Здравейте,ще ви разкажа какво преживях.Преди 4 години баща ми се разболя внезапно,намериха му тумор в мозъка,започна ходене по болниците,операции,химиотерапии,лъчетерапии,придружавах го доста често в онкологията,където гледката не беше никак приятна.Два месеца всичко беше добре.След това припадна в къщи,заведохме го в онкологията и там казаха,че няма да оцелее,взехме си го вкъщи,той ослепя,загуби си разума,не ни помнеше,постоянно го водих до тоалетна,припадаше в ръцете ми,получаваше гърчове и от тази гледка аз почнах да получавам замаяност и виене на свят.Почина пред очите ми От тогава ми е замаяно постоянно,след 2 години почна да получавам и паник атаки силна замаянст,връщане на някакви спомени,някакви изречения,цялото ми тяло гори и не мога да кажа нищо смислено в този момент.Страх ме е да излизам навън,защото ми е много замаяно.Пих 6 месеца антидепресанти,но не видях голям ефек и ги спрях.Не знам какво да правя с тази постоянна замаяност и паник атаки,моля за съвет.