Ines Raycheva

Какво означава това - какво каза той? И онлайн терапия, както вече е писано, е приемлива идея, ако нямаш друг вариант за момента. Не мога да помисля за причина, достатъчно сериозна, поради която да не си помогнеш - очевидно не се чувстваш добре и не живееш качествено живота си. Това трябва да ти е приоритет - иначе нищо друго не може да потръгне, също. Помисли дали не е добра идея да покажеш на мъжа си писаното тук. Все пак вие сте партньори, очакването е да сте равни в това партньорство, той не би трябвало да ти е господар, взимайки решението за терапията ти вместо теб.

Мила Алекс, Пиши в отдела психотерапия онлайн тук, във форума, моля те! Мненето на Прогресор е изключително не на място, НЯМАШ НУЖДА ОТ КЛИНИКА! За съжаление тук, в този раздел, всеки, който няма и понятие от това що е тревожност и паник атаки, може да пише нелепости, които вредят! В психотерапия онлайн, към който раздел съм сложила линк, само трябва да кликнеш, има добри специалисти психотерапевти, те ще ти дадат адекватен съвет и ще е добре да поработиш с някой от тях! Това, което аз виждам, е че си много тревожна и напрегната, страхлива, а дереализацията и деперсонализацията, за които всъщност говориш, не са НЕОБИЧАЙНИ за ПА! Това е състояние, което се преодолява и трансформира, миличка, в момента просто страхът ти е Огромен! Ще се научиш как да го стапяш и прегръщаш като добър приятел и мотиватор за живот! Много хора съм виждала през какъв силен процес минават след ПА и тревожности и животът им разцъфва като цветенце след това! Време е за промяна, това ти казва скъпото ти тяло, а ти се бориш.. Не е пътят борба тук, мило момиче, дори сега да ти се струва нелепо! Пиши в онзи раздел, ако имаш нужда от помощ в ориентирането, ми пиши лично съобщение! Успех!

Преживяваш се през други хора, в случая партньорките ти. Имаш собствена идентичност и без тях, което вероятно знаеш на теория, но на практика се получава друго - търсиш валидация, оценка, подкрепа, което търсене обаче не е съвсем искрено и любящо, взаимнодопълващо се - ти искаш патерица, на която да се носиш. Вътрешно си неуверено детенце, което се вкопчва (добре познавам това състояние). Жените усещат това. Имаш още да съзряваш, да се себеоткриваш, това е съвсем естествено, доста млад си. Терапевтът ти е свършил добра работа - според мен останалото можеш и сам, а ако решиш - потърси го отново, сподели му, и той ще прецени дали имаш нужда от продължаване на терапията, ще ти даде насоки. Наблюдаваш случващото се в себе си, осъзнат си, но оралното парче в характера ти си стои, отнема време да се преработи - поне до известна степен - в самия живот се научаваш постепенно как, това е пътят. Ти имаш вече "инструментите", но преди всичко добро ниво на себепознание, от което постепенно ще се издигаш, ще "осветяваш" още свои тъмни ъгълчета. Това е посоката - не е външно затруднението, в жените, във връзките, а в твоята настройка към тях, очакванията ти, модела ти на поведение. Тук ще ти бъде полезно да прочетеш. Орлин също е писал тук за Оралния характер, може би си запознат. А тук е потърси "Паралел между домейн нарушена автономност и оралния характер" и чети надолу. Успех!

Аз го усещам като създаваща условията - това, което пишеш и ти. Тоест не си е самодостатъчна, единствено създаваща всичко. Да, агресията е мъжко, пробивно качество - от мъжката полярност. Има жени, които са огнени, страстни и при тях, до известна степен, се наблюдава агресия - но не визирам простащина, грубост и тн. Какво друго би казал, че не е?

Тема, която тук, в този форум, сме дискутирали многократно, по различни поводи. Ще ми се в тази тема, всеки да даде своето усещане, разбиране. Ще се радвам да пишат мъже, с тяхната гледна точка, оформила се през опита им в общуването с жени. Та, това е въпросът - как разбирате Женствеността в жената? Какво поведение има жена, доверила се на женствеността си, конкретно, според вас, не като обща дефиниция непременно? У всеки има женска и мъжка страна, енергия, независимо от пола, това не е предмет в тази тема. Моята гледна точка е тук.

Кои са "другите хора"?!? Те са съвършени, без никакви проблеми, а ти единствена си многострадална? Вкарваш се сама в ролята на жертва! Водим безсмислен диалог за момента. Потърси психотерапевт - ако не се справиш с търсенето, пиши тук, да ти препоръчаме! НИКОЙ не може да ти помогне, преди да си помогнеш сама - преди да го пожелаеш, да се задвижиш натам! МОЖЕШ да се справиш, щом пишеш тук, значи постепенно тръгваш по този път.

Миличка, послушай съвета на Determined - потърси ПСИХОТЕРАПЕВТ. Тук, дистанционно най-доброто, което можем да направим, е да те насочим към такъв. Той ще ти помогне да се справиш със страховете си, да ги приемеш, заобичаш, разбереш, че не са ти врагове, че няма нужда нищо да бориш така недоверчиво и боязливо! Жестока си към себе си, силно автоагресивна и гастритът го показва, също - не умееш да се заявяваш смело и спокойно, с доверие да си искаш. А гълташ и потискаш навътре в себе си всичко, без шанс да се прояви. По това имаш СЕРИОЗНА работа С ПСИХОТЕРАПЕВТ. Успех!

Здравей, Дима! Описваш последствията, проявите, на състояние, за което трябва да се разбере от къде идва, какво го е породило? Много си тревожна и при теб това върви с хипохондрия - основното е, че си страхлива, затова са всички тези проявления на страха - приеми ги като червени лампички, които сигнализират, че е време за промяна! АКО искаш да се справиш е Много важно да: - СПРЕШ да четеш за всякакви болести!!! Това само подхранва страха ти, и те вкарва в цикъла на постоянна тревожност. - Започнеш да се изтощаваш физически - тичай, танцувай, ходи, карай колело - каквото си решиш, СТИГА да те изморява стабилно. Така ще изразходваш адреналина си и това ще доведе до известно подобрение. - Говориш с родителите си, ако още не работиш, за да те подкрепят в намирането на ПСИХОТЕРАПЕВТ (НЕ психиатър) и да ти помогнат финансово. Не си луда и няма да полудееш. Страхлива си и се "връзваш" на страховете си. Явно има преживявания в живота ти, както и във всеки друг живот, които са били стресови, и постепенно са се натрупали, довеждайки те до това състояние. С добър психотерапевт ще работите по посока на собствената ти увереност, приемане на страха като добър приятел и твоето мотивирано израстване. След това ще си благодарна на състоянието си в момента, благодарна за това, през което си преминала и ще разбереш колко в ценно всъщност, уверявам те, мила! Тук съм писала за моя път към приемането на страха: цък. Успех!

Темата не е нова, но реших да добавя нещо, защото е важна. Да, фантазният свят при децата е съвсем нормален и здравословен! Само че - да се отработи разликата между измислица, лъжа, истина, действителност. Преди години един мой ученик нарисува квадратно слънце. Много хареса рисунката си. Родителите му, обаче, реагираха с "Няма квадратни слънца! Рисувай го кръгло!" Тогава моята намеса бе, да направим разликата заедно - "Да, Ники (условно име) добре знае, че слънцето е кръгло - като такова сме го възприели всички (т.е. имаме уговорка, че слънцето си е кръгло), но в неговата рисунка то е квадратно. Рисунката е творчество, а в творчеството всичко е позволено! Там можем да си създаваме, без оглед на наличното в действителността." Родителите разбраха, че за детето им това е ценен опит и да подрязват крилете на неговото въображение не би помогнало. Когато разбирам, че някой от учениците ми убедително разказва история, която е наистина - което аз лесно мога да позная - обикновено говоря с него насаме, и казвам нещо подобно: "Това, което разказа е много интересно. Струва ми се измислено, така ли е? (обикновено са откровени и казват "да". Ако аз съм сбъркала, се извинявам.) Ако разказваш такива истории, измислени от теб самят/ата, е добре да казваш на другите: "това си го измислих, искам да ви го разкажа, представете си ако беше действително!" Така няма да бъдеш в лъжата, а в творческото, във въображаемото." Откровеността е ключова при общуването с деца, а и не само, разбира се.

Те са това - страхове. Тези размишления са в сферата на пожелателното мислене. НЕ отричам, че съществуват необясними, за нас, като малки човечета, феномени, че не съзнаваме енергията, която акумулираме и сме слаби в управлението и съзнателното й насочване. Точно това е, и Орлин го е написал ясно. Имаме ли Доверие и Любов към Бога, към Живота, към Себе си и всичко - взаимносвързано е, за никакви черни и вуду магии не може да иде реч. Да ти се случват нещастия и тегоби НЕ Е черна магия - а част от всеки житейски път, независимо от неговата продължителност. Зависи вече как ги мелим. Подобни ритуали, са опит за контрол и рационализация на необяснимото - а за нас, като човечета, както казах - необяснимо и необятно много има. Точно поради това разпознавам известна доза наивитет в този начин на мислене и действане - и много страх и желание за защита от непознатото, което си е страха от смъртта в друго "облекло". Ако не е това, за друго ще се тревожиш - каквото и да е. Всички го правим чат-пат (макар според мен да има и изключения), ако си постоянно в тревогата, обаче, става трудничък животът.

Не, на никого не се "полага" този "край". Такова съществуване сами си осигуряват хората, съществуващи, а не живеещи, в ролята на жертви. Майка ти е вкоренила в теб изключително страхови програми, характерни за жените преди 150-200 години! "Дръж сигурното и си трай!" - - тоест осигури оцеляването на децата си (бъдещите), защото в тежки времена, е важно да се продължи рода, а без мъж си обречена. Да, ама тези времена ги няма вече. Сега сме в Друг, Различен момент от развитието си като хора, и отработването на Други качества е есенциално. Докато не съзнаеш страховите си програми и не ги преработиш (с помощта на специалист, радвам се, че си се обърнала към такъв), с който и мъж да бъдеш, няма да живееш в удовлетвореността и спокойната радост, а ще паразитираш боязливо. В тази статия "Всички сме болни от страх", пиша кратко за страха и неговите проявления, за "излекуването". Мисля, че ще ти е от полза. Успех!

Причини доста виждам. Основната е, че си зависима, не открила собствената си стойност. Казваш, че знаеш, че си "ценна" - не личи да го знаеш. Живееш в самобичуване и мазохизъм, с извинението, че си длъжна на приятеля си. Не си. Но, ако го виждаш така, то е оправдание за собствената ти нерешителност и страх да скочиш в непознатото и да вземеш да го живееш тоя живот с пълна сила и смелост! Дилема не виждам - с единия ти е скучно, безинтересно, не го обичаш, чувстваш се смачкана. Имаш материална сигурност. С другия - хубаво ти е, преоткриваш женствеността си, приятно и интересно ти е. А и той твърди също, че е сигурен в теб, че те обича, че вижда бъдещето ви заедно. Животът с първия ще е супер - ще ти купува каквото поискаш - какво повече ти трябва в живота?! Пък и ти сама няма да успееш да изкарваш парите си, без мъж си останала на улицата, без пукната пара! С втория... Каква любов, какви разговори, какви пет лева... Глупости! Избери си първия и си живей както до сега, супер ми се виждаш! Успех!

Това е така. Като жена мога да ти кажа със сигурност, че това, което впечатлява в един мъж е увереността! Не надутото комплексарско поведение, а същинската спокойна увереност! Такъв мъж е като магнит и няма значение дали е разноглед, дали заеква, дали куцука и тн незначителни подробности. Спокойната увереност е в комплект с приемане, уважение и обич към самия теб. Тогава вече и отвън можеш да ги получиш, допуснеш, посрещнеш - не като оценка, която си просиш, а като добре дошли подаръци. Иначе всеки има неуверености и комплекси, независимо дали са явни за другите - но те, както каза Орлин, са извинение. С всеки недостатък можем да се обичаме и да ни обичат, стига да го позволим.

Като човек, занимаващ се с йога (наистина условно ползвана тук дума), съм абсолютно Съгласна. Да, тренировка си е и туй то. НО в огъвкавяването на тялото, редовното разтягане, висене с надолу главата (говоря за въздушна йога) , при което се тренира вестибуларният апарат и се раздвижва лимфата, осъзнаването на тялото спрямо люлката - това е допринесло МНОГО за моето физическо и емоционално благополучие. Но няма йога философия там, има механика, но и повече - има радост и забавление, има усилие. За живота в планината - нямам съмнения, че е точно така. Тези хора смилат трудностите в житейския си път по Здрав начин, както смилат и храната, която не ги разболява, а ги подкрепя в Здравето - храната, от която тук, ние, лигавите, изнежени гражданчета страдаме, така, както и от болните си модели. Движението е живот! В реката тече свежа вода, вечно движеща се, а в блатото - все една и съща, застояла. Йога не е хапче и няма механика, която да ни изстреля към себепознанието директно. Себепознанието аз не виждам като липса на болест, обаче. Можеш да се познаваш - пак до някаква степен, но да не си в мир и любов с природата - външната и своята. А хората, за които говори Орлин, ми се струва, че са точно в това - в реката на живота, не в блатото...

Всичко е възможно, а най-възможно е онова, в което вярваме. Няма да ти помогне това, да обвиниш или направиш друг отговорен - случилото се е случило. Изпитваш болка и тъга, липсва ти обичано същество - изживей болката си, естествена е.

Не знам за кои точки говори Донка, но бих се радвала, ако сподели, благодатно ще е за четящите и пишещите в темата. Много от нас, аз включително, сме била в тази точка (и не само в нея). Но по този начин затапваме болката, изтласкваме я. Опитваме да се успокоим и приемем, но резултатът е непреработени, болезнени, разкъсващи емоции, които рано или късно си пробиват път по един или друг начин. Да, ако боли, ако си болен, ако си на смъртния си одър, същинското Доверие в Бога със сигурност е трансформиращо и подпомагащо. Но идващо на фона на същинско разбиране и приемане на болката, на болестта, а не като "хапче" за бързо избавление, всъщност замазващо "очите". Същото важи и тук. И аз ползвам молитвата и медитацията. Преди да започна да опознавам съдържанията на собствената си психика, обаче, ползвах медитацията механично, неосъзнато, а молитвата - в редки случаи, като просия. Сега се уча, но определено ги виждам в друга светлина, усещам ги с тялото си по съвсем друг начин. Като израз на Доверието, което първо тръгва от мен към мен. There is no quick and easy way out of the pain. Въпросът по-скоро е да не ползваме Духовно хапче, с цел бягство от собствената си природа, същност, отричайки се, неприемайки се, ужасени от сенките си. Да не сме в отричането - само и единствено, като непреминаваща фаза. Отричането предполага отделяне, отрязване - стягане, за да няма Отпускане, от което идва приемането. It's not good in the long run.

Ех, Деси, благодаря! Вярно е, когато си осигуриш съзнателната, любяща грижа към себе си, всичко се променя. Няма място за мързел, ако искаш промяна и развитие. Медитацията и молитвата ми помагат много на мен. Качествената храна - дума да няма, огромно влияние има. Тичането е супер, и изобщо всякаква физическа активност, която изморява стабилно. Пътувах няколко дни из България и не се храних така, както по принцип, нямах и възможност и за физическо натоварване, което да ме изморява - резултатът не е никак добър. Имах възможност да направя сериозни сравнения и да оценя всички аспекти от справянето си с тревожността. Полезно е това, което пишеш и съм сигурна, че ще помогне на много хора.

Здравей! Имам няколко въпроса, на които да си отговориш. Какво искаш от мъжа до теб? Получаваш ли го от този човек? Как се виждаш да се развива връзката ти за в бъдеще? Този човек дали може да участва в твоята представа за развитие? Приятно ли ти е да си със самата теб? Отделяш ли си време, като жена, само за себе си? От прочетеното ми се струва, че съпругът ти или не е много наясно какво иска, или пък го е шубе да си го заяви директно и честно. Според мен ти трябва почивка от тези отношения - намери време за ТЕБ - не личи да се грижиш за собствените си потребности - от написаното изглеждаш като жена, която иска да се вкопчи и е отчаяна, надявайки се да получи любов и внимание, смачквайки се заради партньора си. Т.е не вижда собствената си самостойност, а иска да се нагоди, за да не бъде изоставена. Какво обичаш да правиш? Да готвиш, да танцуваш, да четеш, хоби - ново, ако трябва, намери. Мъжът има нужда да бъде мъж. Ти жена му ли си или майка му?Понякога мъжете си намират любовници, защото това са жени, с които успяват да се чувстват мъжествени - те не са вкочпващи се, непредставящи си живота без този човек, а напротив - готино им е и без него, имат самочувствие, независещо от този мъж, не търсят одобрението му, но и умеят да го съблазнят, а не да общуват предимно механично и битовистки. (Нямам идея дали съпругът ти си има любовница, невъзможно ми е да предположа - давам ти хляб за размисъл за ТВОЕТО поведение, самоизмъчването с въпроси относно евентуална "афера", няма да ти донесе нищо, освен болка.) ВИНАГИ това, което се случва С нас, е отражение на несъзнавани механизми В нас - и ВИНАГИ е най-подходящият опит ЗА нас В МОМЕНТА. Въпросът е как ще го смелим, преодолеем? *Мъдро, прегръщайки се, обичайки се, ПРИЕМАЙКИ СЕ - сами себе си! *Или самобичувайки се, обвинявайки се, бунтувайки се? Зависи от теб. Обсебена си от ситуацията. Разбирам, под стрес си, това е семейството ти, мъж, когото обичаш. Но ми се струва, че е добре да се отделиш временно. Не се бунтувай, а вземи най-доброто от ситуацията - изграждане на здрава самооценка, истинска грижа за себе си и прегръщане на твоята цялост. Много мазохизъм има в теб и агресия, насочена навътре. Това трябва да разрешиш и после всичко си идва на мястото - друг вариант няма и ще го разбереш - сега или след ОЩЕ много години. Ти ЗАСЛУЖАВАШ да бъдеш ОБИЧАНА точно такава каквато си - ОБИЧАЙ СЕ! Само тогава и друг ще може. Сега виждам единствено да се самобичуваш жестоко. По този път щастие няма, нито Любов. Най-добре би било да поговориш с добър психотерапевт - там или някой от България, онлайн. Психотерапевтът, ако е наистина добър, ни води с много любов и внимание, към справяне с житейските баири и истинска себелюбов!

Здравей, Кристиян! Психиатърът и медикаментите не са твоят отговор. Единственият път е психотерапия, стига да си мотивиран за качествена промяна. Страхът от провал е много често срещан при силно тревожни хора. За да се справиш с него, е нужно да СИ В ПРОВАЛА - да ПРИЕМЕЛ, че можеш да не се справиш, че могат да ти се подиграват. Какво ако?! Отговори си на следните въпроси: Какво ще стане, ако се изложа на публично място? Какво ще стане, ако някой ми се присмее, подиграе? Какво ще стане, ако бъда отхвърлен - от жена, от приятел, познат? Имаш работа по приемане на провала - него го има в живота НА ВСЕКИ, независимо как изглежда "отстрани". Не си луд и не си болен. Тревожен и страхлив си и се връзваш на страховете, режисирани от собствения ти ум. Оплел си се Сам бая, вярно е, но с добър терапевт, ще излезеш много силен, същински силен и смел от това състояние, намерил своя вътрешен център, който няма да има нужда от чуждата валидация и оценка. Успех!

Няма да отключиш болест - спри да четеш - това ти вреди! Сама си вредиш! Типично за натрапливостите е точно това, което описваш - настойчиви мисли, на които се връзваш, те пак идват и ти пак се връзваш - и така има да си караш бая време. Всички имаме натрапливи мисли, уверявам те. Просто някои от нас не им отговарят, тоест оставяме си ги да отминат. НЕ ги контролираме - ако мисля, че ще полудея, няма да започна да си казвам обратното - НАПРОТИВ, мога дори да си кажа "окей, ще полудея.. Супер, сигурно ще е много забавно!" - примерно. Това гони страха, дори сега да ти се струва странно. Защото не му "играеш по свирката", безразличен ти е, приемаш го, че си е там и толкова, голяма работа! Така можем да пишем още 100 години и ти пак ще повтаряш едно и също, както вече си направила. Дадох ти изключително ценни насоки. Във форума има отлични психотерапевти, избери си някой и му пиши с молба да проведете лична терапия или си стой в това състояние - изборът е твой, само и единствено! Препрочети коментарите ми, остави си време внимателно да вникнеш в тях. *НЕ чети за симптоми и заболявания повече - ТОВА е проблемът ти, имагинерен, измислен от самата теб (защото си с високи нива на стрес, НЕ си луда - ако беше, нямаше да го съзнаваш!) *ИЗМОРЯВАЙ се физически *Започни терапия при терапевт, който знае какво прави НЕ всеки терапевт се справя с тревожни състояния - може и да си попаднала на такъв. Но има такива, които ще ти помогнат и пишат тук, в този форум. Виж рубриката "Психотерапия онлайн". Успех!

Здравей, Ивет! От това, което пишеш звучи като силна тревожност, вероятно преминала в паническо разстройство. Анорексията е хранително разстройство, при което не се храниш почти изобщо, от страх, че ще напълнееш и имаш силна неприязън към собственото си тяло, защото го намираш за отблъскващо и твърде пълно, независимо от това как изглежда в действителност. Не виждам да се касае до това. Не си луда, това е сигурно. Страхлива и тревожна си, вследствие на преживени стресови ситуации, а желанието за контрол е точно обратното на това, което имаш да учиш от състоянието си. Това желание за КОНТРОЛ и БОРБА УСИЛВА паниката и тревожността!Имаш да се учиш на Доверие - само от него произлиза същинската спокойна сигурност. Към антидепресанти не те съветвам да посягаш. Помисли варианта за психотерапия - бързо ще ти помогне да трансформираш състоянието си. Без нея ще отнеме значително повече време и лутане. А и психотерапията е изключително интересен и смислен път към себе си, когато е водена от добър професионалист, за когото справянето ти е наистина важно! На първо време те съветвам да започнеш да си осигуряваш ежедневна физическа активност - ходене поне 10-тина километра с твое темпо или бягане 20-30 минути, танци, каране на колело - каквото ти харесва, но така че да те ИЗМОРЯВА физически. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно е, за да можеш да гориш адреналина, с който разполагаш! Този неизгорен адреналин ти изиграва лоша шега също, защото го "впрягаш" в борба, което пък води до отделяне на кортизол, който е лош стресов хормон. При физическа активност се отделят ендорфини - вещества на щастието. Имаш нужда от човек, който да те поведе през трансформацията ти, голям късмет са тревожните състояния - сега не ти се вярва, но ще се убедиш! Това е моят опит с тревожността. А това опит на едно момиче с паник атаките. Не си луда, тревожна си. Последвай съветите ми за физическата активност и за психотерапията и след броени месеци ще си благодарна за това, което в момента за теб е ужас. Ще го обичаш и ще е страхотно ценен урок, който ще те изстреля към истинското Обичане и ценене на собствените ти огромни и все още непознати за теб потенциали! Успех!

Благодаря, Орлине прекрасно си допълнил темата! Повечето хора, имащи се за "духовни", с които съм се срещала, прекрасно отговарят на тези описания! Онзи ден едно момче много уверено ми показа техника, при която в имагинерен тефтер написваш с вълшебно-въображаема химикалка всичките си неуверености, хвърляш го зад себе си и си пречистен! Вече си супер уверен, лишен от гадния излишен товар! Напомня ми това на пиенето на медикаменти постоянно за всяко неразположение... Да премахнем, да отрежем, да променим - бързо и от раз, и да забравим, разбира се. Точно това замазване на прозорчето, през което гледаме света, е пагубно in the long run. "Какво става, нали съм много духовен, следвам еди-кое-си учение, защо съм нещастен?!" Играла съм го тоя филм с духовния байпас, тц, не върши работа. То е като да си постоянно пиян... В един момент разбираш, че не можеш да подържаш това състояние, тази илюзия. Но от друга страна на всеки му идва моментът да провиди това - има хора, толкова убедени, че да са свръх позитивно-замазващи е the way to go, че всичко друго им се струва грубо насилие, което както си писал, бива осъждано, те не разбират въртопа, в който са се вкарали, искайки само хубавко и беличко в живота - ако може някой друг да им го изпере...

Здравей, Стаси! Сама казваш - тревожна си. Това е проблемът. Ти НЕ вярваш на своите "халюцинации", разбираш, че са недействителни, защото са просто натрапливи мисли. Точно това иска твоят страх - да му вярваш. Тук, във форума, има десетки теми, ДЕСЕТКИ, със същия въпрос - "полудявам ли, шизофрения ли имам?!" Мнооого сме тревожни днес масово. Имам няколко въпроса: Ритуалите преди или след изнасилването започна да извършваш - стана ясно само, че от малка ги правиш, но вече не? Ходила ли си при психолог някога? Изнасилването е травма, при която подкрепата е задължителна! Споделяла ли си за него с близките си? Когато имаме неразрешени проблеми от миналото, няма как просто да продължим напред без тях. Те си се влачат с нас, и в един момент започват да "разбутват" пластовете на съзнанието, прокрадвайки се под формата на тревожност или ОКР, например. Това става, за да ни НАУЧИ нашият собствен страх на това да обичаме себе си и да си дадем нужната грижа и внимание! Много горещо ти препоръчвам психотерапия! Тук във форума има добри специалисти - разгледай, пиши на някой от тях за лична терапия. Откровено казано го дължиш на себе си - от самосебе си състоянието ти няма да се промени - а не е никак трудно за справяне. Ще имаш и детенце - сигурна съм, че можеш да го отгледаш като една любяща, смела, осъзната майка, даваща му най-добрия старт, на който е способна - старт, лишен от страхове и болни модели на мислене. Това е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно! Пожелавам ти успех! Ключът към справянето е Доверие, Любов, Смирение пред Живота и неговите уроци!

Това е съвсем Друго и няма пряко отношение към термина, до колкото е обяснен от създателя му. Ползвайки Духовния Байпас сме в бягството, често несъзнавано, с илюзорната идея, че си помагаме. Липсата на готовност за справяне с проблемите не мисля, че се дължи на мързел - може би по изключение. С Духовния Байпас можем да рационализираме, оправдаем неприятни за нас състояния - не винаги целта е самият комфорт. Т.е разрешенията си всеки сам би могъл да открие или поне да дооткрие - съгласна съм. Такива термини са полезни, за да постигаме разбиране спрямо езика, чрез който общуваме, за да участваме в т.нар езикови игри, в които сме постоянно, всъщност.

Написах това - ЦЪК - по повод наученото от моя приятел - Страхът. Пиша го за всички хора с тревожни състояния, и не само. Хора, вкопани в страховете си, невиждащи изход и нямащи желание да продължат по пътя на своя живот. Изгубили се хора, страдащи и мъчни. С много въпроси и нито един отговор. @Орлин Баев ме води по този път и ми помогна да открия своите необятни хоризонти, носещи любов, вдъхновение, сила, увереност! Не знам къде и как щях да съм сега, ако не беше Орлин. Той е Човек с голямо сърце, намерил призванието си - благодарна ще съм му цял живот. Орлине, посвещавам това на теб! Убичъм тъ! Благодаря за всичко онова, на което си проводник, Човече. Посвещавам го и на моите приятели и близки, на всички сърца, с които се запознах по време на терапията. Обичам ви! Благодаря ви от сърце и до живот! П. П.: Благодаря и на всички хора, специалисти и не само, пишещи тук, в това онлайн пространство, носещо безброй открития! Много научавам от ВСЕКИ един от вас!