_Niki_

Здравей на всички! Може ли да ми препоръчате психолог или психотерапевт от Варна, който да може да ми помогне да преодолея страховете си от хората. Най - накратко става дума, че се притеснявам да не бъда подиграван, унижаван, злепоставен пред другите хора и използван. Постоянно когато съм сред хора си мисля, че съм наблюдаван и чакат нещо да сгреша или да се изложа и да ми се пресмиват. Тези страхове ме съпътства от много години и все още не мога да ги преодолея. Опитвам се да съм сред хора и да излизам, но кога искам да кажа нещо блокирвам, целия се вкочинявам, почвам да треперя и гласът ми трепери, свива ми се гърлото и мислите ми от главата се изпаряват. Искам и имам голямо желание да общуват с другите да се свързвам, но тези симптоми и това, че ако кажа нещо ще ми си пресмиват тотално ме парализират. Също така ме срам да кажа на роднини или близки, че имам такива страхове, те си мислят, че ме мързи и не искам да работя, но само аз си знам какво ми е и как се чувствам. Когато се запозная с някой нов човек и ми се стори приятен и искам да си запазя приятелството с него, тогава започвам да се правя на жертва, като си предлагам помоща и давам пари ако е закъсал например, за да му спечеля одобрението и да не ме отхвърли или изостави. Тогава усещам, че ме използват само заради това и така вярването ми че съм използван от другите се потвърждава и кръгът при мен се затваря. Чел съм доста препоръки и техники за излагане пред страховете, но не съм много сигурен, какво точно би ми помогнало за моя случей? Опитвах се като поведенчески експеримент да отказвам молби за помощ или да не давам пари на заем на никого, но след това изпитвам много силно чувство за вина, че съм отказал. Чувствам се всякаш съм длъжник на другите хора. И това нещо много ме мъчи... Искам да намеря някой терапевт, който няма да ме съди и критикува и да ме разбере и да ми помогне да се справя. Имам и такъв проблем, че много трудно се доверявам на който и да е. Трябва приемато от негова страна да е сигурно да мога да споделям, иначе се чувствам скован и тревожен. Ако това е важно на 27 год., но се чувствам, като дете заради тези страхове, които преживявам..Живея сам в момента и се чувствам изолиран от околния свят Благодаря за вниманието!