Анаис

Здравейте и много,много благодаря за всички които се включиха и дават съвети! Всичко това го разбирам.Изчетох всичко възмъжно като информация и начини за преодоляване на тази зависимост.Търся правилния подход,начина по който аз трябва да се държа с него за да помогна максимално.Със сигурност разбрах,че колкото повече са влошени отношенията ни,толкова по-често го прави!Страхът,че може да ни загуби го усилва!Точно тогава имам чувството,че не може да го контролира.Той отрича,въпреки,че е разбрал отдавна,че аз знам!Това ме обезкуражава!Порочен кръг!От известно време се старая да съм по-спокойна и любяща,но когато разбирам,че го прави,го показвам!Без скандали,просто искам да знае,че ме наранява и няма да живея с това.Това ми отношение сякаш леко подобрява нещата,но проблема е вкоренен дълбоко и сама няма да се справя!Първо трябва да признае сам пред себе си и тогава да търсим решение.А признание липсва,поне според мен.Ще продължавам да се боря,защото като изключим тази зависимост,той се справя чудесно във всичко...деца,работа,дом.Често си мисля,че се мъчи да компенсира със всичко останало,да е колкото се може по-добър,и точно за това не иска да признае(дори и пред мен),за да не срине образа на ,,чудесния мъж и баща”който всички виждат.Благодаря Ви от сърце!

Точно това мисля да направя,но се страхувам,че това е наистина дългогодишна зависимост която не може да бъде преодоляна.Имам чувството,че е напълно обсебен!Ако иска да съсипва живота си,но не и моя и на децата!Благодаря от сърце!

Здравейте отново!Исках да споделя какво се случва след като писах за първи път!Получих страхотни съвети и Ви благодаря!За съжаление всичко се повтаря(ако изобщо някога е спирало),но в много,много по-тежък вариант!Всеки ден разбирам и виждам,че той е обсебен до такава степен,че буквално го прави на всякъде...в колата,в къщи,на работа....виждам го на историята на телефона му,само че вече на друго ниво....камери на живо,платени сайтове!Сякаш изобщо не може да се контролира вече.Във всеки един момент на стрес,проблем,първото което прави е това...да хване тел.и да се затвори някъде.В отчаяниетиоо си вече започнах да ги броя...4-5-6 пъти на ден(представям си в останалото време когато е сам какво става).Виждам го с очите си да се самозадоволява,и той пак отрича!Дори за момент не си признава.Не бил такъв човек,как съм смеела така да го обиждам,той ме обича повече от всичко и обвиненията ми ни съсипвали живота!Не мисля,че съм изживявала по-голяма мъка и разочарование през живота си!Не знам дали изобщо осъзнава какво прави...сякаш се изгуби този човек!Не мисля,че нещо ще се промени,както и да говоря...с любов,с разбиране,че ще го преодолеем заедно....със заплахи...нищо!Може би ще изчакам още малко,и ще продължа напред сама с децата.

Диляна ,много Ви благодаря,че се включихте!Всеки съвет ми е важен,а Вашият ме накара да се замисля сериозно.Ще се постарая в държанието си към него.Още съм ядосана и сигурно това излиза на яве. Като върна лентата на зад,си спомням,че имаше период в който нещата бяха що годе добре.Тогава бяхме почти постоянно заедно(работихме на морето),секс имаше и то качествен.Нещата сякаш се пооправиха.След това забременях а бременността ми беше ад.Ужасно трудна и мъчителна,постоянният ни страх да не загубя бебето! И това 9месеца!!Сега си давам сметка,че точно този камък е обърнал каручката!Точно това го е върнало назад,в началото!Осъзнавам,че тогава бях изцяло погълната от проблема и вниманието ми към него беше малко.Ще се постарая да му дам повече любов,да му върна увереността! Пак благодаря от сърце!

Благодаря от сърце!Между другото,този сайт е невероятен!Продължавайте в същия дух!Само за 2-3дни намерих поводи за размисъл и отговори които търсех доста години!Не пренебрегвам вашите колеги,но просто Вие Орлине,с думите си(по много теми и постове) някак си успявате да стоплите душата ми! Относно проблема който имам,страхувам се,че няма да е никак лесно!След първоначалното му признание и откровеност,сякаш се върнахме на стартова позиция.''Не виждам къде е проблема!?Всички мъже го правят”. Знам,че го е срам от това и сякаш се надява,че аз просто ще забравя,няма да го споменавам и живота ще си продължи.Интересното е ,че той сам намира повод да говори за това(някак си на шега).Според мен се опитва да омаловажи пред мен сериозността на проблема.Той е горд човек,и това(поне аз така си мисля)доста смаза егото му.И това което много ме озадачава е,че той е мъж със съмочувствие(или поне така изглежда на вън),ако не се броят комплексите които има за тялото си(никога не съм му го казвала но в тези 2г.го разбрах). Не се отказвам,просто ще бъде трудно!Не мога да рабера дали е признал и пред себе си ,че има проблем,защото ако не е....ще е борба с вятърни мелници!!

Здравейте ! Надявам се,че пиша направилното място и искрено ще се радвам ако получа съвет от Вас! Опитвам се две години да реша проблема,но след като истината изплува не мисля,че ще се справя сама без помощ. История до болка позната,сигурно вече банална. С мъжа ми сме заедно от две години.Той ерген на 40,аз на 36 с детенце от първия брак.Започнахмевръзка от разтояние,опознахме се,обикнахме се и той дойде да живее в нашия град с нас.Планове за дете,семейство,дом(всичките вече осъществени).Още от самото начало разбрах,че нещо не е наред със сексуалният ни живот.Сякаш го избягваше,беше нервен когато го правехме,имаше и доста не сполучливи опити.Аз бях търпелива,тактична но взех да притеснявам.Това не беше нормално,виждах го!Опитвах да говоря за това без скандали,кротко и с добрата.Какъв е проблема,защо е толкова рядко,какво обича..и т.н.Или темата се отбягваше,или получавах отговори от рода,,А душата не е ли важна,само секс ли???''и тем подобни.Обикновено след тези ми опити да разговарям с него,нещата се подобряваха... за кратко.След година забременях.Щастие за всички!Той на седмото небе,чакал това детенце цял живот,аз горда и щастлива ще ставам отново мама на 36! Бременността ми беше ад!Трудна и мъчителна.На легло,системи,болници,постоянен страх и стрес и за двама ни.Родих и най-после се прибрахме в къщи.Детето отнемаше цялото ми време и грижи.Мъжа ми сякаш започна да изпитва някаква ревност.Търсеше внимание,но в същото време беше нервен .Беше някаква абсоютна въртележка от емоции и чувства.Ту нежен,ту сърдит и избухлив.Сам започна да ме пита кога можем вече да правим секс.Зарадвах се,беше минал месец от както родих,значи вече може.Абсолютно безуспешен опит!Честно казано се притесних много!Сигурна бях,че нещо се случва!Престраших се и тайно от него прегледах телефона и цялата му история до момента.Е друга жена няма.....но толкова порно на едно място не бях виждала!От всичко по много,всеки ден,по два пъти на ден,по няколко пъти на ден!Ужасих се!Как не се сетих до сега!Каква жена съм щом мъжът ми не желае мен а предпочита да се самозадоволява пред дисплея!??! Казах му.Без да викам,тихо и кротко.Попитах го това ли е причината да нямаме сексуален живот? В началото отричаше,после беше бесен,мълча с дни.След това просто се смаза.Остана някакъв срам и отчаяние.Не можеше да ме погледне в очите.Сам започна да говори за това.Каза ми ,че така е свикнал след дълги години самота като ерген,,,Навик който явно трудно изчезва,,.Да,извини се каза,че осъзнава колко ме е наранил и ,че вече е спрял. Не му вярвам,постоянно си мисля дали продължава.Мъча се да изглеждам спокойна и приветлива но не успявам.Знам,че усеща и отчаянието ми и очуждението.Старае се да бъде нежен,да ме прегръща ,но в леглото е като плахо момченце.Сякаш го е страх и срам да опита след този случай.Чака аз да предприема първата крачка.А аз не мога,боли ме!Ядосана съм и ми е толкова тъжно.Защо толкова интелигентен и умен мъж,който тръгва с ясната мисъл за любов и семейство,ме постави в ситуация да се съмнявам в себе си като жена цели 2години!Виждам,че го е страх да не ни загуби,но не мога да забравя.Обичам секса ,показвала съм го,казвала съм го!Искам да му доставям удоволствие и да е щастлив! И как се продължава след това?Как да простя?Как да му помогна?На всичко отгоре в следствие на тежката бременност и всички проблеми изживявам тежка следродилна депресия,съсипвам се.Не искам да го изгубя,обичам го много!