Slash15

Здравейте! Момиче на 20 години съм, което търси съвет! Имам приятел, с когото сме години вече с него и доста близки. Той е доста манипулативен, но аз заради дългите ни отношения винаги си мисля, че просто си измислям. Наскоро започнах да общувам с едно друго момче, което много ми допадна. Приятелят ми ме видя, когато си комуникирахме и, естествено, реакцията не беше удовлетворяваща. Нн ми даваше да си общувам с него, казваше ми, че иска просто секс от мен. В началото разговорите ни бяха много приятелски, той знае, че си имам гадже. Но наскоро гаджето ми започна да не е удовлетворява, не чувствам възбуда към него, чувствам го като даденост. Това пе подтикана да върна контактите си с доугото момче, писах му и си пишем вече от многш време. Нкщата започват малко или много да клонят към флирт. Забравих да спомена, че той живее в друг град - премести се). Започна да ми говори как искал заради мен да дойде, да се видим и тем подобни. Пишем си много интересни работи и не ми дава причина, да мисля, че иска само секс. Приятно ми е с него, но се чувствам виновна пред приятеля ми. Макар и аз да не подхождам с флирт към другото момче, все още съм във връзка и гледам да запазя приятелските отношения. Чувствам се виновна, какво да правя? Объркана съм много зе се радвам да получа отговор!

Благодаря за изчерпателния отговор! Наистина имам нужда да работя над самочувстието ми. В чужбина живея с родители, сега като се върна ще започна да работя, досега не съм работила там. А доколкото дали обичам живота си там, харесвам го, не го обичам. Но постоянно ми се случва като се върна от България там хората са ми неприятни, искам си в България и не ми е комфортно там, но мине ли малко време свиквам. Имам много такива моменти, в които искам да се махна оттам. Дали се чувствам там зависима от някого или нещо? Не бих казала.. Когато сме отделени с приятеля ми, тоест аз съм в чужбина, той в България, съм си по-самостоятелна и не съм прилепнала към него, постоянно да ми звънни или пише. Просто, знам, че като си идвам е за малко и това предизвиква тези действия, но минат ли 1/2 дена, ми минава. Благодаря за материалите!

Съгласна съм. Но дори когато съм заета и се занимавам ги имам тези мисли и се чувствам самотна.

Здравейте! Пиша тук, защото имам нужда от помощ. Момиче на 19 години съм. В момента се намирам в състояние, в което само плача. Живея в чужбина, но в момента съм в България до Юли. Имам си приятел с когото имаме връзка от разтояние. В България съм от Март месец и живеем с него оттогава. От днес му се наложи да замине по работа в друг град за почти месец, като се прибере само за 2/3 дни след околко 2 седмици. Нямам приятели с които да излезна. Нито един близък до себе си. Може да разбирате, че той ми е и гадже, и приятел, и най-близкият до мен човек. Заедно сме от 2 години. Като сме заедно, нито се чувствам самотна, нито изпадам в тъжни състояния, но стане ли време да се разделим дори и за 2 седмици, губя мотивация за много неща. До никого не ми е, искам само той да си е до мен в момента. В такива моменти се чувствам сякаш съм зависима от него. Повреме когато него няма да го има, ще ми дойде на гости една приятелка, но дори и до нея не ми е сега, а се зарадвах като разбрах, че ще идва, но тогава гаджето ми си беше тук. Осъзнала съм, че много често се тревожа за бъдещето. Какво ще стане с нас? Ами ако той като се прибере, аз вече няма да съм си в България и ще трябва да замина? Не мога да приема факта, че бъдещето не зависи от нас. Как да приема факта, че нямам величие над бъдещето? Как да се успокоя и да се науча да обичам собствената си компания? Как да се оттърва от чувството за зависимост? Бих се радвала ако чуя вашите мнения и получа съвет от вас!