Потребител1

Отново ме уволниха от работа, явно желанието ми да си помогна, да съм сред хората и да съм полезна на себе си и на обществото няма да се осъществи. Когато работя се чувствам добре, дава ми самочувствие, но уви, отново съм отхвърлена от хората, както и преди в детството ми се е случвало. Сега пак ще се лутам да търся работно място. Имам чувството, че късметът се е изпарил. И докато отново се лутам ще трябва всеки ден да виждам как баща ми дава "страхотен" пример като не работи и мързелува у нас. Никога не се е интересувал от семейството. Въпреки че се боря с притеснението си на работното място всеки ден, аз се чувствам полезна и компетентна, а сега съм се отчаяла. Дори нямам самочувствие да изляза с приятели. Провал след провал. Знам, че трябва да гледам на спънките в живота като трамплин, но ето, че и аз изпаднах в "ами сега накъде" положение...

Дали е добра идея да се включа в курсове по актьорско майсторство?

Здравейте отново, започнах да работя в кол център точно за да преборя страховете си, не знам дали пак няма да ми кажат да си ходя, ако нищо не направя. После какво ще кажа на близките си и приятелите, ще си кажат тази постоянно сменя работата, има нещо гнило. Започвам да водя разговор, но като усетя, че всички ме слушат и блокирам, просто спирам да говоря, стискайте ми палци да се справя. Така и понякога като говоря с човек от противоположния пол, искам да кажа нещо, да разкажа и т.н но ми се завръзква езикът и се омотавам. И ме е яд, хваща ме яд на мен си. Знам, че трябва да вървя срещу страха си, но ме хваща яд, яд ме е, че има хора непукисти и с голямо самочувствие, а аз може дори повече да знам от тях, но като не повярвам в себе нищо не излиза. Много съм напрегната в момента, като виждам, че изпитвам трудност с това, със свободното общуване, без притеснение. Ако ме видят, че много се притеснявам, ще ме оставят ли на работа? Всички работодатели търсят хора с добри комуникационни умения, а аз имам нужда от пари, за да живея. Не искам да работя нещо, с което да се крия и да загивам в отчаяние. И да не общувам. Не. Когато съм на интервта съм много по-уверена, може би защото не дължа на никого нищо. Но когато ме наемат и ме хваща паника да не се проваля ли и аз не знам, но някак ставам по-неуверена и неспокойна. Посъветвайте ме нещо, четох, че дафиновият лист помага или може би да започна сериозно да практикувам йога, не знам. Толкова яд ме хвана днес, че в почивката не успях да хапна спокойно, а направо бях изнервена и на нокти и леко ми потреперваха ръцете. Просто искам да успея!

Много силно се притеснявам, когато трябва да говоря по телефона..можете ли да ми дадете съвет? Започвам да мълча или ми се изпаряват мислите, въпреки че знам какво да кажа и това е още по-силно, ако има хора до мен..сковавам се и и се притеснявам..

Благодаря Ви! Да, четох почти всичко за социалната тревожност и съм наясно какви стъпки трябва да се предприемат горе-долу. Не знам дали по някакъв начин не се отразява и на отношенията с противоположния пол. Имам един познат, с когото се познаваме от много време и сме се опитвали много пъти да се получат нещата, но като че ли той иска сексуална връзка, а не така да се чуваме всеки ден и да излизаме и т.н или пък може би се оплаши, защото след акта започнах всеки ден да звъня и пиша. Като цяло нали това казват, че повечето хора, особено тези, които са били наранявани, са най-предпазливи и дори да имат голямо желание, ако другата страна покаже голям интерес, тяхното драстично спада. Аз мисля, че мъжът трябва да поеме инициативата, но той е и малко срамежлив, може би защото мн ме харесва, защото и преди ми е казвал, че когато ме погледне и припада. Затова и не ме гледа мн в очите, притеснява се. Появи се един човек, когото целунах, мисля, че беше по погрешка, симпатичен е, но не го харесвам чак толкова, но той започна да се държи като мен с другия човек, да ме търси, добро утро пише и т.н. .. и знаете ли, не знам дали съм отвикнала от този тип държание или просто е от зодията, но имам чувството, че са ме хванали за гушата и ме притискат.. къде съм била, защо не съм вдигнала, кога съм се прибрала и т.н а аз съм му дала три прегръдки и 2 целувки и изобщо не съм сигурна какво ще се случва, той ме притиска с тези постоянни звънения и писане. С другото момче може би за това се е задържало силното привличане и енергия.. в пътите, когато сме се виждали, защото нищо не е на всяка цена и всеки си има лично порстранство. Моят интерес спадна след тази настъпателна реакция на второто момче и не знам какво да правя. Искам да отбележа и фактът, че с първия много често се е случвало да мислим еднакво и телепатично, всеедно са някакви антенки и просто си бях решила, че това е човекът за мен..но той се отдръпна след моята настъпателна реакция след като спахме отново заедно. Почуваства се притиснат и окован. Действията на второто момче може би биха били на място, ако бяха приложени от първото момче, но не.. получавам ги от друг и заемам отбранителна позиция. Не искам да го мотая, но не искам и да го нагрубя. Но просто е обсебващо малко или много. Ето сега не съм отговорила, защото не се чувствам добре днес и той веднага"ама къде си, никаква те няма пише и т.н. Аз искам наистина емоционална и силна истинска връзка, но искам точно това момче, за което "повече от приятели" е достатъчно. Предполагам, че ще прерасне в силна любов, защото наистина е мн силно това между нас, но по този начин действа може би защото сме еднакви и еднакви зодии и реагираме така. Така го представя, всъщност и него го е страх мн от умишлено обвързване, но дълбоко в себе си иска да бъде обичан и да обича, кой не иска.. просто идеята трябва да дойде от него, а не от мен и да го задушавам ..всеедно той си е извоювал и спечелил връзката, нали е ловец.. а когато нещата се развиват уж на шега и не на всяка цена..може би това са най-прекрасните истории. А ходих на гинекологичен преглед тези дни и след това ми прималя, падна ми кръвното и щях да припадна на улицата, никога до сега не ми е падало кръвното и не ми се е виело свят, буквално нищо не виждах пред себе си, едно бяло петно..на косъм бях от припадане..дали това по някакъв начин е свързано с притеснението ми на моменти. Пак казвам, не ми се е случало да ми пада кръвното и да ми се вие свят....

Работа има, да, но мен ме притеснява фактът, че където и да отида мн трудно поддържам разговора, мн трудно завръзвам контакти. Казаха ми, че трябва да бъда по-уверена, но знам, че това не става толкова лесно, просто комуникацията ми куца, може би не вярвам достатъчно в себе си, а за да вярвам според мен трябва главата ми да е пълна с много знания и да науча интересни случки, вицове и т.н. за да задържам вниманието върху себе си, променя срамежливостта и социалната тревожност в самоувереност. Също така според мен са и много важни утвържденията, които си повтарям всеки ден. Те трябва да са, че ще успея, всеки ден става все по-добре и по-добре, че съм най-добрата, за да могат да станат истина. Но при най-малката спънка или отхвърляне от хората аз се отчайвам. Просто искам да имам приятели и да ме харесват, да съм полезна.. но това, че съм по-дистанцирана и по-притеснителна кара хората да говорят за мен и да ме отбягват, дори в работата е така, ако не се вписваш в обстановката или просто по-бавно навлизаш в нещата и се отпускаш-започват да не те харесват..което значи, че трябва да работя върху себе си да се променя, за да стана по-общителна, искам да общувам с лекота. Знаете ли, че най-лошото е, че ми казаха, че имам мн хубав глас, от който мога да се възползвам било то в sales отдел или водеща на радио предване и имам приятна външност, но всеки път тази липса на достатъчно увереност ми подкопава пътя и се ядосвам, защото вече съм на 24 а изоставам в развитието на комуникационните умения в сравнение с хора на моите години, а и по-малки има, знаещи няколко езика и умеещи да се изразяват безпроблемно. Не знам на какво да дължи, но понякога бавно схващам и някакси организационните ми умения също не са се разввили - бързо да взимам решения, да съм по-дейна, по-бърза и да разбирам и запомням бързо и лесно. Как мога да поправя това..имам желание да подобря положението си, да бъда уверена, експедитивна, смела и да не изтръпвам цялата когато трябва да водя разговор. Признавам си, че преди години бях мн по-зле, защото наистина цялата треперих..имала съм мн социални неразположения и бях доста притеснителна, освен това бях и ревнива с приятеля ми преди време, това явно отново идва от неувереността ми... например когато трябва да изляза пред много хора да презентирам имам толкова мн неща да кажа, но всичко се изпарява и започвам да говоря несвързано..

Здравейте, Преди около две седмици ме уволниха от работа, защото не успях да се приобща към екипа. Като малка бях мн срамежлива и с течение на времето успях да се преборя със срамежливостта донякъде. Преди се притеснявах дори по тел да говоря пред другите, затреперваше ми гласът, а понякога от вълнение и устните леко докато говоря. Усмихвам се постоянно и гледам да говоря колкото се може повече. Сега останах без работа, само защото не успях да се приобща или по-скоро те не ме приобщиха като нов човек.