Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Акиноси

Участници
  • Общо Съдържание

    8
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Акиноси

  1. Не. Категорично аз не се свързвам само с това, че съм негова. Зная, че мога да бъда асоциирана с много други неща освен с Него. Наистина, замисляйки се аз бягам от отговорност. Готова бях да не помръдвам с години от дадено положение в личен план, само и само да не бъда виновна, да не причиня зло на себе си или на друг, да не влоша положението си. Но с това си поведение погубвам всички. Страх ме е да се хвърля, да рискувам. Дори не поръчвам различна храна в ресторанта, за да не се окаже, че не ми е по вкуса . Но напоследък мсе повече оставам насаме със себе си. Моля се, слушам музика, медитирам, разсъждавам над думите ви, опитвам се да се погледна отстрани и да стигна надълбоко в себе си. Благодаря безкрайно, че отделяте от времето си. Д-р Първанов като пророк каза, че може да е късно ако чакам твърде дълго да се разделя с приятеля си. За това кратко време се случиха 2 ситуации, които допълнително ме убедиха, че не трябва да чакам. Аз съм човека, който трябва да действа и да намеря сили да поема пълна отговорност за настоящето и бъдещето си.
  2. Това умишлено оставяне сама не зная как ще стане. След раздялата ни преди 2 години това оставяне сама ме вкара в ужасна депресия. Чувствах се изгубена, забравена от света. Приятелят ми е човекът, което така да се каже ме въведе в обществото когато бях по-малка. Той има много контакти и приятели и когато съм с него се излиза, вечеря навън с други двойки и тн. А като останах сама и то в града, в който царува той, а аз съм Неговата направо се съсипах, изгубих почти всичките контакти, всички около мен бяха по двойки и те не искаха срещи с един човек.....почувствах се изолирана от обществото.Рефлекторно тръгнах с друг( вторият мъж) а по-късно обратно при бившия. Завиждам на момичетата, които са сами и са ок с това. Аз като някоя долнопробна жена се застраховам с втори...срамувам се от себе си.
  3. Сега смятам да поработя върху себе си и да се науча да вземам отговорни и самостоятелни решения. Ако можех да правя това щях да се разделя с него още първият път като ме предаде. До сега и за момент не съм била сама. Винаги съм се осланяла на някой да е до мен, да ме подкрепя.
  4. Искам да се убедя, че наистина няма надежда за нас преди да го оставя. Мил ми е, като дете... спокойно ми е с него, смеем си се,не че си мълчим нито се караме, но живота ни е еднообразен, а дойде ли време за секс.... нещата не са добре, няма тръпка, аз не получавам оргазми, не ми е хубаво. Даже напоследък си представям, че другият мъж е с мен в леглото за да издържа докато свърши. Може би връзката ни е само приятелска вече...събирам смелост и си поставих срок, след който да взема окончателно решение. Не ми се мисли как приятеля ми ще приеме мисълта, че го оставям. Предишния път плачеше и се молеше на мен, на брат ми,(беше го омилостивил така че брат ми ми казваше:"не остана ли капка любов в теб към него, той те обича безкрайно,дори лицето му се беше изкривило от болка по теб") Не зная как изглеждат нещата отсрани. Дали пък ако поработя с гаджето си и остана само с него тръпката няма да се върне... Боли ме за него.
  5. Благодаря за коментарите на всички. Имах нужда да кажа как живея и да получа съвет. Не можех да видя реално какво се случва с мен. Твърдо решена съм вече да работя със себе. След като написах всичко,разбирам че имам проблем.Бях наскоро на психолог и той ме посъветва да си дам срок,след който да взема окончателно решение. Същото така ми каза през това време да не комуникирам с втория мъж, за да усетя какво ще е ако съм само с приятеля си. Осъзнавам, че търся на кого да се опра и избирам ту единия ту другия, а проблема е в мен. Избирам приятеля си като спасителна лодка,после се хвърлям пак в морето и се опитвам да стигна до брега(другия мъж),за да ме подкрепи. Трябва да се променя и да съзрея, за да вземам адекватви решения като цяло. Страх ме е,че мога и да остана сама. Когато съм свободна да не съм толкова очаквана от другия и както се казва от два стола на земята. Но във връзка със самобичуването, за което Инес Райчева спомена съм си казвала, че на жените като мен им се полата подобен край.
  6. Страхувам се, че ще ме изостави, за да тръгне с друга по-добра от мен. А сегашния ми приятел не би се разделил никога с мен. Другото, което ме притеснява е, че е на 33 а аз на 22. Родителите ми не искат и да чуват за раздяла, а ако тръгна и с по-възрастен и то от града, в който съм студентка.... иначе за материалното състояние втория е по-перспективен дори. Жал ми е за сегашния ми приятел и не мога да го оставя с лека ръка, хвърля толкова усилия за мен,гледа ме като порцеланова кукла, а аз за благодарност се влюбих в друг....
  7. Аз зная, че това трябва да спре. Объркана съм кой да избера, съжалявам, че се поставих в това положение. Споделих с майка си , че обмислям да се разделя с гаджето си. Тя е много против. Какво съм си мислела, щяла съм да си изхвърля късмета, да си стоя на мястото, защото после нямало кой да се грижи както той за мен. Винаги съм я слушала и сега се чудя дали тази забранена любов трябва да бъде прекратена и забравена или да рускувам и да видя какво ще се случи. Но ако наистина захвърля своя добър мъж и после не съм щастлива какво ще правя...
  8. Здравейте. От известен период живея двойнствен живот, което вече ме съсипва и психически и физически. Не мога и не искам да продължавам така, а не зная как да се спра. От ученичка имам приятел, когото обичам много, още от самото начало се привързах и до сега е така. Той е 4години по-голям, вече на 26, работи има семеен бизнес, добър и мил е , грижовен,не ме ядосва, гротък като малко поточе с винаги постоянна скорост, осигурява напълно всяка една моя нужда, от дрехи и парфюми до гребен за коса, общо взето всичко материално. Но още от началото на връзката ни той сваляше други момичета. А аз винаги съм изглеждала повече от добре, забавна съм, вече и с много хубава професия. Сего вече зная, че аз съм ценна. Бях популярна в гимназията и всички ми бяха приятел и ми казваха всичко, момичетата идваха и показваха как той им пише а те не отговарят, друг път го хващах директно на среща с някоя. От тогава започнах да слабея, да мисля,че аз съм грозна и дебела и си го заслужавам. Вече сме 6години заедно,от които 3 аз съм студентка в друг град. През това време пак го хващах много пъти, че пише на други и ги уговаря за секс и тн. Но продължихме да сме заедно. И майка ми ми е казвала, че всички мъже изневерюват, да си стоя с моя , да си изневерявам и аз , той бил кротък няма да разбере, да си гледам кефа и да си плавя каквото искам. Но как се живее така? В един момент бяхме разделени и аз се запознах с един мъж. 10години по-голям . Само като го видях усетих, че е за мен. Но дойде лятната ваканция аз се върнах в моя град и отново се събрах с бившия. Сега вече 2 години съм и с двамата. Обичам и двамата. Копнея за мъжа, с когото изневерявам, искам да бъда само негова, на моменти си представям че имаме деца и тн. Той знае, че съм с приятеля си, държи си дръпнато защото е против подобни отношения, веднъж 3 месеца не вдигна телефона не писа нищо наистина е принципен и ценностите ни съвпадат (ако изключим изневярата от моя страна . Зная че да говоря за ценности е грозно и нагло като върша подобни неща). Любовника ми не вярва , че ще се разделя с гаджето си. Казва ми сама да реша за живота си и също че наистина ме иска за негова жена, че усеща , че с мен може да създаде семейство и да отгледа деца. Аз страдам защото секса с гаджето ми е супер зле, искам да бъда само с него както си беше преди, но любовника ми така силно ме държи,влязъл е в главата ми, в сърцето ми, че сякаш изневерявам на него, когато съм с гаджето си. Изяждам се от вътре. Плача истерично без причина. Искам да не бях виждала какво е с друг, да бях стояла само с моя. Не зная как толкова време продължавам да се въртя в кръг. С гаджето ми живота ще е спокоен, мирен, скучен. Преди това ми харесваше, но сега и след като секса не върви ... а той дори май не ми изневерява вече. Грешна съм безкрайно. Не мога да оставя гаджето си, защото се чувствам длъжна за всичко материално ,което ми дава а и съм свикнала с него, той ми дава сигурност. Но другия го желая, отворена съм като жена пред него, чистя, готвя, правя невероятен секс,( това се случва 5 6 пъти в месеца, когато се виждаме с него) имам енергия. Никой не знае за другата ми връзка. А вече съм на ръба. Понякога искам да хвана пак гаждето си с друга и да го оставя заради това. Очевидно не мога да поема отговорност и искам да го изкарам виновен. Искам да видя какво ще е да бъда само с човека, с когото изневерявам, с него си говорим много, ходим на театър. Все неща които не правя с гаджето си. С гаджета ми разхождаме кучето, виждаме се с други двойки и обсъждаме другите хора. Не водим никакви дълбоко душевни разговори.Искам да съм като нормалните жени. Не желая да съм такава грешница. Моля ви помогнете ми да се справя с кашата, която сама забърках.
×
×
  • Добави...