Здравейте, бих искала да споделя моят проблем, на който се надявам да намеря решение. Получих първата си паник атака преди 1 година. Не знаех, какво става с тялото ми, беше просто както си стоя на лекция и не мисля за нищо такова. Следващата получих след няколко месеца и започна порочният кръг. Започнах да приемам антидепресанти, пих ги 6 месеца, в които дори летят със самолет. Паниката беше изчезнала. Проблема дойде тази година, юни месец, когато започна да става топло. Веднъж в метрото беше много топло, нямаше климатик, прозорците бяха затворени, при което на мен ми прилоша, най-вече получих паник атака и от тогава имам неописуем страх да пътувам с автобус или метро. Същото се случва и когато сутрин превозните средства са препълнени, чакам по половин час, за да се престраша да се кача. Гледам да се прибирам преди да стане обяд, тъй като мисля, че ще е много топло в превозните средства. От няколко дни вече блокирам и дори не мога да си преставя да се кача, страх ме е и тази ми фобия ми ограничава живота напълно, тъй като не мога да живея нормално. Опитвала съм да овладея положението, но винаги един глас в главата ми крещи, ами ако се задуша или припадна, няма въздух и се принуждавам да слизам на следващата спирка и така по една по една спирка, докато стигна на мястото. Вече нямам желание за излизане, за реализация, за нищо. Имам чувство, че живея само, за да се страхувам
