Katq94

От сърце благодаря дано наистина съм тревожна и има някаква скрита причина за тази тревожност а не развивам някакво психично разстройство или анорексия

Наистина ли има силен апетит и те просто го подтискат като не се хранят или ме иронизирате....

Абсурдне желая да отслабвам тъкмо обратното аз слабея, нямам апетит Въобще нервна се чувствам, страх ме е Да не развие анарексия

Гарантирате ли, че има оправия без антидепресанти аз наистина съм много лабилна и зле

Здравейте и благодаря много,а мислите ли,че ако започна антидепресанти ще ми възвърнат малко от малко вярата защото съм отчаяна зверски, имам нужда от малко подобрение за да си повярвам непрекъснат плач наподобяващ депресия

Здравейте на всички, не знам дали ще се публикува на точното място,изобщо не знам как успях да си направя регистрация, след 3 4 опита неуспешно.... та да премина към моят проблем, ако мога така да го нарека. Имам паник атаки съпроводени с депресия и тревожно разстройство от близо 4 години, депресията е Все по- коварна и по,не се храня, отслабвам драстично, мисля, че е възможно подсъзнателно да имам някакъв стремеж да отслабна тъй като, като тийнейджърка имах един етап през който се виждах дебела и исках да отсрабвам сравнявах се с едно момиче,но сега се плаша не си следя теглото с цел отслабване, А с цел ДА НЕ СВАЛЯМ... Не се храня почти, нямам апетит, а оттам нямам и сили, страх ме е от Анорексия....Тревожна съм,има моменти в които просто не ми се живее,а няма видима причина,плача,не мога да спя,или се будя супер напрегната вземам хомеопатични неща като солите1 на шуслер магнезий и калиев фосфорикум като едното го взимам сутрин по 5 хапчета род езика,другото вечер, капките на доктор бах,но не усещам никакво успокоение,наистина доста се съсипан,а външно хората ми казват изглеждаш добре малко.слаба си не ядеш въобще... но само аз си знам какво ми е , усещането е все едно преминавам през ада, опитах психотерапия,но не ми помогна, тя ме насочи към антидепресанти, исках да мина без тях, но явно е невъзможно, за което ме е яд меко казано, а от друга страна загубих вярата,че някога ще се оправя без хапчета,въпреки че не съм все още почнала да ги пия, но това ми остава като вариант.... Като цяло страх ме е , страх ме е,че се унищожавал,че.не мога да се справя никак с това и това ме плаши, времето си тече, а аз ставам все по- зле и зле губя надежда мотивация,няма я тази жажда за живот в мен,не ми се ходи никъде, А ако трябва дя ходя някъде се започва едно притеснение едно гадене, сякаш всеки момент ще си повърна червата,търча се с деанксит,с какво ли Не.....просто има ли надежда за такива хора или нервите са ни разбити, за което сме си виновни сами и Това е, просто трябва дя се примирим???