Здравей Инес,
Пиша след толкова време...
Докато отговарях на последното съобщение, и по-точно, че не си мълча, докато приятелят ми пие, осъзнах, че за пръв път в живота ми, изпитвам истинска загриженост към някого, наречи го любов, или както желаеш и че въобще ми пука за някого другиго освен за себе си. На 30+ съм и живота ми така се стече, че 15 години съм се грижила сама за себе си и само за себе си, и повярвай ми, това не ме направило по-щастлива, а напротив - бях самотна и жалка, объркана, като куче, което гони опашката си.
Осъзнавам, че давам повече в тази връзка, от колкото получавам, и определено емоционално и психически не ми е лесно в момента, но благодарение на тази връзка, минах в следващото ниво на играта, наречена Живот. И да се включа към темата, която пуснах преди година почти, за тази година, че развитието ми НЕ спря, затова че съм във връзка, а напротив, смятам, че преодолях егоизма си.
Мога да нарека това явление - порастване, и съм благодарна, че ми се случи. Май научих урока си, най-накрая!
Благодаря и на вас.