Everest3

Здравейте, Имам сериозна нужда от насока. От много години се чувствам неадекватен в социално отношение, както и много самотен. Имало е пикове и спадове, но като цяло с възрастта (30г.) имам чувството, че нещата се задълбочават и реших, че е крайно време да опитам психотерапия освен другите self-help методи. Аз съм много аналитичен, но нерешителен човек, съответно дори това да почна терапия ме вкарва в часове размисъл - "каква терапия да избера, при кой да ходя, дали няма да ми е по-лесно да говоря с мъж, ами ако не е добър и ме вкара в още по-голям филм, дали ще ме разбере и ще се отпусна..." и безброй подобни колебания. Това се отнася за всякакъв тип сфери от живота - безкрайни седмици и месеци подбирам дори при обикновена покупка на телефон или смяна на квартира. Но най-много ми тежи липсата на приятели и интимен партньор. Направих равносметка, че единствените приятели, с които контактувам регулярно са 3-ма човека от родния ми град, с които се познаваме от детските години и често им намирам недостатъци, или са ми писнали... Като цяло масово ме дразнят хората, виждам им много кусури, имам чувството, че си говорим само някакви повърхностни разговори, а в редките случаи когато искам да завържа приятелство, отсрещната страна не дава индикация за заинтересованост и след 2-3 опита от моя страна да поканя някой на по бира и т.н. се чувствам като супер досадник. Почти никой не ми се обажда или търси. Като че ли нещо излъчвам и отблъсквам хората, които адмирирам и имат еднакви интереси с моите. А пък в интимния живот е ужас... от 2.5 години не съм имал връзка (тогава пак не беше нищо сериозно), а от година и половина не съм правил секс, и преди това пак е било на периоди от по една година и повече. Все едно нещо ме блокира да си поискам, или дълбоко вярвам, че не е правилно/морално, а пък трудно мога да скрия нуждата си. Много малко връзки съм имал и то не много щастливи, това сигурно е дало отражение, но дори ми е неудобно да говоря за това, защото си мисля, че хората ще ме сметнат за абсолютен загубеняк и неудачник. Имам дете, но от години не живея с него и майка му. Почвам напоследък да си мисля, че подсъзнателно съм се поставил в ситуация да съм баща, за да не изглеждам пред другите като тотално неспособен да си намеря приятелка или секс дори само за 1 вечер. Имам и физически отражения - в последните 2 години все по-често сънят ми е накъсан, трудно заспивам, и много лесно се будя от шумове и светлина. Смених няколко квартири заради шумни съседи, някои от тях резонно, но се чудя дали просто не ставам прекалено чувствителен. Друго което забелязах е, че доста често като вървя по улицата, особено в по-затънтени места или по тъмно, при разминаване с мъже усещам страх, че ще ме нападнат, особено ако са група. Непрекъснато се сравнявам и преценявам дали ще мога да победя при евентуален бой. Може би слабото ми телосложение също да има влияние... Всичко това ми пречи на енергията, мотивацията. Много бързо ми писва работата та и нея се опитвам да сменям често. Нямам силата и волята да се справя с обикновените предизвикателства на живота и кариерата, без да изпитам огромен стрес. Интроверт съм, не обичам големи групи хора и шумни компании. Кажете моля ви, тази симптоматика (или социално разстройство) влиза ли в рамките на някаква терапия с която най-ефективно се повлиява? Ще съм ви много благодарен и ако може да ми препоръчате авторитетен мъж психотерапевт.