Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Катя Петкова

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

Катя Петкова's Achievements

  1. Здравейте! Обръщам се към вас с молба за координати на добър психиатър в София. Извинявам се предварително за дългото обяснение. Моят баща е на 76 години и има ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест). Беше диагностициран късно – преди 3 месеца, когато капацитетът на белите му дробове е измерен като 26% от капацитета на здрав мъж на неговата възраст. В момента (няма да обяснявам всички подробности оттогава досега) капацитетът при него е вероятно 20% или дори може би 15%. Допълнителен проблем (освен белодробната болест) е, че баща ми страда и от изхабени тазобедрени стави, поради което има неприятни постоянни болки и много трудно се движи. От самата ХОББ произтича една непрекъсната непреодолима умора и задъхване при всяко най-малко движение, оттам – невъзможност за що-годе нормален живот, ограничаване на социалните контакти и на всякакви дейности – уморява се от всичко, мести се от леглото да креслото и обратно, до тоалетната и под., като всичко много го уморява. От друга страна и поради това, и поради възрастта си страда от безсъние, което много го измъчва. Иска да му бъде предписано “истинско” приспивателно, за да може поне нощем да спи; но каквото и да е сънотворно е абсолютно противопоказно при неговата болест, защото всяко едно въздейства и чрез потискане на дишането… В материалите за ХОББ, които съм прегледала, пише и че болните от нея освен други последствия от болестта развиват и депресия; обяснимо е – не можеш нищо да правиш, уморяваш се от всичко, не се движиш, няма как да се разсееш с някакви занимания, защото всичко те уморява. Все още при нас не е най-зле положението, защото засега (…) все още баща ми става сам и от време на време отива до някъде из апартамента, а примерно веднъж седмично го водя на гости на някоя съседка в нашия вход, като го возя с количка, за да се уморява колкото може по-малко. По повод желанието на баща ми за приспивателно – пулмологът ни каза да потърсим психиатър, на когото да се каже за болестта му (ХОББ) и той да предпише някакво лекарство – успокоително ли, антидепресивно ли – не знам. (При баща ми има дни, в които той се е измъчил от нищоправене и еднообразие, болки в ставите (според него и “навсякъде”) и липса на сън, и започва съвсем да се обърква – обажда се на бърза помощ и хем казва, че има болки, хем иска да му изпишат приспивателно. По негови думи се върти в леглото от една страна на друга и никак не може да се намести, а при всяко движение се задъхва, но не може да се намести; измъчва се много и душевно при това). Самите пулмолози казват, че болните от ХОББ имат нужда от психологическа помощ, но у нас… не сме стигнали до там за съжаление. Трудно ми е да говоря и мисля за това, но няма начин, трябва да опитам да направя нещо (за самата болест не искам да пиша по същество, много неприятна работа е, а и това са други проблеми за посрещане). Не знам дали успях да се изразя що-годе ясно, но имате ли някаква идея при кой психиатър мога да отида, да разкажа случая и да намеря нещо, с което да го облекча поне малко? Вече няма накъде да се пазим от зависимост, пристрастяване и под. Ако можете, посъветвайте ме нещо.
×
×
  • Добави...