сте наясно , че това което описвате са само едни натрапливи мисли.Щом сте чели
за тях във форума, сте наясно, че те са феномен, който се получава, когато
човек е в по-голям стрес.Тогава връзката, между рационалният мозък и центъра на
страха се блокира частично и нашите страхове оживяват, било като страшни
картини, страшни мисли или усещане за импулси, които ни карат да правим чужди и
неприятни за нас неща За щастие, мозъка никога не загубва контрол и нищо от това
не става действителност.
,,Четох във форума по темата,но доста
неща не са ми ясни.Специалистите тук съветват да не се борим с мислите си,а да
ги приема ме.,,
Никога в постовете си не съм използвал термина ,,приемане,,, било за натрапливости , било
за страх.Тази дума в случая не ни дава никакъв
алгоритъм, как точно да стане това приемане и не мисля, че някой може да го
направи сам.Това, което съм писал е, че тръгвайки да се бори с тях, човек още
повече ги усилва, което не значи,че искам от него д а ги приеме-просто не знам
как практически да го направи.Знам обаче едно –когато човека започне да
контролира стреса си, натрапливостите изчезват.
А, за работа със самите натрапливости има
един общ принцип-да не им се позволи да се развиват.Тоест, да се прекъсват в
момента в който започната да идват в съзнанието ни.И тук има разлика, дали са
като думи, като образи или импулси.
Ако са като думи, една от възможните техники, които можете да направите, за да ги пресечете, се състои от четири стъпки.
Първата е, да дефинирате натрапливата мисъл като такава , казвайки си ,, Това е само
една натраплива мисъл.,,,
Втората стъпка е, да си дадете обяснение -,, Тя е само продукт на моят стрес,, Трето, трябва да пренасочите веднага мисленето си в друга посока. Четвърто-ако можете, да се опитате да излезете от тялото си и отстрани се видите как
спокойно продължавате да извършвате работата си.
Моля ви д-р Първанов отговорете ми на
въпроса възможно ли е човек с генерализирана тревожност да се самоубие или
нарани по някакъв начин?На този въпрос не можах да открия отговор във форума.
Трябва да си доста смел да се самоубиеш, а тревожните хора са страхливи, дори много
страхливи.
Много ли е зле положението ми?
Имате една напраплива невроза, нищо повече.
Тъй като не съм приемала успокоителни и не мога да кажа дали
съсътоянието ми се повлиява от тях,каква в вероятноста да имам БАР.
Никаква.
Понякога имам чувството,че губя връзка
с реалността.
Това е нормално оплакване при невротичните състояния.
Моля да ме извините,ако въпросите ми ви подразнят по някакъв
начин,но всичко случващо се с мен ми е като в мъгла.
Когато човек е уплашен има много въпроси,
не се притеснявайте и питайте.
