chovek123

Говоря тихо може би само на работното място, като около мене има много хора и съм по-плаха и несигурна, тогава ми се увеличава притеснението. Казвали са ми, че имам хубав, плътен и силен глас като работех в кол център. Не казах, че поведението на един конкретен човек не ми е приятно, защото бях нова в работата и тя ме обучаваше, беше ме страх да кажа, защото точно съм постъпила в тази голяма фирма. А не трябваше, всички други мълчаха и не й правеха забележка, а тя си позволяваше още от втория ден да ми вика доста силно и унижава. Оттогава първото впечатление на хората се изкриви и те дори не си правеха труда да ме опознаят като човек.  Социаланите ми контакти извън работа смея да кажа, че са богати. Постоянно търся нови срещи с хора и се държа доста по-уверено. Но ето сега пак съм без работа и не знам какво да кажа на близките ми приятели. Не искам да казвам, че са ме изгонили. По-скоро, че съм решила да напусна. Но защо така става винаги. Притеснителните хора на работа нямат ли място под слънцето или само нахаканите имат? Не е честно, вярвам, че е за добро, но просто винаги така става, вече за пети път и не мога да намеря едно постоянно място, да се почувствам оценена.

Здравейте!
Уволниха ме от работа. Причината не знам точно каква е, но предполагам, че защото не успях много да се впиша в екипа и съм доста притеснителна, говоря тихо като ме слушат в работата. Навън, извън офиса не съм така, пак имам някакви смущения, но не са до така степен. Винаги като се налага да говоря пред хора или с хора и други слушат и ми се изпарява мисълта. Може би и заради това не успявах да схвана много от нещата, които ми обясняваха, много се стараех и дадох всичко от себе си, но така като съм миличка и добричка и си позволяват да не ме уважават и да ми викат като не разбирам, а ние всички сме хора и имаме право на грешки. За пореден път ме уволняват, може би нещо не ми достига в общуването и притеснението, повишената тревожност и несигурност си оказват ролята. Не оцениха качествата ми и с лека ръка ме премахнаха, сега се чувствам неоценена. Постоянно гледам да съм сред хора и да се боря с притеснението с усмивка, винаги търся доброто във всички, независимо от чертите в характера им. просто като застанем в офиса и е тихо и забравям да говоря изобщо, може би ми трябва работа, в която се изисква говорене, за да мога да предизвиквам себе си, защото като трябва да се съсредоточавам по цял ден, да не сбъркам нещо и после да ми се скарат пак и си глътвам езика, а това ме отвежда до времето когато бях малка и притеснителна, деджаву, отново се появява страха от общуване и т.н. Понякога треперя и говоря несвързано. А и по телефона се притеснявам, когато ме слушат. Когато се храня пак се притеснявам като ме гледат. Какво мога да направя, за да подобря състоянието си? Моля Ви, дайте ми някакъв съвет:) Благодаря Ви от сърце! 
Поздрави:)