Pavel1489

Здравейте, преди съм писал за паническото си разтройство. Е успях да се отърва от оковите му помогнаха ми мерикаментите.Въпроса ми е нормално ли е след като преживея паник атаки да изпадна в депресия защото от 1 месец съм тъжен плача за нищо апатия,и странни мисли за самонараняване?

Да, имал съм доста ПА и не съм умрял, но те не са само ПА постоянотоа тревожност придружена със силна дереализация и агорафобия просто ме съсипват, колко трябва да го търпя това последната ми атака беше 1 час и половина когато сам реших, че нямам нужда от золоф и си го спрях се върнаха с гръм и трясък, че се стигна до успокоителни и още куп друго, но в момента излизам благодарение на клонарекса, но и вие не може да ме и съдите, че го пия за човек с ПР и малкото връщане към живота дори с медикаменти е нещо много отново да излезнеш без да умираш от параноя и страх. Иначе знам, че всички се опитвате да ми помогнете с каквото можете!

“Готино” вие имали ли сте ПР.Не знам, кое му е готиното.Пробвал съм много неща за справяне с това нещо дори сам да се изправя срещу страха, но просто той е толкова силен и когато се почувствам, че мога да се справя и направя опит без медикаменти да се справя идва паниката и колкото и добре да зная, че няма какво да ми стане от нея губя разсъдък по време на криза тя е ужасна стиска те за гушата и ти напомня, че е там и не можеш да я пренебрегваш.Първите ми симптоми бяха изтръпваме с виене на свят и ниско кръвно, когато свикнах с тях и бях готов да се изправя срещу проблема получих друга паник атака със силно стягане в областта на сърцето и топли и студени вълни по цялото тяло 1 година се боря с това по всевъзможни начини и със всемъзможни доктори които не да усещали чувството да имаш паник атака, но ми дават акъл аз как да се справя с моите. С думи няма да се оправи този проблем поне лично аз мисля така не изключвам психотерапията като вариант всеки човек му помагат различни неща. Напълн е възможно този проблем да се оправи и без медикаменти тук говоря лично за себе си.Дори хората който се опитват да го преодолеят без помощта на химията имат пълната ми подкрепа просто аз не можах!

Здравейте, и преди съм писал тук и затова знам мнението на повечето от вас за медикаментите, но клонарекса(ривотрила) ми позволи да водя що годе нормален живот отново.Наистина ли са чак толкова опасни?

Здравей, на 17 години съм.С диагноза паническо разтройство(до колкото може това да бъде диагноза). Житейска история мисля, че съм твърде малък за да имам пия лекарствата заради ПР. Имам този проблем от 8-9 месеца пробвал съм какви ли не методи за справяне, но без успех сега пия (клонарекс(ривотрил)анафранил,аметриптелин,флуанксол, но-шпа и алфа блокери за уриниране(урорек)). Просто се получи явно страничен ефект от анафранила(задръжка на урина) и затова ми стана интересно дали някой е имал подобен проблем. А до колкото тези 9 месеца с Пр е дълга история! Поздрави

Здравейте, имам следния проблем пия (клонарекс(ривотрил),флуанксол,анафранил) от близо 1 месец. Вчера не можех да отида до тоалетна въпреки, че мехура ми бе пълен в продължение на 2-3 часа след това усетих силни болки в пикочния мехур и леки в бъбреците, когато вече беше препълнен (пикочния мехур) успях да отида до тоалетна. Отидох в спешното където ме насочиха към урилог прегледа ми бъбреците и пикочния мехур и каза, че всичко е наред сподели също,че е възможно да е от лекарствата. Психиатъра ми също потвърди, че е от анафранила. Въпроса ми е някой имал ли е същият проблем и опасно ли е, защото е доста неприятно.

Здравейте, имам задух заради паник атаки доста често понякога по цял ден. Пия лекарства (золофт) има ли проблем да си взема инхалатор?

Здравейте, от няколко дена насам усещам болки в кръста. Не са силни по скоро като лек ток или тъпа болка (в рамките на 1-2 секунди) та се чудех от какво може да е? Забравих да отбележа болката е само в дясната част на кръста. Поздрави!

А как мога да се свържа с някой от вас?

Стига, де 600 лева ще дам! Направо ме убихте. Пробвал съм да се справя и без “чужда” намеса, но не се получава много. Излизал съм с цел да получа паник атаки и точно, когато съм готов те не идват вместо това имам силна тревожност и най гадното от всичко силна дереализация която не отшумява. Затова пробвам по други начини.

Здравейте, диагностициран съм с ПР.Ходил съм при психиатри пил съм два вида антидепресанти(ессобел,золофт) който не помогнаха. От скоро ходя про нов лекар, който ми назначи сесии с Транскраниална Стимулация. Някой знае ли дали помагат, защото са доста скъпи и ако няма ефект са доста пари на вятъра. Ако някой е запознат по-добре с тази машина ще съм благодарен!

Здравейте, наложи ми се да излезна извън града за почивка, но си забравих рецептата за лекарствата в нас антидепресанти (бяла рецепта) има ли как без нея да си купя.Благодаря предварително

Чел съм въпроса е,че при колабирането и паник атака симптомите са доста сходни.И не съм сигурен никой не ми е казал точно какво ми е всички казват може да е било проблем с кръвно може и ПА.Ако някой ми каже със сигурност,че това са ПА ще се успокоя поне, че не може да стане нещо с здравето ми.Друго интересно е,че съм нямам тези кризи от 5 месеца но тревожноста си остана.Хапчетата не помагат когнитивната терапия също не даде резултата който очаквах.

Здравейте, сигурен ли сте, че проблема е психически и, че нямам проблем с кръвното и това не е колабиране.Благодря предварително

Здравейте, аз съм момче на 17.Писъл съм и преди в сайта,но сега ще обобщя всичко, което се случи с мен през тези 5 месеца от живота ми.Всичко започна с един излет в планината, разхождахме се с приятели всичко беше наред.На връщаме в колата по едно време ми прилоша,много.Спряхме до една чешма аз слезнах от колата в този момент сърцето ми почна да бие по-бързо,краката ми омекнаха,подкосиха се замаях се и почах да залитам движих се на зиг-заг.Изпандах в паника разкрещях се от страх!Паднах на земята,но не загубих съзнание цялото ми тяло изтръпна Започна мравучкане в крайниците имах чувството,че това е края.Закараха ме бързо в болница там ми направиха изследвания всичко беше в норма само кръвното беше ниско 80/40.Родителите ми бяха извън страната за това,когато се прибрах бях сам легнах си,но неща ме тревожише усещах топли и студени вълни по тялото ми.Отидох в баба ми,защото бяха уплашен от случая и не можех да остана сам в нас.На следващият ден тръгнах на училище всичко беше нормално.Беше петък и имахме спортен празник.Играх тенис на маса доста се бях изпотил не бях ял нищо целия ден.в голямата междучасие си вземах един дюнер и една енергийна напитка върнах се в училището,но не се чувствах много добре имах леко главоболие бях леко замаян изплаших се да не се повтори случая от планината.Отидох при сестрата да ми измери кръвното каза, че е 90/50 каза ми да си взема неща сладко и, че ще ми мине, но аз знаех какво става и я помолих да легна на кушетката класната също дойде и пак се повтори гореспоменатият случай.Кръвното ми падна на 80/40 изтръпваме,иглички,сковаване този път не се стигна до болницата премина “кризата” и кръвното ми се покачи на 120/70.От тук започнаха тези 5 мъчителни месеца.Изпитвах неистов страх когато излизах навън да не се повтори това нещо изпитвах чувство на дереализация.страха първите седмици беше най големия страх, който съм изпитвал през живота си.Почнах да стават леко хипохондричен мислех си, че имах какви ли не болести и проблеми обиколихме всичко възможно и лекари отидоха куп пари за частни изследвания, но всичко си беше наред с здравето ми.Стигнахме до психолог тръгнах на психолог говорихме правихме поведенческа терапия,но дойде един период на страх от смърта и задълбочаване на проблема наложи се да се обърнеш към психиатър, който ми предписа антидепресанти (ессобел) започнах да ги пия нямаше странични ефекти от тях.Нямах проблем с хапчето минаха 3 месеца успокоих се страха беше по малък, но още не можех да излизам наближаваше нова година и е надявах а бъда добре до тогава спрях да ходя на училище, което мисля, че се подразбира минах на СФО(самостоятелна форма на обучение).Дойде нова година аз реших да с доста несигурност да отида с мойте приятели, но не успях да остава много тръгнах си рано към 21:30 отидох при баба ми, защото тя си беше в тях тогава изпитах едно разочарование от самия себе си почувствах се слаб.В моя живот винаги съм се справял някак и с нещата винаги, когато не получа нещо или нещо не стане на моето просто не мога да го приема и това, което ставаше с мен това, че не мога а контролирам тялото си ме изкварваше извън кожата ми често се случваше вкъщи от нищото да изпадам в нерви сривове да блъскам да удрям, по принцип съм такъф характер (зодия овен) харесва ми да съм гневен,нервен,ядосан да блъскам,чупя,удрям.Мина нова година и чувствотата в мен бяха Найстина объркани започна една апатия към всичко спрях с опитите да излизам навън прекъснах връската с психолога ми просто всичко ми стана безмислено за 5 месеца не виждах промяна.Друг голям проблем ми е страха от смъртта а той ми пречи много аз съм атейст и вижднаията ми за смъртта за малко по странни. Според мен след смърта няма нищо черен екран просто край, както не помним нищо преди да е родим така не помним нищо след смърта си(това, защо не вярвам в бог е защото, има много несъответствия в блиблията, но това е друг въпрос).Вчера вечеряхме с баща ми чувствах се странно,той ми каза нещо от което по-принцип ми е било забавно, но този път се изнервих отидох в стаята си и започнах да плача дори не знаех защо, но не можех да спра.Днити си минават живота си тече а за прекарвам една и също сиво ежедневие препълнено от страх.Това е, което се случва с мен.Проблема, който не ми позволявам да направя крачка към това да се оправя е, че никой не ми казва какво точно ми има от едната страна колабиране от другата паник атаки, но никой не е сигурен дори психолога и психиатъра ми.Нещо, което забравих е, че преди 2 дена се събудих със силно болки в корема станах и ми пролоша тръгнах да падам, но успях да легна на дивана в хола ушите ми започнаха да пищният изпих един айрян със сол и се оправих.И сега се чудя проблеми с кръвното ли имам колабиране ли е или са паник атаки.Ще бъда благодарен ако някой има съвет или препоръка