", тя е внучка на Чайковски! Ами представете си, че взимате музикалния й инструмент, тази нейна цигулка, и я изхвърляте...
Или началникът ви не ще да се пенсионира и това ви вдига кръвното. Представете си, че аз на­реждам той да бъде уволнен и на негово място съм повишил вас.
Или мъжът ви задиря чужди булки - гледай ти, на стари години още го харесват! Нали? Създайте си радост!
Или съседът ви всеки ден нещо стърже, реже, дупчи с бормашина. В същия момент си представе­те, че сте грабнали големия чук, доближили сте го изотзад и дум... по кратуната. Той се просва. Какво щастие! Нали?
Или още по-добре! Ще ви напиша рецепта за аптеката: „За съседа - цианкалий три пъти дневно на гладно... До пълно постигане на целта!"
Значи измисляте си свой собствен образ на радостта! Нали?
Но не ви говоря за тази радост.
Скъпа читателко, ако сте майка, какво изпи­тахте, когато за първи път дадохте на детето си да суче? Представете си, че същото става сега! Усете­те в цялото си тяло нежност, трепетно блаженство, сладка отмала.
Това е един от ключовете за създаване на вътрешен подем при изпълнението на упражненията. Нищо привнесено отвън, нищо чуждо - вие го имате У себе си. Използвайте разумно своето богатство.
Възможностите на организма са неограничени.
А знаете ли, че мозъкът може да изгори тяло­то? Ако сте под хипноза и ви се покаже някакъв же­тон или монета, а после ви се каже, че ще я залепят за кожата ви нажежена, докато всъщност ви докос­ват с картонче, на същото място ще се появи истин­ски белег от изгорено и ще ви остане за цял живот.
Очакваното изгаряне наистина изгаря кожата. След година или две пак под хипноза ви се казва, че онова тогава е било топло картонено кръгче. До две седмици белегът ви ще се изличи завинаги. Орга­низмът сам премахва последиците.
Имах интересен случай в практиката. На паци­ент с белези от 60 на сто изгаряния кожата успешно се почисти и стана равна и гладка. Разбрахте ли ме?
Да разгледаме в един от случаите какво може да задържа клетника окован в заболяването. Нека си представим следната ситуация. Ле­карят ми предписва хапчета. Аз отварям човка, пар­дон, уста, пускам вътре хапчето, чакам да цамбурне и си седя.
Чакам!
Как мислите, какви банални мисли може да ми се въртят в главата? „Ще помогне ли - няма ли да помогне? Ами ако не помогне? Надали ще помогне, защото досега почти не е помагало."
Въпрос: участвам ли в изцеряването си? От­говор: не.
Нещо повече, пасивното очакване на резултата, а дори и съмнението оставят лекаря очи в очи с болежката ми.
Ако аз самият не участвам в оздравяването си, може ли лекарят сам да победи болестта ми? Дори да е мъдрец, той е обречен на неуспех в опита да излекува болник като мен.
Тук може да победи само хирург, който със или без ваше съгласие ще ви ампутира някой орган, и толкова. Няма орган - няма проблем.
Значи ще се радвам, след като получа поло­жителния резултат, но засега изчаквам. Осанката и мимиката ми (тоест „мускулният корсет") какви са? Съответните - чакаме! Нормално поведение на нор­мален болник несретник. Защо го правя? Защото всички го правят. Бе-е-е-е!
Това е една от закономерностите на затъване-то в болестта.
От гледна точка на разума постъпвам съвсем правилно. А разумът способен ли е да гради? Не. Той само пази създаденото.
Разумът се уповава на логиката. Логиката - на факта. А разполагаме ли с факта, че сме оздраве­ли? фактът е, че сме болни.
Кръгът се затваря. Няма изход. Ето омагьоса­ния дяволски кръг, който трябва да се разкъса. Как? Направете така: добийте външния вид на щас­тието, тоест мимиката на сит канибал и осанката на напуйчен пуяк, после ще се получи синхронизиране на външната форма и вътрешното ви състояние.
Изкуствено създайте в душата си радостно очакване, че щом глътнете хапчето, ще оздравеете.
Глътнахте ли го?
Сега си представете какъв искате да сте и про­дължете изкуствено да повишавате радостното си състояние, включвайки и силата на духа. Желание­то ви ще започне да се изпълнява.
А какво представлява веригата, която държи хронично болния далеч от оздравяването?
Да разгледаме скритите мотиви в поведе­нието му.
Всичките му подсъзнателни постъпки и стъпки в повечето случаи работят в защита на самото забо­ляване. Да-да, колкото и да е парадоксално, така е! Цялата му природа въстава против оздравяването, следователно и против лекаря, който се мъчи да му помогне.
В такъв случай и двамата - и лекарят, и болни­ят - са обречени на провал. Това продължава пос­тоянно с месеци и години.
Постепенно шансът за изцеляване намалява, намалява, намалява, защото болестта все по-дълбо­ко прониква в съзнанието, във всяка клетка на тяло­то, във всяка фибра на душата. С десетилетия бол­ният постъпва по един и същ начин и едно си знае: „Искам, искам, искам да съм здрав!"
Когато пациентът чака някой да го излекува, лекарят остава сам срещу болестта му. В това се крие една от тайните на хроничните несполуки във всички сфери на живота.
Принципът на поражението в живота, на изос­таването от живота, на разрушаването на живота, принципът на конфликт с околния свят е един и същ, схемата е приблизително еднаква.

[1] Напикаване (гр.) - бел. прев.