Здравейте,
Бих искала да ви помоля за съвет относно добър психотерапевт в София . Ще се опитам да съм максимално описателна, тъй като заглавието предполага че вече съм се занимавала с професионалисти, но истината е че за пръв път се опитвам да намеря професионална помощ. На 23 съм, от около 15 години се боря с натрапчиви мисли за самоубийство, малоценност и т.н. Първият ми опит беше смешен, опитвах се да се самозадуша, след това като хормоните ме удариха почнах да пия алкохол с голямо количество хапчета, и така до много скоро. Проблемите са много , но главно се коренят в детството и в липсата на внимание или адекватно отношение от страна на родителите ми. Баща ми е сложен човек, и както вече се досещате ме биеше.Не като в повечето семейства, където бащата бие и майката и детето, при мен тормоза беше екслузивно насочен към мен. Спомням си че на 4 годишна възраст се оплаквах на баба ми че баща ми ме бие "сякаш се бие с друг мъж". Не намирах подкрепа от майка ми, тя винаги обръщаше глава когато драмата беше фатална. Загубих двама много важни човека за мен в рамките на 6 месеца - баба ми и дядо ми ( хората, които ме отгледаха ) и в един момент се оказах сама, без приятели, без подкрепа в семейството. Това беше преди 12 години. После последваха множество връзки в които аз си мислех че съм открила любовта, но се оказваше че аз просто търся внимание, одобрение, любов и в повечето случаи партньорите ми не бяха съгласни да ми бъдат и психотерапевт. Fast forward до 2014 , когато започнах да излизам с човек, който ме разбираше напълно ( той страда от Manic depression ) ,с него връзката беше провал, но и издигане, защото най-накрая бях намерила човек на който да се доверя напълно . Разделихме се и моето саморазрушително поведение ме превзе и започнах да допускам множество фатални грешки само за да се накажа и да се чувствам зле. От близо три години вече съм с човек на моята възраст , който ме подкрепя и се опитва да ме сглоби, но явно има нещо в мен което трябва да бъде пренаредено от професионалист. Не контролирам емоциите си добре, за мен няма средно положение - или е ужасно зле и искам да умра и се самоунищожавам, или съм много щастлива и това е най-хубавият момент в живота ми . Не се доверявам на никого и реагирам остро на най-малките забележки. Общо взето - на емоционално ниво съм на същото място като повечете 3 - годишни. Напоследък усещам, че губя посока. Въртят ми се мисли в главата , че за нищо не ставам и че трябва да зарежа всичко и всички и да вляза в лудница. И всичко това на фона на добрият живот който водя - постоянна работа, добро заплащане , приятел, къща над главата. Хващам се, че лъжа прекалено много ( главно за това как се чувстам ) и вече го правя умело, т.е. създавам впечетление за човек, който просто не съм.
Доста четох и в крайна сметка мисля, че страдам от гореописаното заболяване. Бихте ли ми препоръчали добър психотерапевт, който би могъл да помогне с подобен тип поведенческа терапия?
Поздрави!
