poiuyt88

Вчера за първи път от години се почувствах доста спокоен. Някак ги нямаше натрапливостите. Беше една от най-спокойните вечери за последните 10 години! Но ясно е, че това не е решение на проблема. Това няма да е за дълго. Да разбирам, че сега точно е моментът да действам. Когато започнат леко да действат лекарствата, предполагам че така по-лесно ще са прави и психотерапия. Може ли някакви коориднати на психотерапевт, занимаващ се с натрапливости. Благодаря, д-р Първанов.

Ами ходех на психотерапия, но нямаше много резултат. Но един психиатър, който няма да споменавам ми каза, че тези неща могат да се оправят без лекаства. И ми каза да правя дневник, в който да пиша мислите и контра-мислите. Мисля, че това ми помогна доста. Но постоянно трябва да действам, за да се чувствам добре. Готов съм да дам 150% процента, даже и повече, стига да получа облекчение. Доколкото знам Депресията и Тревогата вървят заедно. Искам и един сериозен психотерапевт. Чувам доста добри отзиви за Вас, д-р Първанов. За мен не е проблем да идвам колкото пъти е необходимо, стига всичко да се позатъпи. ИМам чувство, че намалих някои неща с 30-40% процента. Проблемът е, че имам кофти мисли за миналото и бъдещето. Разни съученици, които са ме дразнели постоянно ми се натрапват. Дори и в съня. Другото е хопохондрията. И мислите what if.

Здравейте, на всички. Пиша в този форум за първи път. Момче на 26 години съм. Минах през много доктори, които казаха, че имам ОКР. Веднъж GAD ми поставиха. От малък имам страхове да не съм направил нещо на някого или да не съм казал на някого нещо. Когато ходех на училище нещата ги имаше, но се появяваха много много рядко. Но дойдеше ли лятото и ваканцията, се повявяваше нещо като депресия и силни страхове. През 2009 година имах сериозна връзка, но лятото на същата година се разделихме. Тогава и завършвах. Веднъж тогава изядох един пакет с вафли и започна да ме е страх от Диабет. Започнах тогава да си меря захарта редовно. Не можех и на университет да ходя. Освен Диабета, имах и други страхове. От Рак, ХИВ и прочие. Най-гадното беше, че не работех и си седях вкъщи и имах нещо като депресия. Това е най-гадното в случая. Депресията. През 2013 година започнах работа и нещата леко се пооправиха. Страха от Диабет изчезна и сега на 1-2 месеца си меря захарта. Но постоянно седях на компютър. И това ме побъркваше. Смених миналата година работата с нова. Имам някаква натрапливост, че трябва да работя в чужбина и това е. Но преди няколко дни ме освободиха от работа и сега се чувствам зле. Преди месец трябваше да замина за чужбина да работя там, но се отказах. Тогава ми изписаха Анафранил, който пих 4-5 дни и го спрях защото ми беше много зле и не ми ставаше. А дозата беше много силна. Изписаха ми Деанксит, понеже си мислех, че ще ми подейства, но от него няма подобрение. Даже пак не ми става. Поне не съм толкова замаян. Пил съм много лекарства - поне 4-5 вида - Сероксат, Зипралекс, Деанксит, Веласин и т.н., но нищоне помогна. ЕДниственото подобрение идва от дневника, който си водя. Пиша си гадните мисли, и после пиша контра-мисли. Може ли съвет? Дали ходенето в чужбина е някаква обсесия, или просто трябва наистина да замина? Защото парите бяха добри, а работата беше горе-долу добра. Защото съм от София родом, а всички около мен са от провинцията. А никога не съм излизал навън. И някак се чувствам малоценен. Или това може да се махне с лекаства? Поздрави Edit: Забравих да кажа, че все още живея с родителите си в един апартамент.