Здравейте,
От известно време изпитвам доста силна тревожност, когато наоколо има хора в работата или на друго място. Започнах да пия малко алкохол, за да ми намалее тревожността и стеснителността, но знам, че това е само временно решение. Плаха съм и усещам, че ми липсва самочувствие, вътрешно съм едно изплашено дете. Това нещо страшно много ме натоварва, изпитвам затруднения да изказвам мнението си и да заявявам позиция, което ме прави винаги в сенките на стаята и неразбрана. Изглеждам затворен човек и сигурно си мислят, че не искам да си говоря с другите, но истината е, че наистина ми е трудно и понякога не се разбира като започна да обяснявам нещо. Като пийна ми олеква и не взимам всичко толкова на сериозно, не съм уплашена. Дори една по-силно затворена врата може да ме стресне и да подскоча леко понякога. Хората нямат голямо желание да си говорят с мен, защото виждат, че общуването не ми е най-силната страна и съм притеснена. Работя на компютър и съвсем забравям да говоря, докато работя и пиша, което не е хубаво изобщо. Може би ми трябва работа, която задължава говорене и срещи лице в лице, защото иначе става по-зле за мен. Не мога да се отпусна и толкова, много съм скована и всичко това натоварва психиката ми. Може ли да ми дадете съвет как да изляза от това положение? Аз винаги съм си била притеснителна, но напоследък все по-често се увеличава тревожността, все едно имам буца в гърлото....
