oх, колко много размисли и страсти има във този готин вегетариански форум! за съжаление, обаче, докато чета, на моменти ми деиства натоварващо, сякаш се надпреварваме да докажем и тук кои е по-по-наи кои колко надълбоко е потънал в многоброините нива на вегетарианската тема, ако не и вселена. когато се случи да ходя на рила, за да почина и участвам в паневритмията, се сблъсквам със същото скрито надпреварване и се натъжавам... малко. но като цяло е ок и ми харесва...та! кои каза тук, че любовта, която изпитваме към животните, не била достатъчна, за да ни направи истински (?!) вегетарианци. хеи,това е...странно! когато някои ме попита учудено"добре, де, и риба ли не обичаш" аз му отговарям, че точно защото я обичам, не я ям! и го мисля. това ме прави вегетаринец и нищо друго. не е ли вегетарианството начин да изразиш почитта и любовта си към живота, към този, които го създава...обичам животните, затова не ги ям. простичко.обичам живота, затова го ценя и пазя... обичам хората и затова с цялата си душа им пожелавам мир, истински мир! това вегетарианец++ли ме прави или само обикновен такъв?
и има ли значение всъщност вегетарианец на каква степен съм? нали съм!! добре, съгласна съм, че вегетарианството е философия на живота, светоглед, или пък начин да изразиш себе си, а не е просто "от любов към животните"... и все пак даите да не се делим на истински вегетарианци и имитатори. не ни отива на готиния вегетариански форум усмивки, много!!!
сега съм на работа и тъкмо едно жълто коте стои на прага на вратата и се чуди дали е безопасно да влезе (незнам защо и се влиза и преценяващо ме оглежда, а аз си мисля "сега нормално ли е в мен да се породи желание да и се нахвърля, убия и изям?" същото бих се запитала, ако премине и кокошка. аз нямам особена духовна връзка с кокошчиците, но определено не мога да си представя да и оскубя перата и сготвя...да, та така.....