Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Steli

Участници
  • Общо Съдържание

    17
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Steli

  1. Спрях ги от няколко дни ..мисля,че имам напредък и вашите съвети много помагат.
  2. Здравейте отново. Колко време е това напрежение след спирането на компулсиите? Месец ,Седмици ?
  3. Май не е толкова лесно да се спрат компулсиите, колкото си мислех.. интересното, е че имам воля за толкова много неща.. .. може ли да ми дадете някакъв съвет .. този страх от изричане на мисли ..разбирам, колко е ирационален .Имам чисти дни ,в които си мисля, че всичко е свършило, а то ...
  4. До колко намалят натрапливите мисли, ако се спрат всякакви компулсивни действия?
  5. Благодаря ,мисля, че с Вашата помощ окр-то наистина взе да намалява, дано да си отиде напълно скоро.
  6. Значи, разбирам ,че, когато реагираш с пълно безразличие към натрапливите мисли те изчезват (: .Въпроса ми е как да ги различавам ? Всяка отрицателна мисъл, която ме тревожи окр ли е?
  7. Благодаря Ви за отговора .Иначе да,ходих около 1 година на психолог, някъде преди 3 години.До някъде помогна, но не изчезна напълно окр-то...
  8. Благодаря Ви за този отговор. Да разбирам ли ,че мислите, когато са натрапливи, не се материализират дори и ако ги изкажа на глас в страха си ?
  9. Здравейте. Нормално ли е окр ,да ме кара да се страхувам, че ще извърша действия, които по принцип не бих извършила? Напоследък, все си представям ,как казвам натрапливите си мисли и страховете си на глас като желания ,а аз изобщо нямам намерение да ги казвам, за да не се материализират... и още нещо нормално ли е да ме атакуват окр мисли най-много преди изпити?
  10. Здравейте психолози. Имам окр от няколко години, ходила съм на психолог известно време,чела съм и тук много.От прочетеното и изказаното, извода ми е ...че ключът е пълното безразличие към натрапливите мисли ,да не чустваш нищо, нито вина,нито страх, нищо . Пълното осъзнаване, че те не са истински колкото и да са страшни.И сякаш намаляват..но въпросът ми е изчезват ли напълно някога ?
  11. Здравейте и Весела Коледа.Темата ми е странна, но се надявам някой да ми отговори. Винаги по празниците, примерно сега на Коледа вечерта си пожелавам жвлание, но много пъти освен истинското желание, ми идва натраплива мисъл от рода на "искам...И някакъв мой страх,вместо хубавото нещо" общо взето фобиите ми излизат като желания! После си казвам хубавото нещо, дори го пиша на лист..А съм чувала, че нещата по Коледа се сбъдват, но само хубавите нали? Психолози са ми казвали,че натрапливостите не са истински мисли..как да спра да се страхувам и защо това се случва? Моля на доктор Първанов, на доктор Баев..някой да ми обясни има ли за какво да се тревожа..
  12. Не го свързвам с нещо критично.Но се надявах да се справя сама най- малкото не знам родителите ми дали ще ме подкрепят за терапията ,тъй като съм студентка ,уча право редовно и съм зависима от тях.Иначе сте прав ...
  13. Много благодаря за отговора .А, можете ли да ми препоръчате добър психотерапевт във Варна ?Аз се надявах да не се стигне до там но .... не знам дали сама ще мога да преборя това ...
  14. При психолог или при психиатър ?А ще стане ли примерно само с разговори без антидепресанти и лекарства ... или е невъзможно ?
  15. Окр. Здравейте психолози моля за съвет за справяне със състояние , не съм сигурна дали е окр всъщност. Наскоро навърших 23 години. Преди време се разболях от себореен дерматит /кожно заболяване/ , оправих се ,сега ползвам антирецидивен крем и всичко е наред , изглеждам добре. Проблема е обаче , че след това заболяване имам някаква мания относно външния си вид , постоянно седя пред огледалото ,дори ми се е случвало да ми се предвижда , че кожата ми е зачервена,изпадам в паника и почвам да се задушавам, след 5 минути поглеждам се пак и виждам ,че всичко е наред и ми се е привидяло ... не знам от уплахата ли е от ,какво ли , но аз постоянно мисля дали кожата ми е наред ,където и да съм каквото и да правя ,всякаш това е единственото , което има значение за мен .И преди си я имах суетата , но .. това ми състояние преминава всякакви граници вече , осъзнавам го ... Просто ми се иска да съм си спокойна както едно време и нормална ... как да стане това ?Дори се хващам , че на моменти имам богухулствени мисли от които изпадам в паника и страх, защото аз винаги съм си била и съм изключително вярваща и благодарна на Господ. Искам да съм си един нормален човек,както преди , сигурно проблема ми е много странен ,но .... ще се радвам ако получа отговор.
×
×
  • Добави...