bokalis

Здравейте. Момче съм на 22 години и наскоро първата ми любов скъса с мен. Но не това е причината защо пиша темата, след тази раздяла станаха много работи които сигурно никога няма да получа отговори или да си простя. Момичето е на 18 години и връзката беше от разтояние (с кола на 1 час, с влак 2,3). Двамата се харесахме изключително много и постоянно бяхме онлайн заедно когато не се виждаме на живо. Споделяхме много лични работи, всеки беше до всеки при трудни моменти и прочее. И така, дойде този ден в който тя скъса с мен... и то чрез съобщение с думите "не те искам повече" (ставаше дума за пътуването ми до нейния град). Приех го изключително зле както всеки друг човек на планетата. Бях й ядосан и не знаех защо не ме обича изведнъж. Бях ядосан защото ден по рано беше при мен и всичко беше перфектно. Естествено бях усетил 2 намека, че е изгубила чувства към мен.Преди това тя искаше почивка от мен "но да продължим да си пишим" и аз приех защото ме беше страх да я загубя. В края на връзката почнах да бъда много параноичен и искащ от нея внимание. Това го разбрах чак сега. 2 дни след раздялата й се обадих с цел да я питам какви са причините за раздялата и те са "незрялост и компромиси" . Тогава още повече се ядосах и приятелски й казах да не ми пише за седмица (защото тя искаше да останем приятели) с цел да я забравя, защото каквото и да е ти изграждаш навици с бившия ти партньор и не можеш ей така да си изключиш чувствата или да забравиш навиците. Тя прие. Ден по късно баща ми ми казва, че момичето говорело с лошо за мен (той има връзки в нейния град) и още повече се ядосах, защото постоянно ми казваше как хората ме хвалят там и как тя се гордее, че аз съм с нея. После 3 дни по късно тя ми се обажда по телефона със съобщение "спешно е" и й дигнах. Каза ми, че майка й се държи странно понеже цикъла й закъснява с 4 дни и можела да бъде бременна. Аз я уверих, че не съм свършвал в нея за това няма за какво да се притеснява. Забавяне на цикъл може да е предизвикан от много фактори. После приятелите ми почнаха да ми казват, че това е просто начин да си играе с чувствата ми и са глупости защото не знаех просто как тя може да е бременна. Смисъл, прави 2 седмици почивка с мен, после идва при мен да прекараме заедно деня, ден по късно къса с мен, после била бременна.Почнах да си мисля, че и тя почва да преживява раздялата защото не сме контактували с дни. Минават още 3 дни и тя ми пише "никога няма да ти го простя, съсипа ми живота" и аз се уплаших и я питам какво става и тя "бременна съм". Аз бях учуден, изплашен и объркан. Питах я как е разбрала и тя ми каза, че била на гинеколог и видяла зародиша на "рентген" (по нейни думи, после ми каза, че се е объркала), питах я коя седмица е -не знае, исках снимки от "рентгена" -не взела за да не ги намери майка й. Консултирах се с приятели и майка ми (понеже тя има аборт и все пак ме е раждала, знае симптоми и т.н. за бременност) и ми казаха, че са курвенски работи за да ме тормози за пари, защото не мисля, че може да се види зародиш на видеозон в 7-я ден на закъснение на цикъл.. За това й казах да ми докаже че е бременна и тогава поемам цяла отговорност към нея. После буквално час по късно баща ми ми звъни и вика, че тя била курва, ходела с какви ли не мъже и т.н., даже имала прякор. Мислех си, че ме лъже, но ми доказа, че го чува от негов приятел в града на момичето и после му казах, че ся ми казва, че е бременна. 2 часа по късно най-добрата й приятелка ми звъни и ми вика "какво ще правим", била много зле, плакала и т.н. и аз й казах, че искам доказателство и плащам аборт и каквото ще да е. Бившата ми каза окей и да съм отивал с нея на гинеколога другата седмица понеже сега пиела някакви хапчета за 4 лева(примолут нор) които могат да убият плода. Минути по късно тя пак ми се обажда плачейки "какво ще правя, баща ти ми се обади и ме заплаши мен и моето семейство" аз буквално не знаех къде съм и какво става. Веднага звъннах на баща ми да го питам защо така постъпи? Той ми вика, че нямала да ме търси вече защото това е един голям цирк и лъжи. Но не, ако тя наистина се правеше, че е бременна нямаше да ми се обади и да продължава с "лъжата". Вече й повярвах защото попринцип човек от страх казва истината. Извиних й се за всичко и й казах, че поемам пълна отговорност и когато дойде време да отиваме на гинеколог ще видим цени и начини за аборт (ако хапчетата не проработят които ги пиеше). Минават няколко дни и 2 дни след като е спряла хапчетата е получила цикъл, но ембриона бил още вътре и не знаела дали ще трябва пак да се прави аборт или не. Казах й когато отидем на гинеколога ще видим. И така, дойде деня в който трябва да сме на гинеколог, но проблема е, че тя вече била ходела сама докато съм пътувал и гинекогола й е казал, че не била вече бременна, била изкарала мървтия ембрион чрез цикъла й. Вече не исках да се съмнявам или каквото и да е(защото като цяло аз отидох при нея за да съм на гинеколога, а не тя сама да ходи и да ми казва какво е станало) Единствено бях щастлив, че не е бременна. После седнахме да говорим и естествено тя ме мрази, как не съм й повярвал, не съм я опознал за времето през което сме били заедно, как баща ми я е заплашил и най което ме заболя "трябваше да бъда заплашена за да ми повярваш". След 1 час приказки й казах, че съжалявам от все сърце, но тя не го прие и ми каза, че повече не иска да ме вижда. И аз просто станах и заминах без да казвам нищо. Минаха 2 дни от тогава и вмомента пиша тук защото съм зле Постоянно мисля, че съм виновен за всичко, за това, че скъсахме, за това, че не й повярвах и е трябвала да минава сама през това, че позволих да повярвам на баща ми (при положение, че преспокойно неговите връзки могат просто да лъжат), че позволих да се влияя от приятелите ми. В крайна сметка тя е имала връзка с мен, не с тях, аз най добре я познавах. Тази бременност дойде точно когато бях изключително объркан, ядосан, тъжен, притеснен и буквално емоционално нестабилен. Имах чувството, че света ми се разрушава. Любовта на живота ми къса с мен и после й съсипвам живота заради моите глупости и повече не иска да ме вижда, не защото не иска да е с мен, а защото ме мрази.Нормално е да не ми прости, аз сам на себе си никога няма да простя пък камоли тя. Надявам се да сте разбрали историята ми, може да съм я написал объркано, но вмомента главата ми бумти от всякакви работи. Опитвам се да окупирам времето с каквото и да е само и само да не спра на място и почна да мисля. Извинявам се за дългия пост. И да, моля ви винаги използвайте кондоми, един път без и стават бели.