Iza-bella

Донка, благодаря ти за отговора. Да, със сигурно е както казваш и аз си казвам, че ще гледам само своите отговорности, но не си представям как мога да предотвратя нещо лошо да се случи и да не го направя. Друг е въпроса, че то едва ли ще се случи, повечето случаи са мои измислици. Проблема ми е, че минавам границата на нормалното, превръщам го в свой проблем, предписвам си чужди отговорности и вина и не знам как да изляза от това. Имало е случай, когато до такава степен се тормоза за нещо, че вече усещам, че нямам право да го причинявам на себе си, и си казвам "не мога повече каквото ще да става" или "това е последния път в който аз се измъчвам за нещо, което не трябва " и много бързо след това отново съм във филма и всеки ден излиза "ново 20". По-силно е от мен. Лошите мисли, така си навръзвам нещата и си измислям какво ще се случи, направо сценарии на филм става. Някакво вътрешно чувство всеки път ми подсказва, че всичко е наред, но лошите мисли са по-силни. Преди години ходих на психолог и той стигна до причината, откри я в детството, но това, че я знам (според мен не е само това, много са причините) не ми помогна. Даже май стана обратния ефект, някакси ми дозатвърди проблема в главата, като ми показа причината.

Благодаря ви Доста се мотивирах да се взема в ръце

Инес, трудно имах предвид, че няма на кого да оставям бебчо, на годинка е, но ще го измисля някак, иначе имам голямо желание. Ще се свържа с нея Много ти благодаря!

Благодаря ви за отговорите! Даа, определено става въпрос за ОКР и то доста сериозно. Проблема е, че съм с малко дете и физически посещение при специалист би ми било трудно, но все пак ще бъда благодарна за насоки. Живея във Варна. А жълтия кантарион, който започнах да пия дали би бил от полза или не е точно за такъв проблем?

Здравейте, проблема ми е от години, като е на периоди, ту съм сравнително спокойна, ту нещата са доста зле. Постоянно живея с мисълта, че нещо лошо ще се случи и аз ще съм виновна, защото съм го предизвикала или не съм го предотвратила. Става въпрос за дребни неща от ежедневието, на които останалите хора не обръщат внимание, аз си ги превръщам в проблеми само в моята глава. Ще дам няколко примера. В детската кухня от която вземам храна за дъщеря ми преди месеци имаше случай как една майка е намерила стъкло в храната и аз сега всеки ден като го храня буквално търся стъкло, вече ми се привижда, най-странното е че не ме е страх че може да има и детето да го лапне, а че щом аз съм го намерила ще трябва да уведомя останалите, защото някой може да пострада и ако не го направя аз ще съм виновна. Например влизам в обществена сграда и решавам, че ми мирише на изгоряло и почвам да се притеснявам че нещо ще стане, някой ще пострада, а там си има хора, които ще усетят или са отгоговорни, реално си приписвам чужди отговорности. Постоянно проверявам дали съм спряла чешмите, дали всички ел. уреди са изключени и т.н.(не в границите на нормалното, връщам се по 100 пъти). Друг пример: виждам как приятелка си пуска телефона на масата, където би могло да е леко мокро и се чувствам длжна да я предупредя, защото почвам да си измислям как телефона ще гръмне и тя ще пострада. Мога да продължа до безкрай с примерите, защото всеки ден в главата ми се случват такива работи. ОСвен това напоследък се затварям в себе си и избягавам комуникацията с хора и съм в депресия заради проблеми с мъжа и всичко накуп...Но най-големия ми проблем са тези страхове и проблеми, които аз си измислям в моята глава. Взех си ремотив от няколко дена, незнам дали е подходящо в моя случай. Благодаря предварително, че отделихте време да прочетете за проблемите ми, ще съм благодарна на всякакви съвети