Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Социални проблеми


Winner

Recommended Posts

По същество:

Аз съм на 18г. Мъж/момче в зависимост от определението ви.

От наблюденията ми до този момент съм заключил че най-вероятно страдам от отбягващо разтройство на личността, като алтернатива е социална фобия, но ще се обърна към това след малко.

От малък съм до голяма степен изолиран, никога не съм имал повече от 1-2 приятели и никога не съм имал гадже, нито какъвто и да било интимен контакт с момиче.

С навлизането ми във пубертетските години, всичко това беше началото на депресия, която в свой ред ми причиняваше пристъпи на паника, които едва не ме докараха до самоубийство  (няколкократно.)

Посредством всичко това реших да опитам лечение с медикаменти, отидох на консултация с психиатър, който ми изписа антидепресанти (SSRI.)

Приемахме ги за известно време, може би 1-2 месеца преза които не наблюдавах никаква промяна.

Сега няколко години по-късно си лекувам депресията със слаб стимулант, първоначално предназначен за нарколепсия, използван неофициално като ноотропично вещество (заради което го пробвах,) и сега ми служи като антидепресант. 

Това е Модафинил, инхибитор на транспорта на допамин, сератонин и други по-слабо афектирани невропредаватели.

След началото на приема ми на Модафинил, живота ми определено се подобри драстично, учебните ми дейности се възобновиха, грижа се за здравето си, тренирам отново и съм способен да социализирам на адекватно ниво.

За съжаление обаче, тази история няма щастлив край, проблема който ми довлече депресията първоначално все още не е решен, макар и да съм способен да социализирам без притеснения, (няма фобия) се чувствам напълно неспособен да създавам емоционални връзки, макар, че отчаяно искам.

Използвам различни методи за дистанциране като чуство за малоценност (бивш) или надменност, (текущ) които са просто две страни на една и съща монета, независимо дали съм тих и затворен или абсолютен задник, ефекта е един и същ, изолация, а причината, страх от емоционални връзки.

Извинявам се за дължината на описанието, но не мога да съм сигурен кои детайли са важни.

Ако някой всъщност има търпението да го прочете, ще се радвам да чуя мнението ви или да отговоря на въпросите ви.

(Прекопирано от "Психология и Психотерапия" по препоръка на Орлин Баев.)

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 39
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Здравей :)

От цялото си сърце ти желая успех! 

Моите въпроси са:

- Как си представяш приятелите, които би искал да имаш?

- Как си представяш своя пълноценен социален живот? 

Линк към коментар
Share on other sites

Предполагам че идеалните приятели за мен биха били интелигентни и силно амбицирани хора.
Хора със специфична цел в живота, които всъщност активно работят за постигането и.

А относно втория въпрос, наистина ми трябваше да се замисля, но мисля че пълноценно за мен би било да съм заобиколен от приятели подобни на това за което писах първоначално, хора които непрестанно предизвиквам и от които бивам предизвикван да бъда по-добър от колкото съм във всяко отношение и също толкова важно би било да имам момиче/жена до мен със същите качества.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Ще се обадя малко по общо :) .

Проблема тръгва от мисълта , че с теб се случва нещо необичайно .( С навлизането ми във пубертетските години ). В същност се е променяло твоето мнение за случващото се . Просто разтеж ... И втората грешка , да се довериш на хапчетата . Те да ти помогнат в промяната на светоусещане/поведение . Май вече си усетил , че не това е точния начин . :) ...Даже  си е и опасен , тъй като подтиска използването на волята и способства за атрофирането ѝ .

На практика , трябва да се пренесеш обратно в ума на детето . Да ,,видиш" неговите взаимоотношения (тези които те интересуват) с очите на мъжа . Да проследиш промяната им с годините и разбереш естествената им промяна в течение на разтежа .Това се прави в полусънно състояние (преди заспиване или при събуждане ) .

Ето някои помощни факти : Страхът във всякаква форма е анти-живот .Страхът е средство за рушене .

Където и да съм бил да уча или работя . Външно съм бил в приятелски отношения със всички . Но , по вътрешно усещане съм имал от нула до трима приятели .

Интимния партньор е стредство да се научим да обичаме . Секса е мъничка част от това , което човек има шанс да получи  . Ако успее да отстрани страха и опита да контактува ---душа с душа .

И един въпрос . Какво е за теб ,,емоционална връзка " ?.Търсиш , а не я намираш . Простия отговор е , че не я разпознаваш . Но конкретно как е ? Ако започнеш да си го обясняваш , не се крий зад термина ,,страх" . Причината обикновенно е в някоя интерпретация на взаимоотношения .

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Благодаря за отговора!

Ще се опитам да се обърна към всяка точка една по една:

Относно мисълта че се мисля за "необичаен" е много трудно да отрека понеже почти всички на моята възраст си мислят същото, а знам ли, много от тях може би се чувстват по същия начин.

Специално за хапчетата ми е ясно, че не са дълготрайно решение, но ще свършат работа докато намеря такова.

Но това за връщането "обратно в ума на детето" наистина ми е малко абстрактно, не съм напълно сигурен че разбирам.

И най-важното, възможността да не забелязвам емоционалните връзки (или потенциала за такива) около мен ме тревожи, без съмнение е имало случаи в които съм се изненадвал от нещата, които толкова небрежно пропускам.

Имате ли някъкви мнения или препоръки?

Какво за мен е "емоционална връзка"?

Специални взаимоотношения между два социални индивида, основна единица на социално общество.

Редактирано от Winner
Пропуск
Линк към коментар
Share on other sites

За да създадеш емоционална връзка с някой, първо трябва да можеш да я създаваш със себе си.  Ако не разпознаваш емоциите си и не можеш да определиш отношението към собствената си личност е абсолютно невъзможно да създадеш емоционален контакт с който  и да е.

За съжаление ние се свързваме с хората според собственото си емоционално чустване. Ако не се обичаме и не разпознаваме себеобичането, няма как да се свържем през обич и любов с който и да е. Това важи за всички емоции. Ето защо огромната част от нашите взаимоотношения не са никак приятни и хармонични, защото не умеем да се свързваме със себе си съответно и с другите. Ако аз не съм уверен в себе си, ще се свързвам през недоверие с всеки, защото ще пазя собствената си неувереност /слабо място/ . 

Моята насока към теб е, опитай се да определиш какво чувстваш към собствената си личност. Как се отнасяш към нея?

Редактирано от Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

(Но това за връщането "обратно в ума на детето" )--------------Да си спомниш възможно най подробно . Да се опиташ да го преживееш отново .Нещо като медитация .

(Това е Модафинил, инхибитор на транспорта на допамин, сератонин и други по-слабо афектирани невропредаватели. )------------Сега вече има голям избор от ,,стимулатори" .)Те по принцип са измислени да играят ролята на патерица , за преодоляването на конкретен проблем . И незвисимо че са много усъвършенствани , Поради самото си естество на човешко творение , си остават механизъм , камък за временна стъпка , колкото да се окопитиш . Те винаги заместват някаква човешка функция , явно несъзнателна и за момента нейзползвана . Оправянето е в стрмежа да подредиш мисленето си по съзидателен за теб начин .Начин според който след години да не съжаляваш за днешните пропуски .

Обикновенно проблема идва , когато мисленето изградено на приети и подредени вътрешни ценности ,се сблъска с реалноста в обществения живот . Това дали ще стане постепенно , като бавно проглеждане , или рязко , провокирано от житейско преживяване , е само щрих от проблема . Разбира се трудностите са при втория случай , тъй като липсва времето за преработка на преживяванията .

Диди е специалистката !

 

Линк към коментар
Share on other sites

Чувствата ми към собствената ми личност са позитивни в общия случай, понякога граничещи с арогантност, знам че съм способен на много и винаги се стремя към промяна за по-добро.

Единствената пролука, поне доколкото знам, е именно тази самота, която ако бъде оставена "срутва" самочувствието ми с мисли подобни на "ще си остана сам", "не мога да търпя повече", "отвращаващ съм", някоя друга самоубииствена мисъл и други подобни.

Самочуствието ми изглежда до някъде изкуствено, точно заради тази слаба точка с която много лесно може да се срути.

Вероятно точно тази пролука, тези мисли дебнещи под повърхността, че не заслужавам или че не бих могъл да бъда в емоционална връзка са същите които ме възпрепятстват от нея.

Но всички мерки предприети до сега, като да се боря със собственото си самочуствие или да се самозалъгвам, че емоционални връзки не са ми нужни, просто отбягват проблема, до момента не виждам решение.

Редактирано от Winner
Линк към коментар
Share on other sites

преди 20 часа, Winner каза:

Чувствата ми към собствената ми личност са позитивни в общия случай, понякога граничещи с арогантност, знам че съм способен на много и винаги се стремя към промяна за по-добро.

 

Ако прочетеш внимателно, какво си написал, ще видиш, че това изречение няма никакво съдържание. Позитивни чувства няма, има точно определени чувства, като всяко от тях има точно и ясно съдържание. Едно е съдържанието на чувството Радост, а съвсем друго на чувството Доволен съм ако нямаш ясна и точно представа за това какво е отношението ти към себе си, няма как да се свържеш добре с хората. Изпитвам към себе си обич е едно, а радвам си се, е съвсем друго. Тези чувства, ако ги слагаш в графа "позитивни" в никакъв случай не могат да станат арогантни. Арогантен е човек който изпитва  Горделивост / не гордост, това е друго чувство/ , самодоволство /не удовлетвореност, това е с друго съдържание/ страх, гняв и т.н. Чувства, които са много пъстри като съдържание и определят поведението и излъчването на човека, а съответно и свързването му с хората. 

Та, какво чувстваш към себе си, Без общи определения лишени от смисъл и съдържание?

преди 20 часа, Winner каза:

 

Единствената пролука, поне доколкото знам, е именно тази самота, която ако бъде оставена "срутва" самочувствието ми с мисли подобни на "ще си остана сам", "не мога да търпя повече", "отвращаващ съм", някоя друга самоубииствена мисъл и други подобни.

 

Това което описваш не е самота, а страх - СТРАХ ме е, че ще остана сам, СТРАХ ме е, че съм отвращаващ и ще бъда отхвърлен,  самоубийствените мисли са индикатори за желанието на човека да избяга от действителността, която си е създал.

преди 20 часа, Winner каза:

 

Самочуствието ми изглежда до някъде изкуствено, точно заради тази слаба точка с която много лесно може да се срути.

 

Самочувствието ти изобщо го няма, заради липсата на чувства като самоувереност, любов, радост, обич, спокойствие и подобни, насочени към теб самия.

Не е лесно да определим себе си. Всички мислим, че се познаваме много добре, но когато трябва да си направим характеристика стигаме до общи и шаблонни понятия без смисъл. Опитай се по - задълбочено да разгледаш себе си. И отново, какво е отношението ти към личността наречена твой Аз.

Редактирано от Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

От начало тогава:

Мога да опиша единствено тези депресивни състояния, панически атаки може би, които полу-описах в предишния отговор.

Най-ясното е гняв, насочен към мен, защото не мога та се променя, насочен към света, защото "не е честен" и други измислени на момента.

В общия случай не чувствам почти нищо, може би леко доволен, но това е просто резултат от хапчетата, без тях съм отново гневен, изпълнен със себеомраза.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако основно си гневен на себе си,  промяната започва с осъзнаване и канализиране на гнева. Сега го насочваш към състоянието и хората, но всъщност гнева е в обратна посока. Опитай да се провокираш и да се поразгледаш,  на какво в себе си си гневен? Като изключим състоянието, защото то е следствие на твоя гняв, а не причина.

Линк към коментар
Share on other sites

Ще се опитам да помогна ( надявам се) , като с думи предам предположенията си .

На 18г. ..мъж ... В кръвта му има повече хормони тласкащи към изява .Но не се познава като емоции и реакции за много неща . Правят му впечатление само някои отделни неща , защото са неласкави за него .И поради нетърпение и непознаване на истинското отношение м/у хората , което никога не е еднозначно , прави трагедий .Това е добре само като основа за формулиране на въпроси . А не да си мисли че е лош , или друг някой постъпва лошо, Всички сме и лоши и добри .При добро желание и търпение това може да се види във всичко . ..... Но Winner , радвай се , защото виж  британците колко по късно си задават подобни въпроси . :)

https://www.vesti.bg/lyubopitno/vyzrastta-na-koiato-nastypva-pyrvata-seriozna-kriza-6076218

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Както спомена Александър, вероятно има много неща, които пораждат гняв, които не виждам/разбирам, но за момента мога да кажа следното:

Идеята че всичките ми социални отношения изглеждат сякаш са водени от "невидима ръка" към провал ме вбесява.

Факта е, че тази невидима ръка е моята, просто си нямам идея защо и как го правя.

На тази степен ми е ясно че съм започнал съзнателно да отхвърлям нови хора, просто защото не желая да преминавам през необясними болки и разочерования отново и отново, без какъвто и да било прогрес.

Изолирам се съзнателно докато не си "реша проблема", макар че всеки рационален човек би видял, че изолацията е точно обратното на решение.

И колуминацията, след всичките си провали, след като всичките ми надежди бяха премачкани, искам помощ от непознати хора по интернет, защото никакво количество книги, рационалност или хапчета не могат да ми оправят прецакания емоционален свят.

И нека подчертая, не съм тук защото съм тийнейджър страдащ от липса на популярност, променливи настроения самодиагностицирани като пристъпи на паника и други, знам че е типично, виждам го ежедневно, тук съм защото съм изолиран и всеки път изглежда твърде стръмен.

Гневен съм именно заради всичко това.

Редактирано от Winner
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен , се обади на Диляна . Виж профила ѝ . ....А иначе гнева е защитна реакция . Изработваме я от много малки , като копираме нечие поведение . Не съм на ясно , дали не е първата реакция на егото ни , за утвърждаването в света .За мен бе важно да осъзная безмислието му . И разглеждайки го не видях никаква полза , освен да приведе тялото в готовност за усилна работа . Но неразбиране причината  която го предизвиква , довежда до продължителна гневливост и , изтощава резервите . Все пак това е обикновена телесна реакция и е разбираема поради механичноста ѝ .Значи много си прав , че изхода е като вкараме разбиране . Т. е. проявим творчество . Един духовен приом е приемането . То --приемането е да си кажеш ,,да ситуацията е може би такава и аз я виждам , опитвам се да я разбера  . Но преди всичко съм съгласен с нея и я поставям като изходна точка за разбирането на реалноста и собственото си развитие " .

Изолацията е хубаво нещо , Оставаш на саме със себе си и е възможно да се опознаеш .

пп ... когато решаваш проблем , от време на време го оставяш в страни за малко . Той не е целия живот . Огледай се , виж другите как се справят , потърси аналогии в природата . Порадвай се на нещо което виждаш , на нещо което имаш ... Така че огледай се в темите и писаното във форума . Може нещо да те насочи и освободи напрежението .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Това, което ще напиша по-долу НЕ Е  за момчето/мъж на 18 г, сложил си многозначителното име Победител. 

Ето, скъпи родители - млади и на възраст, като мен! Ето го, скъпи колеги - педагози, очевАдният плод на състезателната система на образование и възпитание, която "успешно" въвеждате през последните 20-30 години. Това момче с всичките му мечти и надежди, с представите му за живота и хората, с ценностната му система, с всичките му болки и лутане и сривове - това създава "конкурентната среда и целеполагане". Виждах, знаех още тогава - още през 90-те на 20 век - че децата, възпитани в тази система, ще се наредят на опашка за хапчета, стимуланти и психотерапия. И това стана. Не се радвам, плаче ми се. Е, в това ги настигнахме - онези зад океана..... Нейсе... Не ми се пише повече, огорчена съм безкрайно... 

Млади родители, умолявам ви, пазете децата си от състезанието за оценки и отличен успех, за класиране и похвали, слава и аплодисменти! Тези последните са по-лоши от депресиите и наркотиците, защото ТЕ  са това, което ги предизвиква. Да, сигурна съм. И сега ще ми кажете, че ако няма оценки и състезание, децата няма да учат??? Точно обратното! Точно когато отпаднат, децата възвръщат естествената си любознателност.... Виждам го с очите си вече 20 години и повече... 

Победителю "Winner" - този свят НЕ Е  състезание, както се опитват да те убедят всички и всичко. Те го правят, за да притежават твоя живот, ум и сърце. Отхвърли сравненията с другите хора, спри да поставяш тях и себе си в някакъв калъп на "интелигентен и успял овен в стадото". Откажи се от победите - отвори очите си за малките си радости и за красотата на човеците до теб. Това също е предизвикателство, повярвай ми. Но то ще те изведе от омагьосания кръг, в който системата те е натикала от невръстен... 

Защо ли ти го казвам? Може би все пак се чувствах длъжна да го направя... Дали ще се замислиш над написаното по-горе, не знам. То беше моята излята тази сутрин болка... 

Е, светъл ден, все пак... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Winner ! Страхотен псевдоним  ! Както Диляна Колева вече ти каза, така и аз ще ти кажа :

Нямаш нужда от лекарства, а от изграждане на нова и стабилна самооценка, преработка на виждането за себе си. Това ще ти донесе самоувереност, а след това ще последват и множество приятелства, любовни отношения и т.н. Ако не обичаш себе си, не се чувстваш добре в собствената си кожа, не се усмихваш като се погледнеш в огледалото, няма как да привлечеш нещата, хората и събитията, които искаш. Ние привличаме събития и хора в нашия живот, отговарящи на енергията, която ние излъчваме. 

Започни с нещо простичко - всяка сутрин след като си измиеш зъбите се погледни в огледалото и  кажи : "Обичам те, Winner, наистина те обичам". Защото ти наистина си Winner.

Съветвам и да работиш с професионалист и да създадеш Рая на твоята Земя възможно най-скоро.

Прочети и тази книга :

https://chitanka.info/book/6994-otvori-syrtseto-si

Поздрави от мен и успех !

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте! Много съжалявам, че спамя в разговора, но не съм сигурна как да започна нова тема..

Момиче на 20 години съм и все още съм девствена, никога не съм имала приятел. Усмихнато и успяло момиче съм. Винаги съм била отличничка, следвам в университет, външно съм хубава и изглеждам уверена, но от изестно време започнах да се терзая за много неща. 

 Първата ми целувка беше на 16 години и беше ужасно неловко, дори страшно изживяване за мен! Бях суупер притеснена и въобще не се насладих. Втората целувка мина много по-добре, но не усетих тръпка към момчето. Следващото момче, с което се целувах беше в една дискотека и имаше страхотна химия между нас! Но това си беше за една нощ на морето и до там.. Всичко ок до тук, но започнаха да идват някакви странни мисли в главата ми като станах на 19. Имам най-добра приятелка и много си я обичам. Но изведнъж започнах да се притеснявам тя да не ме помисли за лезбийка (това звучи супер тъпо и налудничаво, знам!). Смятам я за много красива и така започнах да имам чувтството, че имам привличане към нея, а не искам да имам сексуален акт с нея?! И така доста често като съм с приятелка понякога ме е страх тя да не си помисли, че я харесвам, когато се грижа за нея и т.н., а същевременно я намирам за много красива и си представям защо мъжете биха я харесали. В същото време изобщо не мога да кажа, че харесвам жени! Напротив! Харесвам мъже, даже много си бях харесала едно момче от университета, но не станаха нещата с него. Много ме е страх, тъй като примерно харесвам дадено момче, но много рядко като целувам съответното момче изпитвам влечение. Не изпитвам нищо, нямам пеперудите в корема... по същия начин е и с връзките. Като че ли имам страх от тях. В момента, в който някое момче, което харесвам, ме хареса обратно, започвам да му намирам дефекти и даже се погнусявам от него. 

Наистина много ме е страх да не съм лесбийка или асексуална, или някаква луда. Маструбирам от много малка, всеки ден, по доста време (като докато мастурбирам винаги гледам жени, гърди и т.н.) ... и като че ли само така намирам удоволствие.. помогнете ми, моля ви!!! (може би трябва да добавя, че съм и много тревожна личност.. изживях период на деперсонализация наскоро.. дали тези терзания не са пък следсвтие от това, че се тревожа за всичко.. или съм шизофреник..?)

Благодаря ви!

Линк към коментар
Share on other sites

Питаш ,,нормално "момиче ли съм .Объркана си а бързаш . Приеми като милване по главата думите ми на усмивка ...Напълно естествена си , както всички останали .Сексуалните нужди са инстинкт . Но начинът им на задоволяване е следствие начина на мислене и е лесно да се направлява . Етикетите които е модерно да се лепят , като лесбиика  , обратен и др. подобни , имат резон единствено като установен модел на поведение . А знаем че това е въпрос на избор , независомо съзнателен или несъзнателен .Гледала ли си филма ,,Феята на зъбките" .Основно качество на човека е да може да обича . На сетне идва избора , как да става това .А инстинктите са най на края , Те могат да се направляват стига човек да има желание за себепознание .

пп  импулсите на харесване и нехаресване не можем да ги владеем . Можем да владеем поведението си .

 

 

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Първоначално, благодаря на всички за отговорите.

От известно време се колебая дали да продължа тази тема или не, опасявам се че казаното до сега не ми беше полезно и в следствие реших че е по-добре да не губя нито вашето, нито моето време повече.

Но.. след поредния провал за връзка, какво мога да направя, физически имам чувството че се задушавам от тази болка.

Явно е, че тези разговори онлайн няма да могат да ми помогнат.

И за това, ако е възможно, бих желал препоръки за добър психотерапевт, който всъщност мога да посетя, в Русе по възможност, а ако не е, нямам проблем да пътувам.

Благодаря отново.

Редактирано от Winner
Линк към коментар
Share on other sites

Обърнете се към някой от нашите психотерапевти - в подфорума психотерапия онлайн и тук в тази тема са писали също. Пишете лично съобщение, за да сте сигурен, че сте се свързали. Само дано не очаквате, че с някакво хапче или заклинание ще ви решат проблема... 

Усещането за провал ми е добре познато... то не зависи от външните обстоятелства и хората около нас, от случките... Носим си го вътре в нас самите. Пак ще повторя - това е резултат от цялостното ни отношение към възпитанието и израстването на децата - проклетото състезание и отчитане на ценността на човека по точките, "извоювани" на теста. Не те питат радва ли те нещо, питат първенец ли си. Не те питат интересно ли ти е - питат каква ти е оценката..... После - депресии, тревожности, провали... Неизбежно е. Любовта е лекарството... Но не тази любов към първото място на почетната стълбичка, не тази към победите - тя е генераторът на проблемите... 

Линк към коментар
Share on other sites

В 11/21/2017 at 9:50, Донка каза:

Ето, скъпи родители - млади и на възраст, като мен! Ето го, скъпи колеги - педагози, очевАдният плод на състезателната система на образование и възпитание, която "успешно" въвеждате през последните 20-30 години

Това са тотални глупости... Такава система тук в България НИКОГА не е била вкарвана, защото няма как за 30 години псевдо-демокрация да се появи. Само имената се смениха, но комунистическата школовка си остана същата, и в политиката, и в училищата, и навсякъде. Просто няма как стари кучета да научат нови номера... Аз като дете на демокрацията, веднъж не видях някой да ме насърчи и  поощри че съм добър в нещо. Напротив, даже се занимаваха с мен по-малко, защото не бях от "проблемните деца"... Трябваше след много усилия и време да намеря отделни частни фирми ръководени от хора като мен, за да вляза в среда която наистина е състезателна и търси/поощрява/развива хора с качества и възможности. На повечето места цари ужасяваща посредственост, и си ценен единствено по това на кого си "приятел"...

Тук не говоря и за болната амбициозност на повечето родители детето им да има "шестици". Напротив, "оценките" които другите ти дават не значат абсолютно нищо, а са само показател за патологичната нужда на тези родители да бъдат самите те оценени.... Но това е друга дълбока тема. Възможности, качества и "оценки" са две различни неща...

Също не говоря за крайности, в които голата амбицията е поставяна над това което реално правиш, и над реалните качества които развиваш и доказваш. Такава в някаква степен съществува в Америка, макар че е по-скоро по "високите етажи", а не е в здравословна конкурентна среда която направи Америка това което е. 

Към автора мога да кажа, че е момче (да не се залъгва), което тепърва прохожда в една сложна обстановка. Годините в училище са най-вече човек да види какво го влече и в какво е добър. За съжаление, след 8-ми клас, според мен, те водят най-вече до затъпяване и загуба на време, поне за момчетата. Човек може да си позволи подобно затъпяване, само ако живее в т.н. "развита страна", и всичко в нея е уредено, той само трябва да си заеме мястото като зъбно колело в някоя система. За България това не важи, и човек трябва да се научи да оцелява в много по-сложна среда, в истинския живот, в джунглата... Сам трябва да си потърсиш средата и хората, която ти съответстват. Като не тук, на запад, на изток... За добро или лошо, границите се отвориха, извинения няма. Само че не можеш просто да ревеш и търсиш хора, хората се обединяват покрай идеи и цели. Първо ти трябва да имаш цели в живота, за да намериш от там и подобни хора. 

И друг път съм писал по тая неразбираема за повечето тема. Проблемът в тези неща се коренни най-вече в бащата (и по-точно липсата му). Бащата представя света пред детето. Целите, амбициите, желанието да постигнеш, да се бориш, да бъдеш идват от мъжа. Жената е пасивната и приемащата страна, и никога, ама никога по тези теми не слушай жени... Дете израснало без баща на място, бива потопено в една аморфна обстановка, в която все повече му пука за социалната среда, и все повече позволява тя да му влияе и да го определя. Няма кой дори да му даде пример, че поне един мъж, може и трябва да се оправя сам, трябва да се отстоява сам. Няма такова нещо като депресии и фобии при мъжете, това са женски истории... Просто приемаш живота такъв какъвто е, и даваш нататък преследвайки собствените си цели. Ако ще наоколо и потоп...

Така че си потърси мъжки терапевт, но мъж на място, на който искаш да приличаш, който да ти покаже какво е истинска увереност, за да не се налага да се хващаш на играта на ниско и високо самочувствие. Също нещо което аз съм изпробвал - търси мъже за пример в книги, дори youtube. Виж кое ти изглежда като силен, градивен мъжки пример в който виждаш себе си. За съжаление така сме изградени, че винаги ни е нужен пример, макар че пътя всеки сам си го извървява от нулата... Старата концепция беше, че примерът идва от семейството. Тя вече не важи, защото семейството като структура е унищожено. Живеем обаче в информационен век, и имаме достъп до огромно количество информация, която в някакъв смисъл е по-добър заместител на ограниченият семеен модел. Само че иска лична инициатива, не някой да върви след теб и да те ръчка насила...

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

Явно е, че тези разговори онлайн няма да могат да ми помогнат

Може би не разбираш основното . Като се замисли човек , вижда че то е основно във всяко общуване .То е твоето лично отношение . То е определящото . То създава представите чрез които виждаме . .....На право--------общуването , особенно онлайн е само повод да видиш нещо различно и то да ти послужи за различно действие . Едва след това , когато опиташ нещо , можеш да си сигурен , каква работа върши .Ако споделиш какво си опитал и какво е станало , може да има продължение .Или да последваш съвета на Донка ,.Това е най добре .Също е полезно да се разровиш във форума ,в момента не мога точно да дам следа .

А Iti си личи че няма представа за училищата преди ,,демокрацията " . Разбира се не знам за програмите , но достатъчно съм живял в училищата не като преподавател .Така че съвременната програма на обучение наистина бе въведена , гласно и негласно , чрез изискванията  от министерството .Отпаднаха  едни правила от преди 10 ноември и не бяха заменени с нищо , Тяхното място бе заето от мненията на новоизлюпени ,,бизнесмени" . От мнения приличащи на правила . Те за това постоянно ги сменят и поправят .

Смятам форума за сериозна и обективна среда . И за това да не бъркаме вестикарски термини и похвати . Да оставим политиците да се разбират , защото за обикновения човек тези термини означаваха само нужното за момента .Променят се с времето и нуждите .

пп  Iti  ,   какво ще кажеш за двете гвардейки които преди година назначиха .За мен това е обезличаване  идеята за представителност на гвардията ............Семейството , като структура и основа на обществото , на практика не е унищожено  . Точно пренебрегването му довежда хаоса и липсата на опора в младите . Сам го доказваш с думите си за влиянието на бащата . Незачитане да традиционните семейни ценности и в бъдеще , ще дава асоциалност  .Ако следиш разпространението на ,,новите полове" ще забележиш че и тяхния стремеж е да се впишат в семейния модел на близкото минало .

 

 

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Честно казано ми се струва че Iti каза най-смислените неща тук, колкото и да са неприятни, другите се захващате за "състезателната система на образование и възпитание" и как аз съм резултат на нейните недостатъци.
Аргумент който е базиран на нищо повече от предположения.

Първото нещо е, че амбициите ми са си изцяло мои, нямат нищо общо с образователната система (макар и да имат много общо с образование) и в края на краищата мястото за тоя спор изобщо не е тук!
Бихте се изненадали от апатията която проявявам към тая ваша скапана система.

Второто и по-важно нещо са всичките тия простотии за това "да се приема" и "да се обичам", тук отново Iti беше прав като изтъкна че всички тези горе подчертани проблеми произлизат от липсата на бащина фигура, това е нещо което аз не подчертах но сега като се замисля може би нямаше да помогне много.
Това чувство, че си недостоен за женски контакт, че не си мъж и никога няма да бъдеш НЕ Е ЧУВСТВО КОЕТО ПРИЕМАШ, дори не е чувство което иска да бъде прието и идеята че трябва да приемеш че си путка (колкото и субективно да е това) не помага а вбесява.

Като цяло това ми е мнението за този разговор, съжалявам че си изтървах маската на цивилизованост, но в момента преминавам през ад и всички тези глупости просто не помагат.

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

Това чувство, че си недостоен за женски контакт, че не си мъж и никога няма да бъдеш НЕ Е ЧУВСТВО КОЕТО ПРИЕМАШ,

Това чувство си го създал ти , По точно някой го е подхвърлил а ти си го приел .Трудно е да се разбере че сам създаваш и изживяваш чувствата си . То Ити казва същото но по друг начин , Щом ти е от полза ,заначи добре ,намерил си начин .

Линк към коментар
Share on other sites

Диляна Колева какво означава " има точно определени чувства, като всяко от тях има точно и ясно съдържание." има ли някакво определение за това (като за хора, които не са терапевти), как може да разпознаем съдържанието на чувствата си? 

Изказванията Ви в темата са доста интересни, аз лично не бях си задавала въпроса "Какво чувствам към себе си"? Знаех, че понякога в някои ситуации, взимайки дадени решения, не съм настроена приятелски към себе си. Знам за важността да обичаме и приемаме напълно себе си, но не винаги ми се получава, радвам се поне че не се отказвам да опитвам.

Редактирано от Калисто
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...