biliana_nik

Определено е такъв човек. Мисля, че ще разбере. Ще опитам да подходя по-тактично. Благодаря ви още веднъж, че ми отделихте толкова време, което вярвам за вас и не само, е много ценно! Хубава вечер!

Често п.р. се появява на орална (или орално-мазохистична, с ригидна силно самоналожена маска) характерова база, на фона на една прекомерна свързаност с мама, непрекъсната емоционална "пъпна връв" и вторична (или не толкова вторична...) автоагресия, когато се наруши това отношение. Интересно, когато човекът разрешава тревожността си и се научава да се обича, приема, заявява повечко, през тази пъпна връв неврозата започва да се преживява от другия ѝ край. Затова първото, което казвам, проследявайки характеровата база и такива несъзнавани отношения с родителя, е рязкото намаляване контактите. Защо? Защото се появява разбиране, че взаимната зависимост не е любов, а автоагресията при прекъсването ѝ не е състрадание, а болно и ненужно съжаление. Когато така неврозата се прехвърли, ако родителят приема прекомерните грижи на "детето" през "аз съм жертва", това е акт на несъзнавана манипулация и отново несъзнаван опит за връщане в старата съзависима конфигурация, всъщност поддържаща невротичната характерова база в "детето". Изходът е в здраво себезаявяване, отдалечаване от родителя емоционално (което няма общо с обичането, което продължава, но в чист вид), себеоневиняване през осъзнаване на споменатата динамика и разбирането, че "имам право да живея своя живот смело и със здрав егоизъм, невинна в това си себеотнасяне, дадено ми от самия Живот!"... Разбира се, има нюанси, говоря общо...
Можеш да и помогнеш, както казва Василена, с книга, насочване към четене, психотерапия, не и съжаление или емоционално зависимо залепване, Това е!

В психотерапията има два подхода към психиката. Единият, цялостна работа по характера - дълъг и постепенен път, който често заплита в проблемите още повече, а дори и добавя нови, ако е направляван от неумел терапевт. Другият е един естествен механизъм, вече следващ ставащото и чрез него влияещ на нужната промяна и в характеровото възприятие. Има едно изкуствено деление на дълбинна и по симптома работа. Фалшива дилема е. Защото следването на симптомите, при подходяща настройка на учене и осъзнаване, води директно към дълбоките характерови страхове/ вярвания и ги преработва по най-подходящия начин, както вече е зададено от мъдростта на живота чрез благословията на тревожното състояние. Това е естествен подход, при това десетки пъти по-бърз, цялостно ефективен и стратегически резултатен от общия, споменат отначало. 
Ето, получаваш тревожно състояние. Учейки се от симптомите, променяйки отношението/ мисленето си към тях, те са те довели дректно до сраховете дълбоко в характера, които са започнали да се преработват. Така директно работейки със състоянието си, си променила голяма част от заложения през възпитанието си перфекционизъм, ригидност, себепотискащ мазохизъм, преобразувала си в огромна степен родителските си интроекти (програми), съдържания и динамики. Не е ли брилянтна благодат тогава преминаването през уроците на неврозата?! 
Техники - имам около 180 сесии нлп/ нидра/ хипнотерапия в youtube - работят по-добре след спорт и дишане. Във всяка от тях има десетки нлп, хипнотични, йога, шамански, поведенчески, когнитивни и т.н. техники, идващи от централни прнципи и много опит. Ползвай ги. В блога си имам и доста обяснени техники. Матрицата на Карл - добро начало и подходяща насока е за непсихолози. А-б на хипнотичнате регресия е, но е добра - именно защото Карл не е психолог, затова дава нещата простичко и достъпно, с негови си думи. Познаваме се лично - много интуитивен е и умее да напипва ядрото на проблема бързо - затова и частният му вариант на регресията (п.м.) е изчистен, само с най-основните похвати и добър. Успехи!

Има добри отзиви. В моя сайт съм изброила добри според мен заглавия. И ние благодарим, че сподели. Тук сме при други въпроси от твоя страна.

Здравей!
Възхищавам ти се съвсем откровено !
Аз също съм преживяла огромна част от нещата, които описваш и като мнение мога да кажа - приемеш ли, че тревожността е част от теб, тя си отива. Всички тези страхове и притеснения са като наши деца - ако ги обичаме ще се успокоят и ще заспят дълбоко. Погледни на себе си не като тревожна, а като на емоционален, интуитивен и усещащ човек. Няма проблеми и дефекти - въпросът е, как възприемаме една ситуация, нашият поглед върху нещата.
Относно родителите ти мога да кажа, че ти си отделен човек. Изисква време да разбереш, приемеш и  осъзнаеш, че това, което са те, не си ти. С други думи не се плаши, че ще повториш семейният им живот, поучи се от грешките им и мисли за себе си и давай най-доброто, на което си способна. Каквото стане. Приемам ли възможностите, всичко се нарежда.  А дали ще заприличаш на майка си - дори да приличаш на нея, какво от това? Смятам, че тя има нужда от любов, на това се основава поведението й - една липса, която обаче не е твоя отговорност. Дръж се добре с нея, разбирай я и я подкрепяй. Всичко останало е нейна отговорност.
Добре е да ходиш на йога, там има релаксации, а самите практики учат да живееш "тук и сега" -  ако не го правиш просто падаш от позата, която си заела. Учи на дисциплина и отговорност. Не спирай с разходките.
Прочети Вашите слаби места - Уейн Дайър, Излекувай живота си от Луиз Хей. Погледни в сайта на Орлин Баев - там има релаксации, както и статии по темата. Аз също слушам Relaxing music от Youtube - изключително полезна. 
Дишай и живей !
Поздрави от мен