Цвети1

Здравейте и Благодаря за приема! Искам да разкажа за моя проблем и да помоля за съвет от хората с опит.Така,мин.година ми поставиха диагноза смесено-тревожно -депресивно разтройство след силна паник атака.8 мес.пих лекарста.Чувствах се добре и ги спрях.Сега обаче проблема е ,че ме "нападнаха" лоши мисли.Първо изпитах страх,да не нараня най-близкото си същество(детенцето ми).Мн го обичам и вероятно затова всичките ми тревоги се насочиха към него.Беше ме страх от ножа вкъщи,въобще всякакви небивалици си представях.За щастие сега съм по-добре,поотшумяха.Трябваше да промена нещо.Не съм за хапчетата,не искам да влизам в този омагъосан кръг,но натрапливите мисли бяха ужасни и започнах Деанксит.Детето започна градина,а аз работа след 3г.и 1/2 в къщи ,най-накрая време за мен.Мн ми харесва работата и ходя с желание.Обаче днес,докато сервирах храна,понеже ресторанта буквално е до една река,която се вижда от терасата и ме обземисълта,ами ако скоча,ако направя нещо налудничево какво ще стане и съответно станах тревожна..,защото умирам от срам да не се изложа пред новите колеги.И всякаш лошото ме "тегли" на там..Пих 2 валидола,но нищо.Като се прибирам хващам метро,и на няколко пъти ми минава мисълта за релсите,ако ако...но не обръщах голямо внимание.Никога през живота си не съм правила нещо налудничево и точно от това ме е страх да не издържа и да направянещо.Никога през живота си не съм изневерявала,а сега всеки 2 ри ми харесва(а съм обвързана)Приятелят ми е толкова лишен от емоции,а аз точно обратното,и ме е страх да не "изригна"Та въпросът ми е.Тези лоши панически мисли от къде идват?Защо идват и отминават ли?Запазих час за психолог,търся и психотерапевт.Моля се да бъда както преди,спокойна и уравновесена.Сега съмвдървена и скучна,самонаблюдавам се дали се държа нормално и не мога да се отпусна..Това е..Благодаря!