Здравейте, Имам проблем, осъзнат проблем, но е доста трудно да се преборя с него. Имала съм не много сериозни връзки в живота си. Две дългогодишни и един брак. Първоначално обвързвайки се с някого се чувствам прекрасно и мога да направя всичко за него, дори забравям коя съм, но след няколко месеца отново се връщам към себе си. Аз съм скандалджийка и то абсолютно изкуствена. Реално нямам повод за караница, но си намирам, ако не си намеря създавам такъв. Много пъти съм се опитвала да се спра преди да започна и доста пъти се е получавало, но като мине ден два и не стане на моето и се започва пак старата песен. Драматизирам излишно и искам прекалено много внимание. Ако имам партньор, който е залепен за мен постоянно , започвам да го отбягвам. Ако до мен има стабилен мъж, който не е много по целувки и прегръдки,започвам да му се навирам, дори когато знам, че не трябва. До тук..нищо кой знае какво, всички сме го правили от време на време.Хубаво, обаче започнах да лъжа, а аз не съм от този тип хора. Обичам нещата да се казват точно и ясно, не ми се отдава да помня на кой какво съм казала и накрая става манджа с грозде.Имам прекрасен партньор, малко странен и темерут, но много добър човек, който държи на мен и на детето ми. В началото бях страхотна, бях честна, открита,бях себе си , без преструвки. Реших, че съм приключила с детските изпълнения, но уви не беше така. Исках внимание, а той не е такъв.И започнах да лъжа и то сериозни лъжи, че съм болна, че имам финансови проблеми, че съм го видяла с друга. Всичко за да спечеля вниманието му, но не се получаваше. Задълбах доста сериозно и загубих себе си. Няколко пъти се изнасях и се правих на много голямата работа, а се оказа, че изобщо не съм. Имам дъщеря на 6 години, която явно съм приучила без да осъзнавам на подобни номера. Искам да се опитам да бъда нормална, искам да запазя връзката си и да дам добър пример на детето си. Отраснах в нездравословна среда за едно дете, родителите ми не са един за друг и примера за подражание, който съм получила от тях хич не е хубав, лошото е , че се опитвам да го прилагам, все търся скандала и започвам да драматизирам. Едни театри едно чудо....Нямам нужда от това и го осъзнавам. Имам нужда от помощ. Ако му призная, че го лъжа, той ще ме остави. На моменти го виждам, че вече не издържа, явно наистина много ме обича, за да продължава да ме търпи, а от скоро и дъщеря ми, която започна също със сцените. Мислите ли, че трябва да отида на лекар? Много е странно как човек може да е напълно откровен с непознати хора и тотално двуличен с най-близките си. Объркана съм и имах нужда да споделя. Ще съм ви благодарна да ми дадете съвети, как да се преборя със себе си?
