Здравейте. От известен период живея двойнствен живот, което вече ме съсипва и психически и физически. Не мога и не искам да продължавам така, а не зная как да се спра. От ученичка имам приятел, когото обичам много, още от самото начало се привързах и до сега е така. Той е 4години по-голям, вече на 26, работи има семеен бизнес, добър и мил е , грижовен,не ме ядосва, гротък като малко поточе с винаги постоянна скорост, осигурява напълно всяка една моя нужда, от дрехи и парфюми до гребен за коса, общо взето всичко материално. Но още от началото на връзката ни той сваляше други момичета. А аз винаги съм изглеждала повече от добре, забавна съм, вече и с много хубава професия. Сего вече зная, че аз съм ценна. Бях популярна в гимназията и всички ми бяха приятел и ми казваха всичко, момичетата идваха и показваха как той им пише а те не отговарят, друг път го хващах директно на среща с някоя. От тогава започнах да слабея, да мисля,че аз съм грозна и дебела и си го заслужавам. Вече сме 6години заедно,от които 3 аз съм студентка в друг град. През това време пак го хващах много пъти, че пише на други и ги уговаря за секс и тн. Но продължихме да сме заедно. И майка ми ми е казвала, че всички мъже изневерюват, да си стоя с моя , да си изневерявам и аз , той бил кротък няма да разбере, да си гледам кефа и да си плавя каквото искам. Но как се живее така? В един момент бяхме разделени и аз се запознах с един мъж. 10години по-голям . Само като го видях усетих, че е за мен. Но дойде лятната ваканция аз се върнах в моя град и отново се събрах с бившия. Сега вече 2 години съм и с двамата. Обичам и двамата. Копнея за мъжа, с когото изневерявам, искам да бъда само негова, на моменти си представям че имаме деца и тн. Той знае, че съм с приятеля си, държи си дръпнато защото е против подобни отношения, веднъж 3 месеца не вдигна телефона не писа нищо наистина е принципен и ценностите ни съвпадат (ако изключим изневярата от моя страна . Зная че да говоря за ценности е грозно и нагло като върша подобни неща). Любовника ми не вярва , че ще се разделя с гаджето си. Казва ми сама да реша за живота си и също че наистина ме иска за негова жена, че усеща , че с мен може да създаде семейство и да отгледа деца. Аз страдам защото секса с гаджето ми е супер зле, искам да бъда само с него както си беше преди, но любовника ми така силно ме държи,влязъл е в главата ми, в сърцето ми, че сякаш изневерявам на него, когато съм с гаджето си. Изяждам се от вътре. Плача истерично без причина. Искам да не бях виждала какво е с друг, да бях стояла само с моя. Не зная как толкова време продължавам да се въртя в кръг. С гаджето ми живота ще е спокоен, мирен, скучен. Преди това ми харесваше, но сега и след като секса не върви ... а той дори май не ми изневерява вече. Грешна съм безкрайно. Не мога да оставя гаджето си, защото се чувствам длъжна за всичко материално ,което ми дава а и съм свикнала с него, той ми дава сигурност. Но другия го желая, отворена съм като жена пред него, чистя, готвя, правя невероятен секс,( това се случва 5 6 пъти в месеца, когато се виждаме с него) имам енергия. Никой не знае за другата ми връзка. А вече съм на ръба. Понякога искам да хвана пак гаждето си с друга и да го оставя заради това. Очевидно не мога да поема отговорност и искам да го изкарам виновен. Искам да видя какво ще е да бъда само с човека, с когото изневерявам, с него си говорим много, ходим на театър. Все неща които не правя с гаджето си. С гаджета ми разхождаме кучето, виждаме се с други двойки и обсъждаме другите хора. Не водим никакви дълбоко душевни разговори.Искам да съм като нормалните жени. Не желая да съм такава грешница. Моля ви помогнете ми да се справя с кашата, която сама забърках.