Здравейте,
Радвам се, че намерих този форум и се надявам някой да ми помогне да разбера какво ми е, за да мога да предприема някакви стъпки и да се оправя. Живея в страх и отрицание от близо година и половина. Разбирам, че не съм добре психически и ми е нужна помощ, но знам какво ми има - ОКР, депресия, страхова невроза, тревожност...или просто нищо ми няма и имам реален проблем.
Историята ми е следната. Имам съпруг и дете, живеем извън България. Животът ни е доста напрегнат, ежендневието динамично и изтощително. Имаме много ограничени социални контакти, което не помага. Отношенията ни са много обтегнати и имаме към проблеми поможду си, които не са важни няма смисъл да обсъждам. С раждането на детето, проблемите вместо да се оправят, се задълбочиха. Справям се сама с всичко - работа, домакинство, грижи по детето и тн. Съпругът ми е много неактивен вкъщи, предимно се прибира само да се нахрани и да се наспи. Не разговаряме, не прекарваме много време заедно, защото е изморен от работа.
В следствие на тези проблеми, в един момент аз се поддадох на вниманието на друг мъж. За щастие успях да се контролирам и имахме само един физически контакт, който не прерасна в секс или връзка. Контатктът ми беше целувки и така наречената дигитална пенетрация с пръст за по малко от 5 секунди. Еднократен контакт без продължение. Извинявам се за подробностите. Този инцидент беше еднократен и се случи през лятото на 2016 година. Понеже не бях много запозната с вируса на ХИВ, не бях сигуна как точно се предава и дали съм имала риск в моята ситуация. Минаха доста месеци преди изобщо да допусна, че съм имала риск от зараза. Няколко месеца след това започна целия ад свързан с ХИВ.
Понеже поради ред причини започнах да получавам странни симптими, може би по-скоро психосоматични, започнах да чета и така попаднах на вероятността от зараза с хив ако е имало кръв по пръста на партньора. Започнах интензивно да чета в Интернет, основно световни форуми и източничи. Всичко това четене и притеснение ми нанесе трайни щети на психиката, защото това продължи с месеци. Беше ме страх да отида на тест, защото бях убедена, че съм се заразила. През това време, естествено, ограничих контактите си с мъжа ми, защото се страхувах, че ще го заразя. Но знаех, че единственото отговорно нещо е да отида на тест. Точно 8 месеца след този контакт, отидох да се изследвам. Направих два различни теста и резултатите са бяха отрицателни, както за хив, така и за сифилис, хепатит Б и Ц.
Мислех, че това ще сложи край на тревогите ми, но уви. Почнаха притеснения от сорта: ами ако тестът не е верен, ако не е бил напрвен правилно, ако нямам достатъчно антитела в организма, ако имам заболяване, което пречи на теста да открие вируса (имунодефицит, лечение на тумори, ко-инфекция с хепатит разбрах че са възможни причини за фалшиво-негативен тест). Животът ми се превърна в ад и постоянен страх, че съм заразена, а тестът не го открива.
Така живея и до момента. Всеки един ден започва и свършва с мисълта за ХИВ. Като дойда на работа, във всеки един удобен момент чета и се опитвам да намерия информация, която да потвърди, че съм права и че тестовете са сгрешили. Промених се, затворих се в себе си, отдръпнах се от приятелите си, всичко социални контакти ме натоварват и костват адски усилия. Няма нужда да описвам как това се отразява на отношенията ми с мъжа ми, а за секс да не говорим - изпитвам ужас от това.
Не знам дали това е психичен проблем или наистина може да съм заразена и имам основание да се тревожа. Объркана съм, не знам какво да направя. Свързах се със специалисти, беше ми направена диагостика по телефона/интервю и определиха, че имам нужда от високо интензивна когнитивно-поведенческа терапия (CBT). Проблемът е, че тук се чака с месеци. Казаха ми, че щом нямам самоубийствени наклонности, то не съм с приоритет и ще чакам от 6 до 18 седмици. Само, че аз вече не мога да се справям сама с този проблем. Не съм адекватна на работа, вкъщи...не съм човек. Всичко в мен се промени, усещам даже физически симптоми и не мога да си обясня какво се случва.
Мили хора, моля ви помогнете ми. Знам, че сгреших и сигурно заслужавам всичко това, но не мога да продължавам така. Това не е живот. Ако наистина съм навредила на семейството си, тогава нещата са ясни, но ако всичко е наред, трябва да намерия начин да се измъкна от този ад и да продължа живота си. Правя всичко това заради дете си, то заслужава пълноценна и щастлива майка.
Всеки коментар, всяко предложение ще са ми от помощ. Благодаря предварително на всички отзовали се.