Стелиян Славов

Здравейте, Хаповете са често предпочитан начин за деформиране на био-химичните процеси с надеждата, че оттам ще се подобрят и психичните. За жалост те не са панацения, нито пък могат да повлиият фундаментално на психиката и съзнанието. Вие страдате, защото страда и вашата душа, а не само тялото ви. Щом сте се опитали да ги спрете, навярно разбирате това. Напълно подкрепям колегите, които ви препоръчват психотерапия - това наистина е единствения стабилен и здравословен начин (понякога в комбинация с медикаменти и работа съвместно с психиатър) да си възвърнете своето физическо и психично здраве. Между другото паник атаките не е задължително да са свързани с патология, те се срещат и при хора, в чиито живот липсват смисъл, посока и вяра. Ако позволите да претълкувам значението на хипоходрията = страх, че съм болен от нещо, можем да кажем, че това е свързано с фундаменталния ни вроден страх от смъртта. Почти всеки човек е малко или много бивш или бъдещ хипохондрик, защото всеки е загрижен за собственото си здраве. Хипохондрик се става, когато сте прекално загрижена - както казвате, че сте в случая. Но, моля ви, помислете внимателно: Процесите на смъртта и разграждането (нали това ще рече болест?), или трансформацията са във всеки един от нас. Помислете - смъртта като процес болест ли е? Болест ли, че вашето физическо тяло един ден ще се разгради на други елементи, които ще се завърнат обратно в земната пръст? Нека повдигнем въпроса глобално и помислим кое е по-голямата болест - тази на духа или на тялото? Обърнете се към психотерапевт и в пъти по-бързо ще се измъкнете от състоянията. Факта, че пишете тук е много добра крачка в тази посока - поздравления! П.С. Препоръчвам ви да прочетете книгата "Болестта като път" от Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке.

Поради тези неща: и още много други външни поведения, в теб са се установили елементи, които спъват развитието ти, фиксират те в определен модел, правят те ригиден. Страданието (тревожности, паник атаки и т.н.) всъщност е път към свобода, изход от заробващата те действителност, метод за себепознание. Ще ти бъде много трудно да се справиш сам, защото въздействието на родителите ти върху теб е много по-силно, отколкото си мислиш. Не само твоите - всички родители имат определяща роля за душевното здраве на децата си. Пътищата са два - единият е да не проявиш воля и да се лъкатушиш дълго време между различни състояния. Другият - да проявиш воля, да вземеш в ръце собственото си развитие, да станеш режисьор и творец на живота си. Процесът към най-просто е от три стъпки - осъзнаване, интегриране, трансформиране. Да приемем, че имаш някаква болка, породена от незадоволена потребност "от подкрепа и любов", например: 1. Осъзнаване - Кое е породило тази болка? Как се проявява в живота ми? Къде мога да я открия? 2. Интегриране - Къде да я сложа в живота си, така че да ми помогне да стана по-добър, по-любящ и по-човечен? 3. Трансформиране - Как тя да ми служи? Как от слабост да се превърне в сила? Как аз да стана "подкрепа и обич" за другите и себе си? Добрата новина е, че ти се дава възможност да израстнеш - но не само интелектуално (този растеж е мимолетен и недостатъчен), а преди всичко емоционално - по пътя на сърцето. Лошата е, че "Дори и да изберем да не избираме, ние пак избираме" Успех!

Успя ли да откриеш Психотерапевт? (антидепресантите само ще потиснат временно симптомите, но няма да дадат изход от ситуацията!)

Здравей, Поздравления за смелостта да споделиш открито грижите си в търсене на подкрепа. Струва ми се, че не си попаднал на точните за теб специалисти, щом толкова време не си успял да прегърнеш страха и да го трансформираш в смелост и вътрешен съюзник. Невролози и психиатри не мисля, че са ти необходими. С добър психолог/терапевт, който ти дава упражнения и те предизвиква да откриеш себе си, ще се справиш значително бързо и лесно. Изразяваш се така сякаш сам се занимаваш с този проблем. Има ли родители, роднини, приятели, край теб, които го разбират и те подкрепят - помагат ти да се свържеш със специалист, дават ти любов и съчувствие? Има ли училищен психолог в училището където учиш? В момента тълкуваш паник атаките като свързани с училището, но имай предвид, че на втори план те може да са свързани с житейски и емоционален проблем, който се прехвърля в големите очаквания към училището. Мисля, че ролята (присъстваща или отсъстваща) на родителите ти тук има нещо общо с това. Но нека оставим настрана възрастните, те си имат свой живот - а в твоя има ли значими хора около теб - добри приятели, гадже? Защо отдаваш толкова голяма важност на училището? Нима то ще определи "светлото ти бъдеще"? Свободен човек ли желаеш да бъдеш или роб на системата и матрицата? Много е вероятно да е настъпил дисонанс между потребностите на физическата ти възраст и психичната (вкл. очакванията, които възрастните имат към теб). Изказа ти в текста върви доста интелектуално за сметка на обикновената тинейджърска спонтанност и емоционалност. Та ти си на 16! Къде са купоните, момичетата, сексът, среднощното скитане по улиците, шумният смях и непринуденост, младежкия идеализъм?! Кога за последно си се чувствал свободен? Може да си потърсиш добър психолог, с който да работите върху твоя идентичност, емоционални болки, черти на характера и мироглед - там лежи основата на Твоя Собствен Живот.

"Нормалната" жена също има много гласове в главата си, защото в нея живеят не една, а много личности (само че не са автономни) - съпругата/любимата, майката, дъщерята (на родителите си), работещата, .... Да погледнем за миг някои примери за често срещани страхове и копнежи на всяка една от тези по-малки личности: 1. Любимата: Страх - "Ами ако някой ден остана сама и няма кой да ме обича." Копнеж - "Толкова много желая да прекарам живота си с човек, даващ ми спокойствие и утеха" 2. Майката: Страх - "Животът ми ще стане безмислен и пуст, ако нещо се случи с детето ми" Копнеж - "Колко много желая детето ми да се превърне в добър, достоен човек" 3.Дъщерята: Страх - "Не искам да се отчуждавам от семейството си/да бъда отхвърлена от него" Копнеж - "Ако можеше близките ми да ме познават по-добре/да ме подкрепят безусловно" Могат да се изредят още десетки образи, които живеят във всеки един човек. И всеки един говори със свой собствен глас.. Ти наистина ли смяташ, че си единна, цялостна и завършена като личност/индивид/душевност? Отговори си искрено на въпросите: - Знам ли наистина какво означава да си нормален или луд? - До колко съм осъзната за това, което ми се случва около и вътре в мен? - Познавам ли наистина себе си? П.С. Опитай вместо "защо" (впускайки се в безкрайната върволица на причинно-следствените връзки) да попиташ себе си "какво е това", "каква съм аз", "коя съм аз", оставайки в настоящето, тук и сега, пред себе си. "Навътре гледай, защото душата е ключ към Вселената - и не виждаш ли в себе си, вън от себе си не можеш видя!"

Никита никита - в кое населено място си в момента? Имаш ли възможност и желание да започнеш работа с психотерапевт? Скоро препратих един случай подобен на твоя (върнах се назад в коментарите ти, за да си спомня какво си писала) към един психотерапевт и след 4-5 месеца ситуацията на човека се беше стабилизирала!

търси къде е Болката... от къде е дошла, какво те е разочаровало; и Потребността - за какво си копнеела, мечтала. Там се оформя Празнината, но запълването ѝ изисква нови мисли, отношение, убеждения, дързост. Не можеш да разрешиш даден проблем на нивото на което е възникнал, още повече пък ей така, между другото, в едно форумче, 'щото някой си там не те бил приел. Виж това:

Ако хванеш всяко едно неразбираемо/нелогично за теб изречение от отговорите по-горе и го осъзнаеш (интегрираш, въплътиш), опитвайки се да последваш препоръките - това ще бъде правилният благоприятен път! Обратният път е да потърсиш още стотици гледни точки, бягайки от Същността Си. Пожелавам ти да се случи по първия начин! Ти имаш всичката сила да го постигнеш!

Dimaa123 - разкажи ни малко повече за себе си. "Ти пък коя си и за какво се бориш?", 'дето има един лаф. Хайде да го направим като игра, искаш ли - сподели ни малко повече за себе си от позицията на трето лице, разказвач, който познава живота на Dima от раждането ѝ до днес. Разкажи своята "приказка".

Много е възможно тези състояния да са част от естествения процес на формиране на Идентичността ти. Само поразсъждавай - ежедневното ти будно съзнание (както и на повечето хора) е едва няколкото процента (да кажем 10%) от тоталността на цялата ти психика. Останалите 90% са напълно несъзнателни за теб. Там има информация, която само чака да бъде открита, преживяна и интегрирана в съзнанието. Естественият ход на индивидуалното развитие е в разширяването на потенциала, жизнения смисъл, самопознанието и превръщането в "най-добрата версия на себе си." Това е свързано с опознаване на непознатото. Ако човек сам не се захваща да се опознава - животът рано или късно го поставя в такива ситуации-конфликти. Принципът е прост - колкото повече време човек не обръща внимание на себе си, толкова по-трудно и мъчително стават за неговите истини да излязат на яве в съзнанието. Ти си млад - от теб зависи дали сега ще потърсиш отговорите на важните житейски въпроси или като станеш на 50. Отделно силните психотропни в-ва могат бързо да свалят защитите на психиката и организма и да допуснат огромно количество несъзнаван материал. Получава се нещо подобно на наводнение (с малки или големи вълни според зависи), с което ежедневният ум ако не е трениран, запознат и пр. започва да се бори - т.е. да страда и да изпитва тревожност и "дереализация" - както го наричаш. Че кой не е луд? "Покажете ми един нормален и аз ще го излекувам". Знаеш ли какво има в теб? Познаваш ли страховете, слабостите и раните си? Най-съкровените си копнежи? Какъв е твоят смисъл? На къде вървиш? До къде си стигнал? Познаваш ли своята собствена вътрешна конституция и убежденията на които служиш? През какви очила гледаш на света и себе си? С кои очи ( със своите собствени, на родителите ти, на гаджетата, на очакванията на обществото)? Тези въпроси са за "лудите" на 21век, а не за покорното стадо, живеещо в матрицата - ти от кои искаш да бъдеш? Герой в своята собствена житейска игра или измислен образ в "социалния компютър"? Сигурен съм, че е първото. В тази посока Орая Планинският Мечтател ни изпраща една "Покана": "Не ме интересува как изкарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да претвориш копнежа на сърцето си. Не ме интересува възрастта ти. Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят за глупак заради любов, заради мечти и заради приключението да си жив. Не ме интересува кои планети се срещат с твоята луна. Искам да знам дали си стигнал до сърцевината на собствената си печал, дали си се отворил от ударите на съдбата или си се затворил в себе си поради страх от болка! Искам да знам дали умееш да понасяш болка – моя или твоя собствена, без опити да я прикриеш, успокоиш или прогониш. Искам да знам дали понасяш радостта, била тя моя или твоя; ще можеш ли с лудешки танц в екстаза да се понесеш и да не ни предупреждаваш да бъдем по-внимателни, да бъдем реалисти или да помним ограниченията на човешката природа. Не ме интересува истинска ли е историята, която ми разказваш. Искам да знам дали би разочаровал другите, за да останеш верен на себе си; дали ще понесеш да бъдеш обвинен в предателство, за да не предадеш собствената си душа. Искам да знам умееш ли да виждаш красотата, дори и тя да не е красива всеки ден, и вдъхновява ли те Божието присъствие. Искам да знам дали умееш да живееш с провала, мой и твой, да спреш на езерния бряг и да извикаш към сребърната месечина: „Да!“ Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш. Искам да знам умееш ли след тъжна нощ да станеш – изнемощал, една голяма болка, и за децата да се погрижиш. Не ме интересува кой си и как си стигнал тук. Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън без да побегнеш. Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам каква е вътрешната ти опора, когато всичко друго се разпада."

Статията е чудна, бравос! На моменти доста се посмях! И преди няколко години, когато ходих на тоз "ритрийт" беше така. Тогава дори и ни забраняваха (чрез залепени надписи по вратите) да стоим на тревата (имаше много приятна малка градинка във вътрешния двор), под предтекст, че не било пръскано за кърлежи. WTF?! Не ги послушах, разбира се. А на 9тия ден някаква девойка била превъртяла. Чудя се дали е имало някой да и помогне... Няма да забравя как един от организаторите по едно време ми обяснява "Чуваш ли как пукат стените на залата (голямата за груповите метидации). Това е защото в продължение на няколко дни сме ѝ направили силна защита". Много хитра ми се видя и фразата "не прави нищо, а само наблюдавай усещанията в тялото си, без значение хубави или лоши" - ок, добре е се разотъждествяването и влизането в позиция на наблюдаващ Аз, но е и много хубаво за свалянето на естествените психозащити. В заключение - преживяването на себе-то става във вътрешната "светая светих", това е интимен процес, лишен от груповите практики. К. Юнг (из Septem Sermones ad Mortous) :

О, да. Коментара ми беше също и спрямо размислите на Донка, но още не съм схванал как да слагам по няколко цитата. Сещам се тъкмо за едни много свежи думи от Тимен Тимев по темата:

Разбира се, никой не твърди, че от един тест с няколко въпроса може да се обхване даден феномен. Но и е видимо, че въпросите в този тест напипват добре проблематиката. И да, наистина "байпас" звучи малко остро и етикиращо-патологично. За момента обаче поне аз не съм срещнал друго понятие в тази посока. Ала нека не забравяме, че психологичната наука изследва и назовава - целта не е поставяне на етикет, а разбиране и различаване; проучване и обединяване на идеи, принципи, методи с цел подобряване качеството на Живот и познаването на себе си. Струва ми се, че това е по-скоро свързано с характера (типологията) и индивидуалните разбирания за божественото. Ако аз "изваждам" божественото от себе си и го поставям някъде далеч, нависоко, обективизирайки го, тогава се обръщам навън в общуването с него. И когато търся помощ, подкрепа съвет от божеството, аз я търся и в света около мен. И съответно започвам да я търся в думите, присъствието и делата на духовни учители, системи, книги и пр. Подобно поведение (на последна инстация по божествените теми) може да се наблюдава на много места - патриархалните религии, гурувщината и т.н. И обратно - аз мога да поставя Бог вътре в себе си и да общувам с него, търсейки го там. ("Човекът е Бог в развитие" - Ваклуш Толев) Тогава Себе-то е = на божественото, а ежедневното его е само дете на Висшия Аз(Себе-то). Разбира се и тук има опасни препятствия - създаване на изкуствена идентификация на малкия аз с големия; засилване на горделивостта и самочувствието ("Че в мен живее нещо божествено"); Ето нещо ценно в посока на цялата тази тема: "Нервните заболявания при духовното израстване" - Р.Асаджоли - линк (преводът не е особено добър, но все пак дава добра представа) Поздрави!

Открих и въпросите към скалата за измерване на духовния байпас. Много свежи! 1. My spiritual life helps me feel my emotions more fully. 2. When I feel emotional pain, the first thing I want to do is pray or meditate about it. 3. When I am in pain, I believe God will deliver me from it. 4. When something tragic happens (to me or to others) I say that God will intervene. 5. It is more important to me to seek spiritual guidance than to seek aid from a psychological helper. 6. When experiencing difficulties, I believe it is most important do deal with the spiritual source of my problems. 7. I believe it is preferable to cure emotional problems by being spiritually advanced. 8. It is more important for me to be spiritually awakened than to feel emotionally intact. 9. I beleive that healing one's spirit takes precedence over healing their emotions. 10. When someone I know is in trouble, I believe it is because they have done something wrong spiritually. 11. When someone I know is experiencing hardship, I believe that it is due to spiritual attack/oppression. 12. When someone confronts me, I tend to over-analyze his or her spiritual motivations for confronting me. 13. When I face a life challenge, I always consult with a spiritual or religious teacher. Вижте въпрос 10 и може да трансформираме онзи виц: "Двама психолози вървят по морския бряг и виждат давещ се човек,който крещи: "Помоооощ,помоооощ!". Единият казва: "Този човек има проблем", а другият: "И важното е, че говори за него!" В същата ситуация на отговор, само че от двама "духовни люде", коментирайки виковете за помощ: "Това е кармично, в минал живот е удавил някого и затова сега той се дави".

Открих в една статия, публикувана на 20.03.2018: The term spiritual bypassing first surfaced in the literature in 1984 with the publication of an article in Transpersonal Psychology called, “Principles of Inner Work: Psychological and Spiritual” by John Welwood. In this article, Welwood retold the story of his formation within Eastern religion and his subsequent contact with Western psychology. After a period of paying close attention to how members of spiritual groups interact with each other and navigate developmental tasks, he noticed a problematic phenomenon: I started to pay more attention to a disturbing tendency among certain members of spiritual communities. Although many of these spiritual practitioners were doing very good work on themselves—which I bow to and respect as extremely important—still some of them seemed to be using meditation or their spiritual involvements to bypass certain kinds of personal emotional “unfinished business.” There is a certain temptation, which I can observe in myself as well, to try to use spiritual practice to rise above the difficulties of unresolved personal problems and emotions… I have come to call this tendency to try to avoid or prematurely transcend basic human needs, feelings, and developmental tasks “spiritual bypassing.” Имало даже и измерване "The Spiritual Bypass Scale - SBS-13".

Много хубава тема. Широко наблюдавано явление. При всеки е заложен изначалния стремеж към Духа и свръхсъзнанието, но не всеки има интелектуалните умения да различава здравата духовност от илюзорно създадената такава. Забелязвам, че при личности с по-слаби мисловни умения (логическо и критично мислене, базова подготовка в някоя наука), но и едновременно с фина, ранима душа, байпасът бързо започва да тиктака, особено когато в живота им липсва изградена представа за "идеалния Аз". Четат книги, прилагат дадени духовни практики (но само чисто външно и поведенчески), срещат се със себеподобни, умело поддържайки бягството от Себе си. Така често се създава един изкуствен образ (субличност по Асаджоли) на Висшия, идеален аз, който е примамлив за слабия Аз, даващ комфорт и сигурност (но само привидно). Това не е желано от нито един духовен учител от древността до днес. "Учителя каза, това, Учителя каза онова" - аланкоолу, що не се хванеш да си откриеш своя собствен вътрешен учител? "Ошо медитациите ме върнаха към живота" - а бре, моме, що не практикуваш техниките на Хитлер, че и той като бай ти ошу си е бил чист престъпник? Интересно е, че "хората на науката" ( в смисъла на позитивно-редукционистичната, материалистична "наука"), при които религиозните чувства и емоционалност не са развити на едно толкова фино ниво, колкото при предходния споменат тип, не влизат в тази ни представа за "духовен байпас". Ще кажете, защото отричат божествеността или не вървят по пътя на психо-духовната реализация? Но как при тях би могло да се изрази това?

Драги душетърсач, Убеждения свързани с - чакри - езотерични учения - Бог и пр. И най-вече самоанализиращи, самооценъчни твърдения в тази посока, без човек да е развил необходимите умения (разбирай напр. ясновидство), необходимите знания (2ри клас в Магнаурската школа, напр.), необходимата извисеност (духовен сан, близък до посветен в дадена мистично-религиозна доктрина) често водят до изкривени убеждения и възприятия, които дават погрешни впечатления към най-обикновени човешки състояния. Може в момента да преминаваш през период, в който се избистря идентичността ти. Може да си в посока на себеоткриване и разширяване на хоризонта. Не е нужно това да е свързано с енергийни блокажи, изхвърчащи от тялото чакри и пр. Може да не нещо напълно човешко - рани, болки, огорчения, изгубеност, бягство... В обратния случай - ако всичко това минава през заземяваща, приемаща обич; през едно любящо сърце, доверяващо се на живота; през един уравновесен интелект, познаващ своите ограничения ("аз знам, че нищо не знам")... тогава процесът на разширяване на съзнанието a.k.a духовно усъвършенстване би бил по-здравословен и благоприятен за личността. Потърси повече информация за феномена "духовен байпас" и ще откриеш огледало на доста процеси, описани при самооценящите се като: "духовни хора". П.С. Подобни състояния често се предизвикват от фиксиране на интелекта/рацио-то в сложни ителектуално-абстракни идеи. Примамливи са за съзнанието (поради живота им във високо философското мета-ниво), чаровни за играещия с нещата и обектите ум, търсещ изход от биполярните логични парадокси. Подобно фиксиране се освобождава чрез насочване на жизнената енергия към сърцето - към връзката с хората, към доверието в тях, към отношението човек-човек (за разлика от предходното арогантно отношение: духовен човек - масов човек ; вегетарианец-жалък месоядец; ) към отпускане на контрола... С едно изречение речено: Пътят на сърцето - между главата и чатала. А сърцето не се кефи на тревица, нея я обича само "мозъка", 'щото е мно'о яко чуек да си част от космическото съзнание.

Здравей, Мастурбацията при младежките (до колкото разбирам не си на повече от 20-23 години) е нормален процес при опознаване на тялото и сексуалността. Проблемна е когато се превърне в зависимост и изкриви естествената нежност в интимните отношения, давайки фалшива гледна точка (тази на страничния наблюдател, а не на съпреживяващия). В древния изток са смятали мъжката семенна течност за свещена, съдържаща енергията на живота. Разпиляването ѝ се считало за излишно хабене на енергия (чи), която е нужна за поддържане виталността на ума и тялото. Но въпреки това умът държи контрола над тялото, а не обратното. Но сега сме в 21 век. Внушенията на масмедиите и културата ни коренно променят и най-изтънчените взаимоотношения - любенето е принизено до чукане; общуването "душа-душа" - до разговор през екрана. Едва ли този ти "навик", както се изразяваш е пряка причина за страданията, които изпитваш. Твърде млад си, за да бягаш от проблемите си чрез медикаменти. Насочи се към психотерапия, както съветва д-р Първанов. Така ще може да се научиш да слушаш тялото и душата си, и да откриваш какво ти казват (а те са едни от най-ценните съветници). Влезеш ли във връзка с тях - ще откриеш ефективния път за промяна и преодоляване на страданията.

Здравейте, Отварям тази тема с желание да съберем на едно място колкото се може повече психологични подходи (дисциплини, школи, теоретични рамки и пр.), които са в служба на растежа, здравето и духовността. Това ще бъде от полза както на търсещите подкрепа (ориентирайки ги по-бързо в огромното поле на научната и практическа психология), така и на всеки, който желае да научи нещо ново от другите тук. Заглавието не темата може да бъде и "Духовна психология" / "Психология на потенциала" / ... На запад съществува понятието "Height psychology", използвано често със сродните му "Трансперсонална психология", "Интегрална психология" и пр., имайки от една страна различия в концепциите и методологията си, но и същевременно търсещи пътя към едно и също нещо - постигане на автентичност, чистота и автономност на Аз-а, познаване и осъществяване на Себе си; превръщане на човек в най-добрата версия на самия себе си; свързване с висшите нива на психиката. Пример за един такъв подход сред многото е Психосинтезът на д-р Р. Асаджоли, изразен най-кратко с два цитата, превърнали се в лайтмотив на Психосинтеза: "Единственият изход е пътят нагоре." ; "Познай себе си, притежавай себе си, трансформирай себе си". Кои са според вас адекватните (издържани на теория и полезни на практика) психологични подходи, водещи личната екзистенция към собствените ѝ висини?

Да, Daphne, целият ни живот е препускащо лутане между "тук - там", "аз - ти", "мисли - чувства", "съм-не съм"... Въпросът е как човек да разреши своите вътрешни противоречия, да се превърне в господар на вътрешното си кралство, да се освободи от владеещите го структури (комплекси, състояния, настроения...), да съединява сам в себе си войнстващите елементи на душата си... Поправете ме, ако греша - значи ли това, че вие сте съгласна да приемете нещо (т.е. да го допуснете в себе си) без да сте го осъзнали? Кой е отговорен да прецежда потребното и да отблъсква нездравословната храна за душата, която идва отвън? Ако аз утре приема, че земята е плоска (без да имам разбиране и аргументи по темата, и изведнъж реша да стартирам световна кампания за промяна статута на земята (от сфера на плоскост напр.), бих ли бил полезен за себе си и другите? А коя сте вие всъщност? Вие само "грижовната" щерка, домакиня, майка, съпруга, професионалист ли сте? "Отговорна съм", казвате, но навярно повече към другите; "човек на действието", но навярно повече действате навън; "справедлива" - но защо не се разпоредите с протестиращото население във вашето вътрешно кралство? Волята като централна вътрешна сила. Волята като режисьор и диригент. Волята като меч на Аз-а. Чрез своята воля, аз съм способен да познавам, управлявам и трансформирам себе си. Волята като способност да се откажа дори и от нея. Нива на проявление на волята: - Безволева воля - липсваща - пълно доминиране на външния свят (и изградените спрямо него вътрешни структури) над Аз-а, съзнанието и идентичността - Силна воля - твърда, разцепваща, дисциплинираща, атакуваща; обича да контролира - eгоцентрирана и горделива. - Мъдра воля - способна да остъпи, да игнорира съзнателно себе си за благото на друг; способна да обича, без да очаква - любяща и хуманистична. - Духовна воля (трансперсонална) - "Да бъде не моята воля, а Твоята, Господи!" - Универсална (Божествена, космична) - движещата Сила на Сътворението - човек не може да я познае и използва, поради която причина не му влиза в работата да се занимава с нея. Забелязвате ли, че всички въпроси, които Живота и другите като цяло ви "задават", винаги опират до вас - до единицата, отделния човек. Не до партньорите или децата - а до вашата уникалност и индивидуалност. Защо ли... Помислете върху всичко това.

Здравейте, Може да опитате работа в група за развиване на социални умения, водена от психолог/психотерапевт (но задължително, имащ поне 6-7 години образование и практика, и най-вече излъчващ спокойствие и приемане с присъствието си). В подобни групи пространството е красиво, защитено, изпълнено с доверие и толерантност. Липсват оценките, критиката, двуличието... Там ще можете да се срещнете със своята автентичност и да откриете вътрешния си ресурс, очакващ да се разгърне. Успешно би било и искреното самонаблюдение и самоанализ - От какво има нужда това "вътрешно, изплашено дете"? Какви са неговите силни и слаби страни? От какво се страхува? За какво копнее и мечтае? Гарантирам ви, че в това дете се крие невероятен потенциал, способен да превърне и най-големият вътрешен враг в съмишленик. Достатъчно е този образ да се разпознае, овладее и трансформира - да се свалят одеждите му (понякога като ризница, изковани от метал; друг път като пелерина от крехък балдахин, потрепваща от вятъра на промените), за да се приеме като полезен съветник по пътя на еволюцията. Един последен въпрос - Как развивате себе си, когато не общувате с другите? Вие сте една уникална индивидуалност, с неповторими спомени, опит и преживявания. Тревожността е като ценен другар по пътя на личното осъществяване! Смело напред и нагоре! То какво ли и има за губене в този живот на мимолетност и преходност... Успех!

Здравейте Daphne, Колегите са ви дали хубава посока за движение. И наистина при такава парадоксална вътрешна ситуация, обсипана от противоположни чувства и мисли книгите сами по себе си не винаги са достатъчно ефективни. Библиотерапията е мощен метод, но конкретни четива е добре да ви препоръча специалист. Силно впечатление ми направи мисълта: "Сега това, с което се боря е че все още го обичам" и "Искам да продължа напред без вина". Но преди да търсите изход/решение на дадени емоции, имайте и предвид, че зад чувствата се крият и трайни убеждения (често парадоксални на нас самите и действителността). И в сърцевината на тези убеждения лежи природата на вашата идентичност. Теорията тук е, че ако вие сте наясно със себе си - няма да страдате автоагресивно, а ще съ-страдате за света и другите, отдавайки себе си на кауза/човек/дело по-високо от вас самата; Това могат да бъдат децата ви (но и не точно), професионално поприще (и не само), разрешаване на социален проблем и пр. Забелязали ли сте че страдащите хора стават често егоисти (ако страдат продължително време)? Нека ви напиша няколко въпроса: - Какво означава да обичам себе си? Как любовта ми към мен самата се проявява в ежедневието ми? - Възможно ли е да продължа напред "чувствайки" вина, и едновременно простила на себе си? - Какъв човек съм в действителност аз? Познавам ли своите положителни и отрицателни качества? Мога ли да приемам "обратна връзка"/"критика" от близките ми? Обиждам ли се лесно на негативни коментари за себе си? Ако желаете, можем да разсъждаваме по тях - тук има много добронамерени "огледала", които ще помогнат. Поздрави!