Това са тотални глупости... Такава система тук в България НИКОГА не е била вкарвана, защото няма как за 30 години псевдо-демокрация да се появи. Само имената се смениха, но комунистическата школовка си остана същата, и в политиката, и в училищата, и навсякъде. Просто няма как стари кучета да научат нови номера... Аз като дете на демокрацията, веднъж не видях някой да ме насърчи и поощри че съм добър в нещо. Напротив, даже се занимаваха с мен по-малко, защото не бях от "проблемните деца"... Трябваше след много усилия и време да намеря отделни частни фирми ръководени от хора като мен, за да вляза в среда която наистина е състезателна и търси/поощрява/развива хора с качества и възможности. На повечето места цари ужасяваща посредственост, и си ценен единствено по това на кого си "приятел"...
Тук не говоря и за болната амбициозност на повечето родители детето им да има "шестици". Напротив, "оценките" които другите ти дават не значат абсолютно нищо, а са само показател за патологичната нужда на тези родители да бъдат самите те оценени.... Но това е друга дълбока тема. Възможности, качества и "оценки" са две различни неща...
Също не говоря за крайности, в които голата амбицията е поставяна над това което реално правиш, и над реалните качества които развиваш и доказваш. Такава в някаква степен съществува в Америка, макар че е по-скоро по "високите етажи", а не е в здравословна конкурентна среда която направи Америка това което е.
Към автора мога да кажа, че е момче (да не се залъгва), което тепърва прохожда в една сложна обстановка. Годините в училище са най-вече човек да види какво го влече и в какво е добър. За съжаление, след 8-ми клас, според мен, те водят най-вече до затъпяване и загуба на време, поне за момчетата. Човек може да си позволи подобно затъпяване, само ако живее в т.н. "развита страна", и всичко в нея е уредено, той само трябва да си заеме мястото като зъбно колело в някоя система. За България това не важи, и човек трябва да се научи да оцелява в много по-сложна среда, в истинския живот, в джунглата... Сам трябва да си потърсиш средата и хората, която ти съответстват. Като не тук, на запад, на изток... За добро или лошо, границите се отвориха, извинения няма. Само че не можеш просто да ревеш и търсиш хора, хората се обединяват покрай идеи и цели. Първо ти трябва да имаш цели в живота, за да намериш от там и подобни хора.
И друг път съм писал по тая неразбираема за повечето тема. Проблемът в тези неща се коренни най-вече в бащата (и по-точно липсата му). Бащата представя света пред детето. Целите, амбициите, желанието да постигнеш, да се бориш, да бъдеш идват от мъжа. Жената е пасивната и приемащата страна, и никога, ама никога по тези теми не слушай жени... Дете израснало без баща на място, бива потопено в една аморфна обстановка, в която все повече му пука за социалната среда, и все повече позволява тя да му влияе и да го определя. Няма кой дори да му даде пример, че поне един мъж, може и трябва да се оправя сам, трябва да се отстоява сам. Няма такова нещо като депресии и фобии при мъжете, това са женски истории... Просто приемаш живота такъв какъвто е, и даваш нататък преследвайки собствените си цели. Ако ще наоколо и потоп...
Така че си потърси мъжки терапевт, но мъж на място, на който искаш да приличаш, който да ти покаже какво е истинска увереност, за да не се налага да се хващаш на играта на ниско и високо самочувствие. Също нещо което аз съм изпробвал - търси мъже за пример в книги, дори youtube. Виж кое ти изглежда като силен, градивен мъжки пример в който виждаш себе си. За съжаление така сме изградени, че винаги ни е нужен пример, макар че пътя всеки сам си го извървява от нулата... Старата концепция беше, че примерът идва от семейството. Тя вече не важи, защото семейството като структура е унищожено. Живеем обаче в информационен век, и имаме достъп до огромно количество информация, която в някакъв смисъл е по-добър заместител на ограниченият семеен модел. Само че иска лична инициатива, не някой да върви след теб и да те ръчка насила...
