balans i harmonia

Благодаря за отговора , Диляна ....... да има нещо такова - разширяването на кръгозора .... мисля че е точно така... Наистина не успявам да намеря подходящите групи, къде се провеждат тези работилници, как се избира коя от тях е подходяща за моя случай ? То е и нужда да усвоя умения да се социализирам, да умея да подходя към хората, умения за общуване ....определено имам голям дефицит - виждам се и в конкретни ситуации, просто не се сещам как да постъпя, не знам как , а в същото време имам желание да се сближа с дадения човек, но буксуват уменията за това.....и усещам тягостност и страх заради неумението си.... Ако е възможно за теб , ще съм много благодарна да споделиш информация относно такива работилници близо до Пловдив, или пък такива , подходящи за развиване на умения за социализиране... Поздрави

В ученическите години се проявяваха симптомите, страхувах се от сбирки - неформални със съучениците, избягвах тези ситуации, защото изпитвах вцепенение, не можех да създавам приятелства, приятелките, които съм имала са били благодарение на техните умения да се сприятелим, а не и с моите умения и участие - аз съм била ригидна в тези взаимоотношения ...... не знаех как да се социализирам ...и сега е така... Преживях самотни,тягостни ситуации по онова време , нашите са разделиха , смених училище в друг град , непознати съученици, среда - усещах се безпомощна ,изоставена в света, незащитена от хората , от техните оценки, реакции към мен, от тяхното мнение ..... Това си стоеше спотаено , докато на около 20г, когато станах студентка, в социалните ситуации......то се прояви или по- скоро вече излезе навън и аз на съзнателно ниво осъзнах, че има ПРОБЛЕМ.....дотогава също в ученическите години го усещах подсъзнателно.... Обнадеждих се, че съм осъзнала проблема и вече мога да потърся помощ от психолог и бях вдъхновена, че ще го преодолея - с когнитивно- поведенческа терапия с психолог около година, тя накрая ми каза, че не може да ми помогне , консултация с лекар - изписа ми Сероксат, но...... не повлиява тези фобийни усещания... срещи с много други психолози и невролог , търсих хора от интернет с подобни проблеми, за да се запозная , търсих групи по психодрама , но не се провеждаха, много се отчаях че търся помощ и опитваам и искам да се справя, мотивирана, а не попадам на подходящия начин - това е комплексно, не е толкова едностранно, необходима е обхватна целенасочена и фокусирана намеса.....

Макар и със закъснение,благодаря за отговора, Орлине.....не знам какво да правя, но знам, че ми е нужна помощ отвън- специализирана, харесвам това , което пишеш в статиите си за социофобията, иска ми се да се срещна с теб на една сесия... ...отчаянието ми е че съм ходила на психотерапия дъълго, но нямаше ефект , не ми помогна, затова мисля е нужен добър и опитен терапевт .... Много комплексно е всичко - не е просто социофобия, а придобити убеждения за света, за себе си в негативен план, едно вцепеняване и страхове....неразбиране на реалността във взаимоотношенията между хората,....... няма как да съумееш да се научиш на процеса Общуване, - как се общува, уменията, за общуване - от тази фобия не съм опознала света и ми липсват уменията -- слушане,осмисляне,обработка на постъпилата информация- когато това се случва ако съм сред хора... ВЦЕПЕНЯВАНЕ, просто не функционирм . .. сега съм на 36 г , а то се прояви когато бях на около 20 г. В момента провеждам онлайн с терапевт веднъж седмично сесии с метода Техника Емоционална Свобода...... Четох от форум за хора, получили подобрение след като са били на Невротренинг - Неврофийдбек, бихте ли споделили мнение за това, също и за ТЕС ?

Имам предвид,че се свързах с няколко различни психолози от града, и попитах за информация за групи както за развиване на социални умения, така и терапевтична група, но .......няма, не се провеждат, - трудоемко е да се води група, няма търсене от хората тук, ...:( отчаяна съм , защото искам да общувам с хората, а не мога сама да се справя с тези проблеми...... усещам тягостно чувство ако трябва да започна разговор, то е просто адски дискомфортно , тягостно, изпълнено с тежест ... просто мисълта ми спира да върви и се чувствам като в агония. За това мисля, че е нужно с терапевтична група ,малко окуражаване от страна на терапевта точно в тези моменти на тягостно започване на разговор, тренировки- целенасочени за тази цел , но то става с компетентна помощ,....

Ами оказва се, че тук няма група и групови терапии по принцип не се случват за съжаление Попитах няколко различни сихоолози , и това е отговорът....

Здравейте, Пиша по повод проблем, който е непреодолим за мен повече от 10 години - Социална Фобия. Осъзнала съм грешните се нагласи и убеждения, но имам адска нужда да тренирам социални умения в такава група , за която говори Орлин . Първата стъпка от трите по-долу съм минала, посещавала съм терапевт индивидуално, и не знам към кого да се обърна за помощ за втората и третата стъпка- от Пловдив съм и тук няма такива групи... :–( Посъветвайте ме какво да правя.... отчаяна се чувствам.......... Път за справяне със социалната ти тревожност*: 1) Лична психотерапия - започва се отдалеч - една-три сесии са насочени аналитично, разкопаващо. Продължава се с когнитивни методи, които коригират мисленето, което пък повлиява на чувствата ти. Пристъпва се към поведенчески експерименти - изисква се активно уастие и мотивация от твоя страна, а терапевтът те тласка и настоява не само да си приказвате, а и да действаш и се променяш! Втъкани на всеки етап от психотерапията се ползва невро лингвистичното програмиране/ хипнотерапията. 2) Групова терапия за социални умения - тук се учиш как ефективно да общуваш. Да печелиш доверие, да приемаш и даваш комплименти, да реагираш спокойно на "не"-та, да даваш откази когато е нужно, без грам вина, да се заявяваш, да тренираш погледа си, език на тялото, да не те интересува мнението на другия кой знае колко ако знаеш, че си прав и т.н. 3) Групи за: съблазняване и чар (има такива в София), за речеви изказ и реторика и т.н.