Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Sunflower15

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

Sunflower15's Achievements

  1. Благодаря ви г-н Филипов за мнението и съвета. Разбира се, не очаквам всичко да бъде изкоренено и да има резултат в кратки срокове. Опитвам се да разбера дали наистина проблемът ми е психологичен, дали е прераснал в параноя, обсебване, депресия...Исках да намря разбиране, да споделя опит с други хора, да получа съвет някакъв. Онлайн консултиране би могло да вариант, благодаря за идеята. Но сигурно пак ще трябва да чакам доста време.
  2. Здравейте, Радвам се, че намерих този форум и се надявам някой да ми помогне да разбера какво ми е, за да мога да предприема някакви стъпки и да се оправя. Живея в страх и отрицание от близо година и половина. Разбирам, че не съм добре психически и ми е нужна помощ, но знам какво ми има - ОКР, депресия, страхова невроза, тревожност...или просто нищо ми няма и имам реален проблем. Историята ми е следната. Имам съпруг и дете, живеем извън България. Животът ни е доста напрегнат, ежендневието динамично и изтощително. Имаме много ограничени социални контакти, което не помага. Отношенията ни са много обтегнати и имаме към проблеми поможду си, които не са важни няма смисъл да обсъждам. С раждането на детето, проблемите вместо да се оправят, се задълбочиха. Справям се сама с всичко - работа, домакинство, грижи по детето и тн. Съпругът ми е много неактивен вкъщи, предимно се прибира само да се нахрани и да се наспи. Не разговаряме, не прекарваме много време заедно, защото е изморен от работа. В следствие на тези проблеми, в един момент аз се поддадох на вниманието на друг мъж. За щастие успях да се контролирам и имахме само един физически контакт, който не прерасна в секс или връзка. Контатктът ми беше целувки и така наречената дигитална пенетрация с пръст за по малко от 5 секунди. Еднократен контакт без продължение. Извинявам се за подробностите. Този инцидент беше еднократен и се случи през лятото на 2016 година. Понеже не бях много запозната с вируса на ХИВ, не бях сигуна как точно се предава и дали съм имала риск в моята ситуация. Минаха доста месеци преди изобщо да допусна, че съм имала риск от зараза. Няколко месеца след това започна целия ад свързан с ХИВ. Понеже поради ред причини започнах да получавам странни симптими, може би по-скоро психосоматични, започнах да чета и така попаднах на вероятността от зараза с хив ако е имало кръв по пръста на партньора. Започнах интензивно да чета в Интернет, основно световни форуми и източничи. Всичко това четене и притеснение ми нанесе трайни щети на психиката, защото това продължи с месеци. Беше ме страх да отида на тест, защото бях убедена, че съм се заразила. През това време, естествено, ограничих контактите си с мъжа ми, защото се страхувах, че ще го заразя. Но знаех, че единственото отговорно нещо е да отида на тест. Точно 8 месеца след този контакт, отидох да се изследвам. Направих два различни теста и резултатите са бяха отрицателни, както за хив, така и за сифилис, хепатит Б и Ц. Мислех, че това ще сложи край на тревогите ми, но уви. Почнаха притеснения от сорта: ами ако тестът не е верен, ако не е бил напрвен правилно, ако нямам достатъчно антитела в организма, ако имам заболяване, което пречи на теста да открие вируса (имунодефицит, лечение на тумори, ко-инфекция с хепатит разбрах че са възможни причини за фалшиво-негативен тест). Животът ми се превърна в ад и постоянен страх, че съм заразена, а тестът не го открива. Така живея и до момента. Всеки един ден започва и свършва с мисълта за ХИВ. Като дойда на работа, във всеки един удобен момент чета и се опитвам да намерия информация, която да потвърди, че съм права и че тестовете са сгрешили. Промених се, затворих се в себе си, отдръпнах се от приятелите си, всичко социални контакти ме натоварват и костват адски усилия. Няма нужда да описвам как това се отразява на отношенията ми с мъжа ми, а за секс да не говорим - изпитвам ужас от това. Не знам дали това е психичен проблем или наистина може да съм заразена и имам основание да се тревожа. Объркана съм, не знам какво да направя. Свързах се със специалисти, беше ми направена диагостика по телефона/интервю и определиха, че имам нужда от високо интензивна когнитивно-поведенческа терапия (CBT). Проблемът е, че тук се чака с месеци. Казаха ми, че щом нямам самоубийствени наклонности, то не съм с приоритет и ще чакам от 6 до 18 седмици. Само, че аз вече не мога да се справям сама с този проблем. Не съм адекватна на работа, вкъщи...не съм човек. Всичко в мен се промени, усещам даже физически симптоми и не мога да си обясня какво се случва. Мили хора, моля ви помогнете ми. Знам, че сгреших и сигурно заслужавам всичко това, но не мога да продължавам така. Това не е живот. Ако наистина съм навредила на семейството си, тогава нещата са ясни, но ако всичко е наред, трябва да намерия начин да се измъкна от този ад и да продължа живота си. Правя всичко това заради дете си, то заслужава пълноценна и щастлива майка. Всеки коментар, всяко предложение ще са ми от помощ. Благодаря предварително на всички отзовали се.
×
×
  • Добави...