Vanben

В продължение на темата - След среща с професор Попов се оказа, че баща ми има биполярно разстройство и от Януари месец е на литиева терапия. В началото на януари показателите бяха 0,3 мг, след един месец прием на литий по 900 мг на ден станаха 0,40 мг и така през Март - 0,51 мг. Днес след месец и половина след последното изследване отново показателите му се 0,51мг литий в кръвта, което означава, че след прием на литий за месец и половина количеството му в кръвта не се е повишило изобщо. Нормално ли е това и на какво може да се дължи? Означава ли, че баща ми не усвоява добре лития? Какви други варианти има за лечение на биполярното разстройство. Утре ще ходим при психиатъра, който го лекува, но ще съм ви благодарна за отговор, тъй като много се притеснявам за него. Той вече е значително по - добре, има настроение и желание за много неща, но все още е доста нерешителен в действията си и не особено активен в заниманията си.

Вчера след изключително тежко състояние баща ми отново е приет в психиатрията. До сега нямаше никакво желание да излиза и да се среща с хора, но вчера е излезнал и е започнал да се извинява на хората по улицата, че им е говорил зад гърба, на познати и също така на непознати. Положението е излезнало извън контрол, майка ми не е успяла да го накара да се прибере и се е наложило с линейка и полиция да го заведат в психиатрията. Не е бил агресивен. Днес психиатъра каза, че се съмнява за биополярно разстройство. Четейки в интернет виждам, че то много често се бърка с различни видове депресия, но при баща ми няма никаква маниакалност. Той винаги е тъжен, досега не е изпадал в агресивно или изобщо преповдигнато състояние. Как може със сигурност да сме сигурни, че има Биополярно разтройство и наистина ли то е до живот?

Благодаря ви за отговора. А възможно ли е амитриптилина да води до безсъние и напрежение?

Благодаря ви за отговорите. Д-р Първанов, смятате ли, че тези лекарства са добро лечение и баща ми може да се оправи в дългосрочен план? Искам да намеря дългосрочно решение, а не само моментно? И да прав сте за самоубийството. Днес е тръгнал да излиза някъде рано сутринта, но майка ми го е спряла. Искал да се разходи.

Здравейте, Регистрирах се в форума за да разкажа какво се случва с баща ми и ще бъда много благодарна за вашите мнения и коментари. Всякаква помощ би ми била от полза, тъй като вече не знаем какво да правим. Баща ми е на 55 години и от началото на тази година започна да се чувства много подтиснат, тъжен, трудно се справяше с ежедневни задачи, започна трудно да се концентрира и напусна работа в края на Април. Очевидно беше в депресия, но нямаше желание да се лекува. Отиде на психиатър, уж започна да си пие лекарствата, но ги спря. Всичко това доведе до влошаване на състоянието му и след което в началото на Юни се наложи да бъде приет в Психиатрията в Хасково с диагноза Тежък Депресивен Епизод с Психотични симптоми. В болницата лежа 2 седмици и 1 седмица домашно лечение след което се прибра у нас. Бавно, но задоволително, малко по - малко се оправяше, ставаше все по - социален с нас, дойде на море където живеем аз и сестра ми. В края на Септември беше наистина много добре - говори, смее се и се интересува от нещата и хората, които са около него. Единствено нямаше желание да излиза на разходки в града. Тъй като сме от малък град и хората щели да говорят. За съжаление обаче в началото на Октомври състоянието му започна да се влошава - отново стана по - мълчалив, подтиснат и тъжен, доста често почна да забравя или поне така казва. Един ден излезна за няколко часа без да казва на никой къде е. Намерихме го на гробищата, където е погребан дядо ми, кой знае дали би се върнал сам. Ужасно много се притеснихме за него, осъзнахме че явно в последно време е спрял да си пие редовно хапчетата и състоянието му се е влошило. Тъй като негов познат е страдал от депресия в следствие на заболяване на щитовидната жлеза с много зор накарахме баща ми да отидем да му вземат кръв. Това сякаш още повече влоши нещата и два дни по - късно когато искахме да го водим на Ендокринолог той категорично отказа, не искаше да стане от леглото и започна да говори налудничави неща отново. Нещата, които говори са много стряскащи за цялото ни семейство " Как той е най - лошият човек на света, нещо лошо е направил и сме на дъното, че нещата няма да се оправят и тн." Държи се за главата, трепери и говори тези неща, все едно страха го обзема и той не може да го контролира. В последната една седмица за 7 дни той направи 3 такива кризи, последната беше снощи след като вкъщи се развали парното. Той започна да говори отново небивалици и то свързани с Господ. Как Господ му говори и му казва какво да прави. Притеснявам се, че отново е започнал да чува гласове, като го приеха в болницата го питаха дали ги чува и той каза, че те го водят. След всяка криза се успокоява или поне така изглежда, спира да ги говори. По - цял ден лежи, от време на време се опитва да не си пие лекарствата, но в момента се храни и ги пие. През цялото си лечение основният му антидепресант е Ланвексин 225 мг, Медориспер 2 мг взимаше след като излезе от болницата. След това психиатъра му замени Медориспер с Тритико, след това Тритико беше заменено с Ремирта, но Сега отново му върнахме Медориспер 2 мг заедно с Амитриптилин 25 мг, който пие от 3 дни. Всичко това е свързано с лечение с психиатър, който за съжаление сякаш не е много заинтересуван от оздравяването на баща ми. Ужасно притеснена съм за него. Искам да се оправи, но нещата не вървят на добре. Никога до сега е нямал 3 кризи за 7 дни и това много ме притеснява. Днес след като се чух с него каза, че не се чувства много добре - напрегнато му треперят ръцете, когато се храни. Не искам отново да влиза в Психиатрията, искам ние да му помогнем. Мислите ли, че лечението му е подходящо и с какво може да му помогнем. Знам, че сме направили два пъти грешката, че не сме го следили стриктно за приема на лекарствата му, но той е човека на който цял живот сме разчитали и му имаме доверие. Трудно ни е да приемем, че е болен. Също така той за момента не подлежи на прихотерапия тъй като първо не вярва, че някой може да му помогне, още повече, смята, че може да се оправи. Не искам да мисля, че баща ми ще остане така цял живот. Моля ви, Помогнете ни!