Jump to content
Порталът към съзнателен живот

nikola22

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от nikola22

  1. Здравейте, скоро попаднах на този форум и реших, че е удачно да потърся съвет и мнение тук за проблем, който се опитвам да разреша от доста време. Имам по-голям брат, който в резултат на тежкото детство, което имахме, израстна с доста проблемна психика и в последствие разви психично увреждане (води се биполярен, пие антипсихотици и обикновено е влизал в приповдигнатост единствено след по-продължителна употреба на АД). Израснахме без особена емоционална подкрепа, родителите ни са разведени (живяхме с баща си, майка ни е психично болна), а баща ни беше с 3 различни брака докато станахме тинейджъри. Освен това той беше с много силен характер, студен, свръхизискващ, много груб в думите си, на моменти използваше и физически средства за възпитание. Това навреди най-вече на брат ми тъй като натискаше най-вече него. В резултат брат ми израсна с много ниско самочувствие, много съмнения в себе си, липса на характер (не може да казва не – гледа да угоди на всеки), освен това свикна да прави нещата по задължение, а не защото му харесват, с дефицити в социализирането. Високите очаквания на баща ми се внедриха в него до такава степен, че брат ми има изключителна висока самокритичност и свръхочаквания за нещата които прави, и това му пречи да е постоянен в дадена сфера, защото очаква веднага резултатите да са добри, и ако не са, това го демотивира. Преди да завърши гимназия (завърши с много висок успех), започна много да рисува и го правеше наистина добре, може би едно от малките неща които правеше, защото сам си беше решил и му харесваше, но тогава баща ми отново го пречупи. Няма да навлизам в подробности за нещата които преминахме след това, и психозата, която разви, а ще наблегна на какво е състоянието днес. Сега живее при мен, баща ми не го натиска и осъзна грешката си, обаче не е ангажиран – има си негово семейство. Въпреки че брат ми сега е свободен, не може да намери смисъл в нищо което прави – много е склонен към депресии, отчаяние, самонавиване. Най-много се чувства зле от годините, които е загубил досега, и че според него другите на неговата възраст са по-напред от него (той е на 25, аз на 23). Доста време се опитвах сам да го мотивирам, всеки ден си говорим и се опитвам да го надъхам, наблягам на това да прави нещата не по принуда, малко и постепенно, за да ги превърне в навик, ходим на фитнес заедно, включвам го в проекти, които правя, тъй като наистина е доста умен и изпипва детайлите. Но все пак, той не може да се отърси от детството и миналото, трудно е постоянен в нещо, винаги търси и най-малките недостатъци в нещата които прави и си мисли, че другите са много по умни и успели от него. Много дни просто лежи, и се чувства още по-зле от това, че не прави нищо. За него всички развлекателни неща са загуба на време и не му харесва да ги прави. Няма никакъв проблем да прави неща от типа домакински задължения или да помогне на някой за нещо, но когато трябва да прави нещо за себе си, което да го развие, му е трудно да го прави, според мен заради перфекционизма и свръхочакванията (страх го е, че няма да го направи както трябва или винаги търси и малките детайли, които не са изпипани – нещо, което баща ни винаги наблягаше). Преди месец беше преминал през приповдигнат период, след като го премина се чувстваше доста зле, но решихме че е по-добре да не се върне пак на АД, тъй като те са основната причина за приповдигнатостта му, след която се чувства още по зле, заради нещата които е правил и казвал през това време. Работили сме с два терапевта преди това – с първия терапевт преди около 2 години, ходехме 3 сеанса и имаше осезаем ефект в продължение на месеци, макар от време на време пак да възникваха съмнения и аз трябваше да го надъхвам. След 3 сеанса терапевта замина в чужбина и не сме имали връзка след това. След около 6-7 месеца отново съмненията и депресията се върнаха с пълна сила и психиатъра изписа АД, които имаха някакъв ефект, но доста често се случва да го приповдигнат прекалено много и да влезе в маниакална фаза, след която се чувства още по-зле от преди това. Вторият терапевт ,при който ходеше след това, нямаше особен принос за състоянието, и след около 2-3 месеца ежеседмични сеанси, решихме да спре да го посещава. Той има съмнения, че терапевт може изобщо да му помогне, мисли, че състоянието му е безнадеждно. Затова и пиша тук, знам, че този проблем има решение, но все още не съм намерил правилния човек, който разбира добре проблема и може да помогне. Брат ми има желание за промяна, но дори малки неща му отнемат много енергия и съмненията бързо се връщат и той спира, мисли, че няма да успее и няма смисъл, търси несъвършенствата във всичко, което прави. Очевидно е, че нещата които съм правил досега не са особено ефективни, а и отнемат страшно много жизнена енергия всеки ден. Забелязвам, че брат ми е много емоционално зависим от мен и често това е изтощаващо. Бих искал да знам дали някой има опит с подобен тип проблем, познавате ли добър и ангажиран терапевт към който да се насочим. Нямам представа към кого да се обърна – много ми е трудно да намеря някого по интернет, а и лично не познавам хора, които са имали такива проблеми. Освен това нямаме ангажираност от член на семейството, затова в момента този форум е единственото място, от което мога да получа съвет и насока.
×
×
  • Добави...