LBeyond

Благодаря Ви, извинете за грешката в обръщението , неволна е. Веднага ще се свържа с вашата колежка. Казвате ,че за да простя е нужно да се себезаявя. Сега като се замисля май пробвах - казах на майка ми прз какво минавам и как съм виждала нещата , как са афектирали на мен , исках да разбера нейното виждане. Тя смята , че съм имала нормално семейство, нормално било да има някои неразбирателства. Смята ,че пре-експонирам проблемите си и дори игнорира ,когато подхвана темата. Моье би трябва да се себезаявя пред самата себе си ? Е, над това ще опитам да поработя.

Здравейте , Въпросът ми не е насочен само и единствено към Д-р Баев , всеки отговор би бил полезен. Просто съм запозната единствено с неговата работа във връзка с Тревожностите и ПА. Бих искала да ми препоръчате психолог ,който би ми помогнал в град Благоевград. За да се ориентирате ще разкажа за това, което ме притеснява. Израстнах в семейство на баща-алкохолик. Бях свитедел на физическо и психическо насилие поне веднъж седмично. Аз самата съм била жертва само на психически тормоз свързан с епитети за това колко малоценна съм. Когато бях на 12 се роди по-малката ми сестра , за която след това се наложи да се грижа , понеже майка ми беше заета да угажда всячески на баща ми (включителна да се грижи за финансирането на алкохола и цигарите). На 14 открих йогата , която ми помогна да мина годините в терор сравнително гладко. На 17 се изнесох от вкъщи и повече не се върнах. Срещах се с родителите си веднъж годишно за по няколко дни. Винаги тегави срещи. На 22 започнаха проблемите със съня. Кошмари , често будене с крясък. Вече бях спряла йогата , заради липса на физическо време , учене , работа и демотивация . Вярвах ,че щом не живея с тях съм свободна и в безопастност. На 25 се появи тревожността с паника атака. Влизах ли в магазин след работа ми ставаше лошо - дереализация , светлината ме дразнеше , търсех начин да изляза. Появи се нежелание да излизам навън. На 26 спрях да се храня , не можех да преглъщам , всяка хапка беше предизвикателство , стопих се , проблемите в семейството се обостряха , звъняха ми след скандал , по време на скандал , за пари , за да се оплачат...Сянката им ме настигаше.. Същата зима забременях , зарадвах се , исках да се грижа за друг човек , да дам обич ,за да получа обич. Благодарение на бременността се престраших да се храня отново, исках да родя здраво , добре износено дете. Започнах да правя йога отново , медитирах всеки ден. Родих здраво и добре износено дете :) С него дойде и следродилната депресия. Както и хипохондрията .Всички знаете какво е последното , няма да обяснявам. Сега съм на 27 , майка на прекрасно едногодишно дете. ПРеди месец намерих видеата на доктор Баев. Започнах да ги слушам всеки ден и чувстах как започвам да се подобрявам. Спях по-добре , радвах се , греех. Но - отново родителите ми и хилядите им проблеми , кой от кой по-нов - не свършват . Сега слушам видеата , но не успявам да се отпусна , минават покрай мен , ефекта не е същия. Няма да стане без терапия , имам нужда някой да ме наблюдава. Затова моля ви препоръчайте ми някой от Благоевград ,който да ми помогне , или онлайн терапия -ако има как. Знам , че ще се справя . Но не знам дали ще стане да го направя сама. И още нещо - мислите ли ,че можем да простим на родителите си . Защото колкото и да се връщам назад в детето ,което бях , всеки път се опитвам да му простя но не става. никое дете не бива да става свидетел на толкова ужасни неща и да живее със спомена за тях с години. Мислила съм да спра да общувам с тях , но ако стане по-зле ? Дали см добър родител , при условие ,че израстнах в ад? И още - роднини и съседи чуваха виковете и скандалите , но никой никога не се намеси. Това ли са хората ? Безчувстени , страхливи? Трябваше ли аз като дете да потърся помощ , и след това оставих малката си сестричка при тях сама, просто защото не можех да издържа повече. Цял живот ще се обвинявам за това. Съжалявам , стана дълго. Ще съ благодарна ,ако напишете 2-3 изречения. Знам ,че всеки носи своя болка , но аз наистина търся светлината , на знаете- когато с години си живял в пълен мрак се привиква трудно и изисква усилие , а и някой да ти покаже накъде да гледаш ,за да е по-лесно.. Благодаря , наистина , за това което правите.